1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
[населено място], 11.04.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №282/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Г. Н. К. от [населено място], чрез адв. Г. К. срещу определение №2333/26.11.2013г., постановено по ч.гр.дело № 1287/2013г. на Пловдивския апелативен съд. Частният жалбоподател иска отмяна на определението като неправилно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се позовава на касационните основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните правни въпроси: Кои са предпоставките по чл.224, ал.1 ГПК за освобождаване на първоначалния ответник от участие в делото и в частност: А/необходимо ли е да се установи актуалност на претенциите към момента на депозиране на исковата молба или отговора на същата или с получаване на писменото заявление от третото лице за ответника възниква правната възможност по чл.224 ГПК; Б/към кой момент следва да се разглежда искането на първоначалния ответник по чл.224, ал.1 ГПК и следва ли произнасянето на съда по това искане да се извърши след изтичане на срока за встъпване на третите лица като кредитори; В/ достатъчно ли е изявлението на третото лице, което предявява самостоятелни права върху търсената от ищеца сума да е обективирано в частната му кореспонденция с ответника или трябва да бъде сторено съдебно, като предпоставка по чл.224, ал.1 ГПК. Вторият основен въпрос е какъв е реда за възстановяване на разноските направени от ищеца, когато никой от посочените от ответника трети лица не встъпи в процеса като конкуриращ кредитор в хипотезата на чл.224 ГПК. По всеки от въпросите частният касатор е изложил свои аргументи за необходимостта от тълкуване на закона поради липса на съдебна практика.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не заявява становище по допустимостта на касационното обжалване и основателността на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Касационното обжалване е обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК с оглед на разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК по отношение на частни жалби срещу определения, с които се прегражда производството по делото, какъвто характер има обжалваното въззивно определение по отношение на заличения ответник [фирма]. В случая фактически се прекратява производството по отношение на първоначалния иск, поради което преграждащото производството по този иск определение, подлежи на касационна обжалване / ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС/.
С определение № 2981 от 17.10.2013г. състав на Пловдивския окръжен съд е освободил на основание чл.224, ал.1 ГПК конституираният с исковата молба ответник [фирма] от участие по делото и по отношение на него производството по делото е прекратено. С определение от 24.09.2013г. съдът е конституирал посочените от този ответник трети лица, като кредитори претендиращи вземането, което се претендира от ищеца – частен касатор по делото, [фирма], Х. ” ЕООД , Л. Б. – Г. и Ж. –Н. М. Ю. Ю..
Определението е потвърдено с обжалваното определение от Пловдивския апелативен съд. Въззивният съд е приел, че фактическия състав на чл.224, ал.1 ГПК съдържа изпълнението на две условия: 1. ответникът да не оспорва вземането на ищеца, но да не плаща защото и други лица имат претенции към същото вземане, и да вложи, сумата предмет на иска в указана му от съда сметка и 2. привлече лицата, които претендират самостоятелни права върху търсената сума. Не се спори, че първото условие е изпълнено от ответника “Е. България Е.” ЕАД. След подробен анализ на представените от този ответника писмени доказателства, адресирани до него от конституираните трети лица, въззивният съд е направил извод за предявени от трети лица претенции върху исковата сума, като част от вземането по договор №63/3.04.2003г., сключен между [фирма] и [фирма]. Правният интерес от предявения осъдителен иск е обоснован с възлагането на вземането на [фирма] към [фирма] на ищеца вместо плащане на длъжника по издаден в него полза изпълнителен лист [фирма] на основание чл.510 ГПК. Приема, че законът не установява формата, в която трябва да бъдат предявени вземанията от третите лица, поради което изпратените до ответника писма от третите лица са достатъчно основание да се приеме наличието на предявени самостоятелни права, от лица различни от ищеца. Без значение за законосъобразността на акта на съда, са изявленията на Л. Б. и [фирма] отправени до съда, че нямат претенции към вземането на ищеца по делото и същите могат да бъда преценяване като изявление, че няма да встъпят в процеса. Към законосъобразността на определението, счита въззивният съд, нямат отношение доводите на ищеца, че при евентуален отказ на третите лица да встъпят в процеса, няма да може да събере направените по делото разноски.
