О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
[населено място], 12.03.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костадинка Недкова т. д. № 1881/2015г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 72 от 20.02.2015г. по в. гр. д. № 1515/2014г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 155 от 25.07.2014г. по гр. д. № 147/2014г. на Районен съд – Раднево. С първоинстанционното решение е прието, че [фирма] не дължи на [фирма] заплатената електрическа енергия по фактура № [ЕГН]/20.06.2013г. за електромер ИТН 2117243 и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 18 316,37 лева, представляваща неправомерно начислена и изплатена ел. енергия в размер на 117 515 kWh за минал период от 90 дни, ведно със законната лихва, считано от 03.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост, постановено е при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен изцяло искът като неоснователен и недоказан. Претендират се направените разноски за трите инстанции.
Ответникът по жалбата, [фирма], изразява становище, че не е налице селективният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обуславящ допускане до касационно обжалване, съответно поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените за настоящата инстанция разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е основателен, тъй като за ответника – [фирма], не е налице законово основание да коригира едностранно на сметките на потребителите за доставената през изминал период електрическа енергия. Съдът е изложил съображения, че след като липсва в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на електрическа енергия на сметките за минал период, не съществува законно основание такава санкция да се уговоря в договорите и общите условия към тях. Липсата на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекция за минал период, изключва възможността да се направи това. Съдът е установил, че каузите от общите условия, на които се позовава ответникът, са неравноправни по смисъла на З. и поради което ги е приел за нищожни. Коригирането на сметките на вече доставена електрическа енергия само въз основа на факта на неточно отчитане на доставяната ел. енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното й отчитане, е недопустимо и противоречи на регламентирания в чл. 82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност. Според съда, установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника – доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на ел. енергия, тъй като той не твърди наличие на действия или бездействия на ищеца, които влияят върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия. Решаващият състав е приел, че считано от 17.07.2012г. с изменението на чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката се допуска извършване на корекция на сметки, но това, съгласно чл.83, ал.1, т.6 от същия закон, следва да се извърши въз основа на корекционни процедури, установени в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, но не и в общите условия на договорите. Действащите за процесния период ПИКЕЕ не съдържат правила за определяне на количеството изразходвана енергия в случаите на неизмерената, неправилно или неточно измерена електрическа енергия, а само препращат към договорите за покупко – продажба на електрическа енергия – чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ /отм./. Новите ПИКЕЕ, предвиждащи корекции на сметки, са обнародвани в ДВ бр.98 / 12.11.2013г., поради което са неприложими за процесния период -17.11.2012г. – 15.02.2013г.
В изложението към касационната жалба се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ е следният правен въпрос, обусловил изхода на делото: Съществува ли законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената от този клиент електрическа енергия след измененията на Закона за енергетиката, направено със ЗИДЗЕ /обн. ДВ 54 от 2012 г./?
Формулираният от касатора правен въпрос, предвид периода, за който е извършена корекция на сметката за ел. енергия на клиента и с оглед мотивите на въззивното решение, е включен в предмета на спора и е обусловил изхода му, поради което е осъществен основният критерий по чл.280, ал.1 ГПК. По въпроса е формирана по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС с решение № 111/ 17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г., I ТО, решение № 173/ 16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г., II ТО и решение № 203/ 15.01.2016г. по т.д. № 2605/2014г. на I ТО, според която, с изменение на Закона за енергетиката с ДВ чл.54/2012г. /чл.98, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6/ съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само при наличие на: 1/ действащи правила за измерване на количеството електроенергия, регламентиращи установяване на случаите на измерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекции на сметките за предоставената ел. енергия и 2/ установен в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция. Съгласно решение № 115 / 20.05.2015г. по гр.д. № 4907/2014г. на IV ГО на ВКС, за периода от 17.07.2012г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ / ДВ бр.54/2012г./ до влизане в сила на новите ПИКЕЕ /обн. в ДВ бр.98/2013г./ не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото, размерът на реално консумираната ел. енергия и неправомерно поведение от страна на потребителя за този период, поради което остава актуална задължителната практика на ВКС, формирана по приложението на ЗЕ преди посоченото изменение на закона.
Настоящият състав споделя даденото разрешение в цитираната практика на ВКС, предвид следното: С оглед изричното правило на приетия със ЗИДЗЕ /ДВ бр.54:2012г./ нов чл.104а, ал.2, т.5, б.”а” на ЗЕ, операторът на ел. енергия има правото на едностранна корекция на сметките в негова полза, в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна на схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ. Възникването и упражняването на това право обаче е свързано от закона с определени предпоставки. На първо място, считано от 17.07.2012г. законодателно е разширен кръгът на материята, която следва да се регламентира с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, като за първи път е въведено изискването именно с тях да се уреди материята за установяване на неизмерена, неправилно и /или неточно измерена ел. енергия /чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ/. Посочените правила /и преди и след изменението на закона/ се приемат, съгласно ал.2 на чл.83 от ЗЕ, с акт на администравитен орган – ДКЕВР /сега КЕВР/ по предложение на енергийните предприятия. Новите правила, с които в изпълнение на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ се уреждат случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, са приети от ДКЕВР с протокол № 147 / 14.10.2013г. и са обнародвани в неофициалната част на ДВ, бр.98 / 12.11.2013г. Второто изискване, въведено на 17.07.2012г. с чл.104а, ал.2, т.5 и чл.86, ал.1, т.6 ЗЕ, е част от задължителното съдържание на общите условия към договорите да бъде редът за уведомяване на клиентите при извършена по горе цитираните правила корекция на сметката, независимо дали тя е в полза на крайния снабдител или на клиента / б.”а” и б.”б” на чл.104а, ал.2, т.5 на ЗЕ/.
С оглед изложеното, приетото от въззивния съд, че считано от 17.07.2012г. с изменението на чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката се допуска извършване на корекция на сметки, но това, съгласно чл.83, ал.1, т.6 от същия закон, следва да се извърши въз основа на корекционни процедури, установени в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, а не въз основа на такива, установени в общите условия на договорите, към които препращат действащите за процесния период ПИКЕЕ /отм./, е в съответствие с даденото в задължителната практика на ВКС разрешение на поставения от жалбоподателя въпрос във връзка с изменената правна регламентация на обществените отношения със ЗИДЗЕ /ДВ бр.54/ 2012г./. В хипотеза на установено неправомерно въздействие върху СТИ, при което то отчита по-малко от консумираната електроенергия с около 70 %, но при липса на установен от оператора на ел. енергия конкретен период на неизмерване и недоказано неправомерно действие от страна на потребителя на ел. енергия, решаващият състав в съответствие с новата практика на ВКС се е позовал на дадените в практиката на ВКС разрешения до изменението на ЗЕ, считано от 17.07.2012г.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че с оглед създадена нова съдебна практика по конкретните разпоредби след изменението на законодателството, в съответствие с която е въззивното решение, не е налице посоченият от жалбоподателя допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол.
С оглед изхода на делото, на ответника по касацията следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 72 от 20.02.2015г. по в. гр. д. № 1515/2014г. на Окръжен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА Е. България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], направени по делото разноски в размер на 500 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.