1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
[населено място], 22.04.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 915 /2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма], чрез адв. П. Г. срещу решение №1788/23.09.2013г., постановено по т.д. № 3196/2012г. на Софийския апелативен съд, т.о. пети състав, с което е потвърдено решение на СГС, VІ т.о., постановено на 23.04.2012г. по т.дело № 113/2009г. с което е отхвърлен искът за сумата от 63 368.89 лв. по фактура № 3831/21.12.2007г. Касаторът счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и е необосновано. Формулира въпроси по чл.280, ал.1 ГПК: 1.може ли да се приеме, че е налице валидно възникнало правоотношение при положен подпис под фактурата само на единия от управителите, когато упражняването на представителството е съвместно от двамата вписани управители; 2. Има ли установена от закона форма за оборване на презумцията по чл.301 ТЗ и може ли да се приеме, че е налице противопоставяне, когато търговецът отправи изрично изявление, че не потвърждава фактурата и че оспорва задължението по нея; Може ли да се приложи презумцията по чл.301 ТЗ въпреки изричното изявление на търговеца в противен смисъл и въпреки липсата на осчетоводяване на фактурата, липсата на доказателства за изпълнение на услуга по нея и доказателства за прието от търговеца изпълнение. При оспорване на фактурата, от която единствено произтича вземането и подписана от лице без представителна власт, необходимо ли е оспорване поотделно на задължението, която тя материализира и на действията на лицето без представителна власт по подписването й, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл.301 ТЗ; 3. Кой е първият момент, в който търговецът може да се противопостави на извършени без представителна власт действия по приемане на изпълнение от трето лице и може ли това да стане с размяна на книжа; 4. Кому лежи доказателствената тежест да докаже валидно възникнало правоотношение от фактура при положение, че истинността на фактурата е оспорена и може да бъде уважен иск за заплащане на цената на услуга въз основа на копие от фактура, която не е осчетоводена при ответника, не е получена от него и не е подписана от лице с представителна власт. По първия въпрос касаторът се позовава на противоречива съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по втория въпрос – на критерия по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, по третия въпрос на противоречие със задължителната практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по последния въпрос на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Касационна жалба срещу решението на САС е подадена от дружеството [фирма], представлявано от адв. М. Я. и адв. Я. М. – САК в частта, с която са уважени исковете на ищеца. При допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът поставя следните въпроси: Съществено процесуално нарушение ли е сформирането на състав на тройна експертиза при условията на чл.157, ал.2 ГПК отм. тогава когато производството се разглежда по действащия ГПК, в който отменената норма не е възпроизведена; Нарушен ли е принципа на равнопоставеност и представлява ли това съществено процесуално нарушение, когато съдът е допуснал да се формира състав на тройна експертиза при различни условия за двете страни и да се даде възможност да се направи избор на вещо лице извън утвърдените списъци на вещи лица, а на другата страна да е отказано това право; Представлява ли съществено процесуално нарушение отказа на съда на искане на страната да се поставят еднакви задачи на вещите лица, които притежават еднаква квалификация; Представлява ли съществено процесуално нарушение отказът на съда да заличи вещо лице, когато не излага мотиви? Допустимо ли е решение, постановено по осъдителен иск да има конститутивен характер и ефект по решаващия спорен въпрос за момента на възникване на правния ефект на възражението за прихващане, направено по реда на чл.103 и чл.104 ЗЗД. По последен въпрос се прави довод за недопустимост на решението, с което се приема, че прихващането погасява насрещните вземания за напред и настъпва след влизане на решението в сила, поради което погасителния ефект не се разпространява върху изтеклата до завеждане на делото мораторна лихва. Формулира материалноправен въпрос : От кой момент при направено възражение за прихващане с изикуемо и ликвидно вземане, направено в два различни момента и начини / като извънсъдебно и съдебно/ се счита за погасено насрещното вземане и върху него не се дължи законна лихва за забава, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото/ т.3 на чл.280, ал.1 ГПК/.
[фирма] в отговор заявява становище за недопускане на въззивното решение по жалбата на [фирма] по изложени в нея съображения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
СГС е уважил иск на [фирма] за сумата от 196 609.22 лв. по 112 бр. фактури и дебитни известия, ведно със законната лихва върху нея от 28.01.2009г. до окончателното заплащане на сумата, като за разликата до 259 978.11 лв. искът е отхвърлен като неоснователен след извършено прихващане със сумата от 63 368.89 лв., за вземане по фактура № 3831/21.12.2007г. за извършени от [фирма] консултантски услуги във връзка с въвеждане на продукта „Амген” на българския пазар. Правното основание на иска е чл.327 ТЗ, съединен с иск по чл.86 ЗЗД. Искът за мораторни лихви е уважен за сумата от 8 368.94 лв. За безспорно е прието, че ищецът е доставил на ответника стока през периода м.VІІ-Х2008г. за сумата от 259 978.11лв. по издадени от ищеца на ответника фактури, по които няма плащане.
