3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1007
гр. София, 18.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1679 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. С. срещу решение № III- 3 от 14.02.2014г. по гр.д. № 2427/2013г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение от № 1783/ 28.10.2013г. по гр.д. № 2122/ 2013г. на Районен съд – Бургас, за отхвърляне на предявените по реда на чл.422 ГПК от касаторката срещу [фирма] искове за признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищцата сумата от 10 200 евро- възнаграждение по договор за поръчителство от 08.11.2011г., 911,74 лева – мораторна лихва за периода от 31.05.2012г. до 08.11.2012г., както и законна лихва върху главницата, считано от 08.11.2011г. до окончателното плащане, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9117/ 2012г. на Районен съд – Бургас.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът по жалбата, [фирма], поддържа, че не са налице твърдяните основания за допускане на касационното обжалване, съответно сочените отменителни основания. Претендира заплащане на разноски за настоящата инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че ищцата – настояща касаторка е изпълнила задълженията си по сключения от нея с [фирма] на 08.11.2011г. договор за посредничество с предмет – проучване на оферти за недвижими имоти и предлагане сключването на договор за покупко – продажба или прехвърляне на право на строеж на УПИ в [населено място] в рамките на СЦГЧ, при цена на имота в размер на 1000 евро на км.м. на парцела или строежа. Същевременно, въззивната инстанция, вкл. чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК, е приела, че искът за заплащане на дължимото възнаграждение не е доказан по размер, тъй като липсват доказателства за пазарната цена на имота, процент от която е възнаграждението, както и дали той е в посочените параметри – до 1000 евро, като вкл. не е изпълнено условието по договора за заплащане на възнаграждението след издаване на фактура от страна на касаторката, тъй като фактурата е издадена не от ищцата като физическо лице и страна по договора, а от името на регистрирания от нея едноличен търговец, приет от въззивния съд за трето за спора лице. Решаващият състав се е позовал и на последвалото сторниране на фактурата от едноличния търговец.
Касаторката в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по правните въпроси: „/1/ При наличие на правно основание на производството по чл.422 ГПК и доказване на валидно облигационно правоотношение, ищецът длъжен ли е да доказва отрицателния факт на неплащането?; /2/ [фирма], издала сторнираната фактура, и физическото лице, В. С., две различни лица ли са и ако има издадена фактура от едноличния търговец, това трето лице ли е за производството и може ли да се счита, че ищцата е изпълнила задължението си?”. Жалбоподателката се позовава и на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като твърди, че произнасянето по въпросите е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване, за да възприемат друго.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Решаващият състав не е направил извод, че тежестта на доказване на отрицателния факт на неплащане на възнаграждението се носи от ищеца. Отхвърлянето на иска е следствие на приетото от въззивната инстанция, че въпреки, че възнаграждението по договора за посредничество е дължимо и не е заплатено, ищцата не е доказала размера на претенцията си. Ето защо, спрямо първия поставен въпрос не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол – въпросът да обуславя изхода на спора. Независимо, че не може да се сподели виждането на окръжния съд, че физическото лице и регистрирания от него едноличен търговец са два отделни правни субекта, разрешаването му в насока, противна на приетата от въззивната инстанция, не би довела до промяна на изхода на делото, доколкото той е предопределен на самостоятелно основание, както от недоказване на размера на иска, така и от сторниране на издадената фактура, възприета от съда като необходимо условие за плащане на възнаграждението, съобразно клаузите на договора, във връзка с които не са формулирани въпроси от касаторката. Предвид изложеното, и по отношение на втория въпрос на жалбоподателя не е налице предпоставката по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касация. При липса на общото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобразно даденото разрешение в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не следва да бъдат обсъждани релевираните в изложението допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК,
С оглед изхода на делото, в полза на ответника по касацията следва да се присъдят направени за настоящата инстанция разноски в размер на 750 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № III- 3 от 14.02.2014г. по гр.д. № 2427/2013г. на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА В. Н. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес] направени за настоящата инстанция разноски в размер на 750 лева – адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.