Съгласно чл.224, ал.1 и ал.2 ГПК ответникът по делото се освобождава от участие по делото, ако вложи търсената сума или вещ, съобразно указанията на съда и привлече лицето, което също предявява самостоятелни права върху нея. В този случай делото продължава между двамата кредитори, а ако привлеченото лице не встъпи в процеса, производството се прекратява, а вложената сума или вещ се предава на ищеца.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че въпросът какъв е реда за възстановяване на разноските направени от ищеца, когато никой от посочените от ответника трети лица не встъпи в процеса като конкуриращ кредитор в хипотезата на чл.224 ГПК не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът не е обуславящ изводите на съда по отношение на обжалваното определение, тъй като липсва произнасяне на кого следва да се възложат разноските по делото, доколкото няма постановен съдебен акт, с който да е приключил спора относно вземането – било чрез постановяване на установително решение на кой от кредиторите принадлежи сумата или определение, с което се прекратява производството по делото, поради това, че привлечените от първоначалния ответник трети лица не са встъпили в процеса. Това е достатъчно основание да не се допуска обжалваното определение до касационно обжалване.
С тълкувателно решение № 109 от 16.04.1985 г., ОСГК, което няма задължителен за съдилищата характер, защото според разпоредбата на чл.212 ГПК отм. / ДВ бр.124 от 1997г./ служи за ръководство на съдилищата/ т.2 ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/ е прието, че разпоредбата на чл.180 ГПК, урежда особен случай на привличане на трето лице в делото. Употребения в закона израз „встъпване в делото“, какъвто израз е употребен и в чл.175, ал.1 изр. последно ГПК, урежда не фактическо участие в делото на привлеченото трето лице, а процесуалното му положение. При хипотезата на чл.180 ГПК, невстъпването на привлеченото трето лице в делото има за последици прекратяване на делото. Тъй като разпоредбата на чл.224 ГПК е аналогична на отм. чл.180 ГПК, даденото разрешение за процесуалното положение на третото лице в процеса, е приложимо и към действащата разпоредба на ГПК за привличане на трето лице със самостоятелни права. От горното следва, което съдържа и отговор на въпроса пот.Б във втората му част и т.В на т.1 на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК – третото лице ще предяви самостоятелни права върху търсената от ищеца сума ако встъпи в процеса. В този случай третото лице става главна страна в процеса, защото чрез встъпване в делото то заявява съдебно същата претенция, която е предмет на иска на ищеца. Невстъпването на привлеченото третото лице в процеса означава, че то няма претенция, че е изключителен носител на вземането, поради което производството по делото ще бъде прекратено по отношение на него. В този смисъл не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото има съдебна практика за правното положение на третото лице в особената хипотеза на чл.180 ГПК отм., аналогичен чл.224 ГПК., макар и не задължителна за съдилищата и липсата на друга, която да и противоречи.
По отношение на въпроса към кой момент трябва да бъде разгледано искането на първоначалния ответник за привличане на трети лица в процеса, преди или след встъпване на третото лице, не е налице допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК защото разпоредбата на чл.224, ал.1 ГПК е ясна. От граматическото тълкуване на ал.1 и ал.2 на чл.224 ГПК следва, че определението на съда / чл.220 ГПК/ за привличане на третото лице, което предявява самостоятелни права върху сумата, респ. вещта, предхожда изявлението му дали да встъпи в процеса, защото такова изявление може и да не бъде направено и в този случай производството по отношение на него ще бъде прекратено/ чл.224, ал.3 ГПК/.
Що се касае до въпроса към кой момент се преценяват претенциите на третите лица към вземането на ищеца от длъжника – ответник въпросът не е обуславящ изводите на съда за освобождаване на първоначалния ответник от отговорност, чрез прекратяване на производството по делото по отношение на него, доколкото съдът не се е произнесъл по такъв въпрос и поради това не обосновава основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивната инстанция е приела, че е достатъчно третите лица да предявят писмено пред длъжника претенциите си и след като е извършила подробна преценка на доказателствата по делото/ представени от първоначалния ответник/ е направен извод за наличие на претенции на трети лица върху внесената от ответника сума. Правилността на тези изводи е относима към обосноваността на определението и не може да бъде не може да бъде предмет на преценка във фазата на селектиране на касационната жалба, защото основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК са различни от основанията за касиране на неправилилен съдебен акт на съда по чл.281, т.3 ГПК. Спорът дали привлечените трети лица, встъпили в процеса, са носители на правото върху сумата, ще бъде разрешен с установителното решение на съда по съществото на спора.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на определението на Пловдивския апелативен съд до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2333/26.11.2013г., постановено по ч.гр.дело № 1287/2013г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: