О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
[населено място], 18.06.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията К. ч.т.д. № 1716 /2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на М. К. С. от [населено място], чрез адв. П. Т. –ВАК, срещу определение №199 от 17.03.2015г., постановено по ч.гр.дело №129/2015г. на Варненския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателката срещу определението на Варненския окръжен съд по т.д. №857/2014г., с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от заплащане на ДТ за въззивно обжалване на решението по т.дело № 857/2014г. по описа на съда. Жалбоподателката моли за отмяна на определението, поради нарушение на материалния и процесуален закон. В Изложението на касационните основания формулира два процесуално-правни въпроса : 1. При разглеждане на молбата по чл.83, ал.2 ГПК към кой момент се преценяват основанията на закона за освобождаване от ДТ – към момента на заплащане на ДТ или към минал момент? 2. Съдът има ли правомощия да събира служебно доказателства при сезиране с молба по чл.83, ал.2 ГПК при удостоверено от страната имуществено състояние с декларация по чл.83, ал.2, т.2 ГПК?. Първият въпрос е поставен при допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а вторият в противоречие с определение №173 по ч.гр.д. № 866 на ВКС, Іг.о.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] заявява становище за недопускане на определението на Варненския апелативен съд до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение 500 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Въззивният съд като е взел предвид доходите на молителката, макар и за минал период и относително невисокия размер на ДТ, е приел, че не са налице основанията на чл.83, ал.2 ГПК за уважаване на молбата за освобождаване от ДТ. Взети са предвид и изложените в декларацията на молителката данни за нейното имотно и семейно положение, и здравословно състояние. По делото е представено удостоверение от ЧСИ Л. Т., за извършена справка от НОИ, от която се установява, че на името на жалбоподателката има регистрирани два договора за трудово правоотношение с дружеството [фирма] за получавани доходи / основна заплата / от 2000лв. за времето от 1.04.1994г. до 1.09.2014г. и с [фирма] от 2009г. до 1.01.2001г. от 750 лв.
По основанията по чл.280 , ал.1 ГПК:
Първият въпрос не се явява обуславящ изхода на спора, доколкото мотивите на въззивният съд съдържат имплицитно преценка, че молителката може да заплати определената й от съда ДТ към датата на разпореждането за оставяне на въззивната жалба без движение – 3.12.2014г., предвид получаваната от нея основна заплата от 2000 лв. до 1.12.2014г. Не е налице и допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК доколкото по поставения въпрос има задължителна съдебна практика по чл.274, ал.3 ГПК – определение №686/12.12.2014г. по ч.гр.дело № 7091/2014г. на ВКС, ГК, І г.о.
Вторият въпрос също не се явява обуславящ изхода от произнасянето по молбата по чл.83, ал.2 ГПК, тъй като по такъв въпрос ВАС не се е произнесъл. Съдът е извършил преценка на данните в представено му от ответника по касация доказателство с отговора на частната касационна жалба, каквито правомощия са предоставени на съда с разпоредбата на чл.278, ал.2 ГПК. Следва да се отбележи, че молителката не оспорва констатациите в удостоверението на ЧСИ за получаваните от нея доходи и времето, за което са получавани. В Изложението на основанията за допускане на въззивното определение до касационно обжалване касаторът се позовава на противоречие с определение №173 по ч.гр.дело № 866/2015г. на ВКС, ГК, І г.о., без да изясни в какво се изразява противоречието. Не е посочено следвало ли е съдът да събира доказателства за обстоятелства от значение за произнасянето по молбата по чл.83, ал.2 ГПК. В определението съставът на ВКС е дал отговор на поставения от касатора въпрос, че съдът има право при преценката на обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК по своя инициатива да събира доказателства и да вземе предвид непосочени от молителя факти, от значение за основателността на искането като например служебно известни данни във връзка с други дела, по които молителят е страна, служебни справки в търговския регистър, в службата по вписванията и др. Очевидно цитираното определение съдържа произнасянето по правния въпрос на частният касатор, но то не е в противоречие с обжалваното определение, доколкото въззивният съд се е позовал на писмено доказателство на страна в процеса, но дори и да беше събрано служебно, то ще е в изпълнение на задължителна за съдилищата съдебна практика.
В обобщение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на определението на ВАС до касационно обжалване.
С оглед на изхода от касационното обжалване на ответника ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по чл.7, ал.1 т.7 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 500 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 199 /17.03.2015г., постановено по ч.т.дело № 129/2015г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА М. К. С. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] разноски 500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: