О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
София, 23.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3210 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Е. Д. срещу решение № 4583/24.06.2014 г. на Софийски градски съд /СГС/, Административно отделение, ІІІ-б състав по в.гр.д. № 5399/2014 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Софийски районен съд /СРС/ по предявен иск на настоящия касатор срещу [фирма] по чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата от 20000 лв.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СРС е предявен иск от [фирма] срещу [фирма] по чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 20000 лв., платено възнаграждение по развален договор от 21.07.2008 г. за доставка на оборудване на обект – София, Бистрица. Искът е отхвърлен от СРС. За да потвърди решението на СРС, СГС е приел, че неизпълнението от страна на [фирма] при сключения между страните договор не се дължи на негово виновно поведение, а поради неоказано съдействие на ищеца в качеството му на кредитор по чл.95 ал.1 ЗЗД. Не са били налице предпоставките на чл.87 ЗЗД за разваляне на договора, поради което не са настъпили целените от възложителя – ищец правни последици от предприетото от него едностранно изявление, обективирано в нотариална покана. по сключения между страните договор № 312/21.07.2008 г. СГС е приел, че ответникът [фирма] като изпълнител е следвало да достави отоплително-климатична термопомпена система и термопомпа „GЕОТОК 30WW” на посочен в договора обект – София, Бистрица – [фирма], като на ответника са били нужни конкретни данни за надлежното му изпълнение с оказано съдействие от страна на ищеца [фирма], за да достави на определеното място обекта на договора и го монтира. Договорено е, че възложителят дължи възнаграждение на изпълнителя в размер на 39558 лв. за оборудването, като на изпълнителя авансово е платено 20000 лв. – предмет на предявената претенция. В рамките на договорения срок термопомпата била подготвена за транспортиране и предприети практически действия за това, но доставяне и предаване не било осъществено, поради липсата на информация, индивидуализираща мястото на обекта. От събраните по делото писмени и гласни доказателства СГС е приел, че доставката и монтажа на процесната термопомпа не е осъществено по вина на ищеца, който не конкретизирал мястото на доставка, въпреки, че процесната машина е изработена и тествана /показания на свидетел Ц./, но не е имало представител на ищеца, който да получи изпратеният му протокол на посочения в договора адрес. Възложителят не бил намерен и при посещение на посочения адрес от представител на изпълнителя – показания на същия свидетел, като осъществил контакт с изпълнителя едва четири години след поръчката на машината. При тези данни според СГС е неоснователен доводът на въззивника – възложител, че изпълнителят не е положил дължимата грижа по чл.302 ТЗ. Изложени са подробни съображения относно кредитиране показанията на разпитани по делото свидетели, които имат непосредствени впечатления за възпроизведените от тях факти и обстоятелства и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Изрично е посочено от СГС, че първоинстанционният съд в доклада си /определение от 28.05.2013 г./ правилно е разпределил доказателствената тежест между страните.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/.
В настоящия случай касаторът формулира общи и принципно поставени въпроси, но при фактическа обстановка, която не е приета от СГС, нито е обсъждана в този й вид от съда /първи въпрос/, при приета правилно разпределена доказателствена тежест между страните, а не липса на такава /втори въпрос/, надлежно дадени указания в доклада по чл.146 ГПК, а не липса на такива /трети въпрос/, при обсъждане на всички събрани по делото доказателства /четвърти и пети въпрос/ и изложени съображения за кредитиране на едни или други доказателства и причините за това, подробно изложени съображения за приетото от фактическа страна по оспорените между страните факти и при надлежно дадени указания за доказването им /шести и седми въпрос/. Всички формулирани въпроси в този смисъл са необуславящи изхода на спора, доколкото не са във връзка нито с приетата от СГС фактическа обстановка, нито с направените въз основа на нея правни изводи по изложените от страните доводи и възражения а изразяват несъгласието на касатора с крайния изход на спора и желанието му за пререшаване. Доколкото посочените въпроси не са основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК, съдът не разглежда сочените допълнителни основания за това, тъй като те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4583/24.06.2014 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-б състав по в.гр.д. № 5399/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.