О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№413
гр. София15.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1674 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Х. Х. срещу определение № 284 от 20.04.2015г. по в.т.д. № 125/2015г. на Апелативен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото определение от 25.03.2015г. за връщане на основание чл.78, ал.9 ГПК на половината от внесената от него държавна такса за разглеждане на делото в първата инстанция в размер на 2716 лева.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и се уважи подадената от него молба за връщане на ? от внесената държавна такса за първата инстанция, която подлежи на връщане и при приключване на спора по делото със спогодба пред по-горния съд.
Ответникът по жалбата, поддържа, че обжалваното определение е неправилно и иска отмяната му.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.
За да остави без уважение подадената от ищеца молба за връщане на ? от внесената държавна такса за първата инстанция, апелативният съд е приел, че тъй като спогодбата е постигната и ободрена от съда във въззивното производство, а законодателят не е предвидил изрично възстановяване на половината от внесената държавна такса за двете инстанции в този случай, връщането на държавната такса за първоинстанционното производство би било лишено от основание.
Определението е неправилно.
Производството е по чл.4б ЗДТ, а не е по чл.248 ГПК, тъй като се иска връщане на ? от внесената от ищеца държавна такса за първата инстанция, поради отпадане на основанието за внасянето й с оглед сключената съдебна спогодба в правоотношението на власт и подчинение между съда и страната, внесла таксата, а не се иска промяна на акта по чл.81 ГПК в частта за отговорността за разноските, относима за облигационното отношение между страните по спора.
Съгласно чл.78, ал.9 ГПК, при приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Във въззивното производство страните са подписали съдебна спогодба, одобрена от съда, на което основание е прекратено въззивното производство, обезсилено е първоинстанционното решение и е постановено връщане на половината от внесената държавна такса по делото в размер на 1365,50 лева за производството пред въззивния съд.
Страните по съдебната спогодба, ищецът, М. Х. Х. и ответното дружество, [фирма], са постигнали съгласие направените от ищеца разноски в размер на 13 359,11 лева, която сума е получена след приспадане от общия размер на разноските на подлежащата за възстановяване държавна такса при утвърждаване на спогодбата от съда, да бъдат заплатени в срок най – късно до 31.12.2015г. от М. Ж. Ж., който не е страна по спогодбата и делото. Сключеният между страните по делото договор за съдебна спогодба, с оглед разпоредбата н чл.21, ал.1 ЗЗД, има действие само между страните по договора. Въз основа на него за третото за спора лице, М. Ж. Ж., не се поражда задължение да заплати на ищеца направените от същия разноски, тъй като по арг. на чл.22 и чл.23 ЗЗД, от договор, по който не е страна, за третото лице без негово съгласие могат да възникнат само права, но не и задължения. Ето защо, следва да се приеме, че разноските по производството за държавна такса остават върху страните така, както са ги направили.
С разпоредбата на чл.78, ал.9 ГПК се цели да се стимулира доброволното уреждане на спора от страните, при което връщането на ? от държавната такса не е поставено в зависимост от това, в коя инстанция е сключена от страните, одобрената от съда, съдебна спогодба. С оглед на очертаната цел на закона, с приключването на спора по договорен път във въззивното производство, отпада основанието и за внесената от ищеца ? държавна такса за първата инстанция.
Предвид изложеното, атакуваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено, като се постанови връщане на 2716 лева – ? от внесена от ищеца по сметката на Окръжен съд – Варна държавната такса.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 284 от 20.04.2015г. по в.т.д. № 125/2015г. на Апелативен съд – Варна.
ПОСТАНОВЯВА да бъде върната от Окръжен съд – Варна на М. Х. Х., ЕГН [ЕГН], сумата от 2716 лева, представляваща ? от внесената от него по сметката на съда държавна такса по т.д. № 117 /2014г. и т.д. № 1456/ 2013г. по описа на Окръжен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.