О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1010
[населено място], 18.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 774/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] и [фирма] , чрез адв. Р. Й. – САК срещу решение №429 от 10.10.2013г., постановено по в.гр.дело № 633/2013г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №68 от 26.03.2013г. по гр.дело № 1217/2012г. на Велинградския районен съд.
Ответникът по жалбата [фирма] не заявява становище по касационната жалба за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение.
Велинградския районен съд е уважил иск по чл.135 ЗЗД, предявен от [фирма] срещу [фирма] и [фирма] за обявяване за относително недействително извършено разпореждане като апортна вноска с 1/20 ид.ч. недв. имот „Балнеология”, бл. V, ет.1 на Жилищно – хотелски балнео комплекс „Св.В.”, намиращ се в [населено място].
Решението е потвърдено с обжалваното решение на Пазарджишкия окръжен съд. За да потвърди обжалвания резултат, въззивният съд е извел легитимацията на ищеца за упражняване на потестативното право по чл.135 ЗЗД от правото на вземане за неустойка за неизпълнен в срок договор за изработка от 7.02.2008г. Прието е също, че според клаузите на договора срокът за изпълнение е 31.12.2008г., а разрешението за ползване на имота, предмет на договора е от 9.12.2009г.
Увреждащото действие на първия ответник – длъжник по договора за изработка, се изразява в апортирането на недв. имот в дружеството [фирма], последното регистрирано на 21.08.2009г. / преди издаването на разрешение за ползване на имота/. За да приеме, че сделката е увреждаща, съдът е изходил от ликвидността на престациите – недв. имот е много по – бърз ликвиден актив в гражданския оборот за разлика от акциите, чиято стойност зависи от имущественото състояние на акционерното дружество и от допълнителни фактори като управленчески, икономически и др. и конюнктурата на пазара на ценни книжа. Знанието за увреждането на управителя на дружеството – длъжник е изведено от факта, че договорът за изработка е подписан от управителя на дружеството, който е дал съгласие за апортиране на недв. имот в новоучреденото дружество. Съдът се е позовал на две решения на ВКС за прилагането на оборимата презумция на чл.135, ал.2 ЗЗД и по отношение на юридическите лица, тогава когато са представлявани от едни и същи лица. Отхвърлено е като неоснователно възражението на ищеца, че разполага с имущество, с което може да удовлетвори вземането му, като недоказано. За неоснователен е приет доводът за недопустимост на решението на РС, аргументиран с обстоятелството, че трето лице е собственик на правата предмет на исковата молба, придобити преди вписване на исковата молба по чл.135 ЗЗД. Според въззивният съд страните по иска по чл.135 ЗЗД са страните по атакуваната от ищеца сделка или действие, а не последващия приобритател на правото.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК касаторът поставя два материалноправни въпроса: 1.За уважаването на иска по чл.135 ЗЗД трябва ли приобритателят / в случая се има предвид дружеството [фирма]/ по процесната разпоредителна сделка да не е прехвърлил правата си на трето лице, преди вписване на исковата молба, в случай, че това последващо прехвърляне е вписано в съответния публичен регистър; 2.Приложима ли е защитата по чл.135, ал.1, изр.3 ЗЗД за апорт на недв.имот в Е. и последващо прехвърляне на акциите от това дружество, в случай, че последващото прехвърляне е вписано в ТР преди подаване на исковата молба. По първия въпрос касаторът се позовава на допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК с твърдението, че не е открил съдебна практика по този въпрос. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, т.е. липсата на съдебна практика по приложението на правна норма не е достатъчно за да обоснове извод за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по този критерий. За страните по иска по чл.135, ал.1 ЗЗД има непротиворечива съдебна практика – решение №655 по гр.дело №573/2006г. на ВКС, ГК и решение № 1142 по гр.дело № 4433/2007г. на ВКС, ГК, Решение № 10 от 3.I.1967 г. по гр. д. № 124/66 г., ОСГК. Ответници по П. иск са страните по увреждащата кредитора сделка или действие. С прехвърлянето на акциите от дружеството длъжник на трето лице – Фондация ДРТ Л., не се променя собствеността върху апортната вноска на ДРТ [фирма] , тъй като е включена в капитала на това дружество. По втория въпрос има съдебна практика по чл.290 ГПК. С решение № 57 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 695/2009 г., ВКС, ТК, състав на I т. о., ТК, приема, че апортирането на имот в друго дружеството представлява увреждащо кредитора действие от длъжника, защото актът на апортиране на движимо и недвижимо имущество намалява значително възможността за удовлетворяване на кредитора на длъжника. По поставените от касатора процесуални въпроси:
Въпрос на допустимост или основателност на иска е случая когато приобритателят по разпоредилната сделка прехвърли правата си по нея на трето лице, преди вписване на исковата молба по чл.135 ЗЗД; Трябва ли съдът да укаже на страната, кои факти подлежат на доказване и за кои от твърдяните факти не се сочат доказателства и допустими ли са пред въззивната инстанция доказателства, когато съдът не е изпълнил задължението си по чл.146, ал.2 ГПК и чл. 145, ал.2 ГПК не обосновават общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Упражняването на потестативното право на иск по чл.135 ЗЗД за кредитора се определя от наличието на притезания срещу длъжника, извършил действия на разпореждане със свое имущество. Искът е предоставен за защита на лицата, чиито интереси са увредени от действията или сделките на техен длъжник. В тяхна полза законодателят е предвидил възможността при доказано увреждане и знание у третото лице за такова увреждане спрямо кредитора, изпълнение да се насочи срещу имота, за да може кредиторът да реализира правата си. Дали тези действия са увреждащи кредитора е въпрос по съществото на спора, т.е. по основателността на иска. По другите два въпроса решението не е в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика, с оглед на обстоятелството, че едва с писмената защита ответникът [фирма] е въвел факта за притежаване на имущество, с което може да удовлетвори вземането на ищеца, т.е. съдът не е бил длъжен да дава указания за доказване на факти, които не са били въведени от страната с отговора на исковата молба като възражения срещу твърдените от ищеца обстоятелства в исковата молба. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допустимост касационното обжалване на въззивното решение по въпроса следва ли при разглеждане на П. иск съдът да изследва дали длъжникът – ответник няма друго имущество, с което се е разпоредил. Така с решение №655 по гр.дело № 573/2006г. на ІІ г.о. и решение №1142 по гр.дело № 4433/2007г. на Іг.о. на ВКС постановени по реда на отм. ГПК, е прието, че в тежест на ответника е да докаже, че няма увреждане на ищеца с извършената разпоредителна сделка при безвъзмездните сделки, а при възмездните – преценката се прави на база на еквивалентност на уговорените престации, т.е. в двете решения не е възложено като задължение на съда да задължи ищецът да сочи доказателства, дали ответникът притежава и друго имущество, с което може да удовлетвори вземането на кредитора.
В обобщение въззивното решетие не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, 1, т.2 и т.3 ГПК, затова ВКС, ТК, състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №429/10.10. 2013г., постановено по в.гр.дело № 633/2013 г. на пазарджишкия окръжен съд, ГК, втори въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: