Върховен касационен съд Стр. 2
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
София, 13.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3122 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Мариана Г. А. чрез адвокат Ц. И. срещу решение № 58/25.07.2014 г. по в.гр.д. № 171/2014 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/, търговско отделение, потвърждаващо решение на Ямболски окръжен съд /ЯОС/, с което е признато за установено на основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ГПК вр. чл.286 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 ЗЗД по отношение на настоящия касатор Мариана Г. А., че съществува вземане на „Р. /България/” ЕАД в размер на 28599.03 лв., от които 25100 лв. главница, 602.77 лв. просрочена редовна лихва за посочен период, 2896.26 лв. просрочена наказателна лихва за посочен период със законна лихва върху главницата и разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – „Р. /България/” ЕАД оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди уважителното решение на ЯОС по предявения положителен установителен иск на „Р. /България/” ЕАД по чл.422 ГПК БАС е приел, че „Р. /България/” ЕАД е предоставила на В. С. А. банков кредит в размер на 25100 лв. като по този кредит А. е кредитополучател, а Мариана Г. А. – солидарен длъжник, подписала в това си качество сключения с банката договор. Поради неплащане от страна на кредитополучателя и от солидарния длъжник на уговорените вноски по кредита в продължение на 90 дни от падежа на всяка една, в договора е предвидено настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на целия кредит, без банката да е поемала задължение да уведоми страните за това. Независимо от договореното при просрочие на кредитните вноски по процесния кредит банката изпратила писма – уведомления на 04.08.2010 г. до кредитополучателя и до солидарния длъжник на адресите им, които писма са останали непотърсени. Писмата се считат за получени, когато достигнат до адресите на страните, а няма уведомление за промяната им – чл.30 и чл.31 от ОУ. С оглед на тези обстоятелства БАС е приел, че е настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит, за която банката уведомила кредитополучателя и солидарния длъжник. Прието е още, че въззивницата и настояща касаторка Мариана А. се е задължила като солидарен длъжник по процесния договор за кредит при условията на чл.121 и сл. ЗЗД, при което кредиторът може да търси своето вземане изцяло от кой да е от длъжниците независимо, че кредитополучателят е починал, като банката има право да насочи изпълнението си към солидарния длъжник. За неоснователно е прието възражението на настоящата касаторка, че е недопустимо назначаването на вещо лице, чиято съпруга като адвокат е изготвила документацията по заповедното производство, предхождащо настоящото исково производство. Съображенията на БАС за тази неоснователност са свързани с липсата на упражнено право по чл.196 вр. чл.22 ал.1 ГПК от Мариана А. в хода на първоинстанционното и въззивно производство, както и липсата на оспорване на заключението пред двете инстанции или изложени възражения за коректното му изготвяне.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай в изложението си касаторката формулира следните въпроси: 1. „При наличие на две физически или юридически лица, едното от които е главен длъжник, а второто съдлъжник, възможно ли е за съдлъжника да настъпи автоматична предсрочна изискуемост, при наличието на форсмажорни обстоятелства. Следва ли кредиторът да го уведоми за този акт.” 2. Смъртта, може ли да бъде разглеждана, като обективна пречка за изпълнение на договор” 3.При настъпване на смърт на главния длъжник, кредиторът следва ли да издири наследниците, които да изпълнят задължението или е достатъчно да се обърне към втория длъжник.” 4. „Кога е крайният момент, в който може да се направи възражение по реда на чл.22 ГПК и сл.”
Първите три въпроса са във връзка със спора, но са некоректно поставени с оглед на установената и приета фактическа обстановка от БАС, направените въз основа на нея правни изводи и в този смисъл са необуславящи изхода на спора. В случая безспорно е установено, че кредитът е отпуснат от банката на В. С. А., като по този кредит А. е кредитополучател, а Мариана Г. А. – солидарен длъжник, подписала в това си качество сключения с банката договор. Именно с оглед солидарната отговорност между банката от една страна и А. и А. от друга, съдът не е разглеждал и не се е произнасял за наличие на обективна пречка за изпълнение на договора – смъртта на А., доколкото законът дава право на кредитора да иска изпълнението от всеки от солидарно задължените длъжници /чл.121 ЗЗД/.
Обуславящ изхода на спора е четвърти въпрос, доколкото пред БАС не е направен отвод за вещото лице по смисъла на чл.196 вр. чл.22 ГПК, нито е направен такъв пред ЯОС, но в самата въззивна жалба се прави оплакване за недопустимост на назначаването пред ЯОС на вещо лице – съпруг на адвокат, изготвил искането за банката в заповедното производство. Това оплакване е възражение по реда на чл.22 и сл. ГПК и крайният момент за предявяването му изисква тълкуване на цитираните разпоредби във връзка с приложението им по конкретното дело и на конкретния етап, обуславящо наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касация. Цитираните в изложението решения на тричленни състави на ВКС, макар и във връзка с хипотези на възражения по чл.22 и сл. ГПК са по обективно неидентични казуси и дават разрешения не за момента, до който могат да се направят тези възражения по чл.22 и сл. ГПК, поради което не обуславят допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че следва да се допусне касационно обжалване на решението на БАС на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: „Кога е крайният момент, в който може да се направи възражение по реда на чл.22 ГПК и сл.”. Жалбоподателката е освободена от заплащане на държавна такса /определение от 28.05.2014 г. на ЯОС с оглед наличие на основания на чл.83 ал.2 ГПК/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 58/25.07.2014 г. по в.гр.д. № 171/2014 г. на Бургаски апелативен съд, търговско отделение.
Делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.