4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
гр. София, 31.05.2017 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова т.д. № 347/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на М. И. С. от [населено място] против решение № 2136 от 14.11.2016 г., постановено по гр.д. № 2890 / 2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2637 от 1.04.2016 г., постановено по гр.д. № 4066/ 2014 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен искът по чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД.
С касационната жалба се иска отмяна на атакуваното решение като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Посочено е, че банката е нарушила разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ като неправомерно е заверила сметката на касаторката със сумата по договора за кредит, без да са представени доказателства, че е закупила имота, за който е бил отпуснат кредита, след което неправомерно е започнала да одържа месечни вноски от преведената сума. В изложението по чл.284, ал.3, т.1ГПК формулира следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, като твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: „1/ При сключен договор за банков кредит с определена цел, може ли банката-кредитодател да завери сметката на кредитополучателя без последния да представи доказателства, че целта на договора е възникнала?; 2/ Когато в договора за банков кредит изрично е посочена целта на кредита – „закупуване и ремонт на недвижим имот”, на кой трябва да преведе банката сумата за закупуване на имота –на кредитополучателя или на третото лице –продавач?; 3/ Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства?” Като допълнителен критерий се сочи и разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Препис от касационната жалба и нейните приложения е връчен на ответника по касация – [фирма], която в писмен отговор излага становище за недопустимост на касационната жалба, поради липсата на основания за касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв., определено съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
СГС е отхвърлил предявения от касаторката срещу [фирма] иск с правно основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД за признаване за установено, че договор за банков кредит от 30.05.2008 г. е нищожен, като противоречащ на закона /чл. 430, ал. 1ТЗ. Ищцата е обосновала недействителността на сключения между нея и [фирма] договор за кредит от 30.05.2008г. с противоречието му на чл. 430, ал. 1 ТЗ, поради неизпълнение от страна на ответната банка на поетото от нея задължение да отпусне кредита в съответствие с договорената цел, а именно за покупка на недвижим имот. Банката е превела сумата по нейна сметка, без да е реализирана целта на договора – закупуване от нейна страна на жилище, при което е била лишена от възможността да се откаже от договора за кредит.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът по чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД, Софийският апелативен съд е приел, че между страните е налице валидно възникнало отношение по банков кредит по чл. 430, ал. 1 ТЗ. Съдът е приел, че изложените в исковата молба обстоятелства сочат на доводи за неточно изпълнение на договора, а не за порок при сключването му относим към действителността му. Съдът е констатирал, че договорът за кредит отговаря на всички съществени елементи на договора за банков кредит в съответствие с разпоредбата на чл.430 ТЗ, по които страните са постигнали съгласие. След обстойно обсъждане на доказателствата по делото съдът е направил извод, че банката е изпълнила задължението си да отпусне сумата по кредита при настъпване на предпоставките за усвояване на сумата, а именно предоставено от кредитополучателя обезпечение под формата на учредена на 2.06.2008 г. договорна ипотека върху два недвижими имота, индивидуализирани в договора.
При така установените по делото факти, съставът на въззивния съд е заключил, че процесният договор е действителен и поради съвпадане на изводите му с тези на първоинстанционния съд е потвърдил решението.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, първо търговско отделение намира, че първите два въпроса не отговаря на обшия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата дейност на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. В случая поставените въпроси са относими към правилността на въззивното решение, а отговорът им е обусловен от доказателствата и от преценката на съда на клаузите на сключения от страните договор за банков кредит. На първо място съдът е приел, че са налице всички съществени елементи на договора за банков кредит в съответствие с разпоредбата на чл.430 ТЗ, по които страните са постигнали съгласие, а доколкото ищцата се позовава на неизпълнение на клаузи на договора, този довод не е относим към действителността на договора, а към неговото изпълнение. Изводите си за превратно тълкуване от ищцата на договора, съдът се обосновал с клаузите в раздел ІІ на договора и по конкретно с чл.5, в който страните са конкретизирали точно начина на усвояване и ползване на кредита: уговорения кредит се предоставя за усвояване по спестовна сметка на името на ищцата след предоставяне на документи за учредяване на договорните обезпечения. Съдът е зачел заключението на ССЕ, че след сключване на договора за ипотека върху два недв. имота с нот.акт №65/2008г. банката е извършила превод на сумата по кредита по откритата на името на ищцата сметка на 25.06.2008г.
Доколкото съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност, третият от въпросите също не обосновава извод за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Същевременно другото изискване на нормата на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както и разяснено в задължителното ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е касаторът да е установил допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1, 2, 3 ГПК. Не е посочена съдебна практика, в противоречие на която да е постановено решението. В настоящият случай касаторката освен общата формулировка използвана в закона не е аргументирала допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3, във връзка ал. 8 ГПК, във връзка с чл.37 Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се присъдят на ответника по касация разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2136 от 14.11.2016 г., постановено по гр.д. № 2890 по описа за 2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. И. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на” [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище в [населено място] разноски за производството в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.