САС е произнесъл по въззивни жалби на двете търговски дружества срещу решението на СГС. Ищецът е обжалвал решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част, а – ответникът в осъдителната.
За да потвърди обжалвания резултат, САС е приел за установени търговските отношения между страните по делото, от които ищецът има вземания по договори за продажба по чл.327 ТЗ и по чл.86 ЗЗД, като в отговора на исковата молба ответникът не оспорва получаването на стоките по процесните фактури, цената и че същата не е платена. ССЕ е установила получаването на 112 бр. фактури от ответника и тяхното заприходяване. Обсъдени са възраженията на ответника за прихващане с вземането на ищеца по два броя договори за консултантски услуги – писмен договор от 18.10.2006г. и устен договор от 2007г. След като е обсъдил предмета на консултантския договор, сключен в писмена форма, срокът на действието му, клаузите за прекратяването му, за начина на определяне на възнаграждението на услугата и условията за нейното плащане, САС е приел, че договорът е развален с едностранно изявление на възложителя, поради неизпълнение на задълженията на доставчика на услугата / ответника/ с покана, връчена лично на законния представител И. А. на 12.11.2008г., т.е. при спазване на предвидения в чл.4 на договора ред за едностранно прекратяване на действието на договора. Съдът е възприел заключението на експертизата по здравен мениджмънт относно несъответствието на доклада, представен от ответника, с уговорения предмет на консултантските услуги. Обсъдени са показанията на свидетели, относно изпълнението на договора от ответника, но съдът е приел, че съдържанието и обемът им не се доказват чрез свидетелски показания. Констатирано е неизпълнение от изпълнителя на задължението по чл.2.2 от договора за изпращане на справки на възложителя, проучвания и анализи до 31.12 на съответната година. Съдът е извел извод, че не са представени доказателства от купувача, в подкрепа на възражението му за кредиторска забава. Изводът на САС по този договора е, че възложителят – ищец не дължи възнаграждение за сумата от 246 696 лв. по фактура №4614, предвид лошото изпълнение, приравнено на пълно неизпълнение, поради което не е извършил съдебно прихващане на сумата с вземането на ищеца.
За да извърши съдебно прихващане със сумата от 63 368.89 лв. по фактура № 3831/12.12.2007г. – вземане на ответника по втория договор за консултантски услуги, въззивният съд, след обстойно обсъждане на заключението на тройната съдебно- почеркова експертиза е приел, че ищецът не е доказал оспорването на истинността документа / фактурата/, доколкото тежестта на доказване неистинността на подписа, при двустранно подписан частен документ / фактура/ е на страната, която го е оспорила., при прилагане на разпоредбата на чл. 193, ал.3 ГПК Обсъдено е възражението на ищеца, че представителството на ищцовото дружество трябва да бъде осъществявано съвместно от двамата управители и доколкото фактурата е подписана само от управителя Р. В., този подпис не обвързва дружеството. Анализирано е съдържанието на писмо от 10.01.2008г. до ответника, подписано от управителя Х. Щюер, в което е което липсват твърдения за надлежно представляване, от което САС е извел извод, че в хипотезата на чл.301 ТЗ мълчанието се приравнява на потвърждаване на предприетите без представителна власт действия с оглед на реализиране на търговския обект. Ако иска да лиши сключената без представителна власт сделка от правно действие, търговецът следва изрично да й се противопостави веднага след узнаване на действието, предприети от негово име, поради което договореното във фактурата възнаграждение обвързва дружеството. Предметът на неформалния договор за услуга се установява от отчет, приет от длъжностното лице на възложителя –ищец. Приемането на отчета без възражения за неточно изпълнение на възложената консултантска услуга е основание за заплащане на възнаграждението в съгласувания с подписването на фактурата размер.
Тъй като съдебното прихващане погасява насрещните вземания за напред и настъпва след влизане на решението в сила, погасителния ефект не се разпростира върху изтеклата до завеждане на делото мораторна лихва, поради което предявения иск по чл.86 ЗЗД е уважен в размера, който е предявен.
По основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване:
По изложението на основанията за касационно обжалване на [фирма]:
Първият въпрос не попада в общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Във връзка с възражението на ищеца, че фактура № 3831/21.12.2007г. при съвместно представителство на двамата управители, е подписана от един от управителите, поради което не е възникнало валидно представителство, съдът е приложил презумцията на чл.301 ТЗ. Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното делото, разрешен във въззивното решение, е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. В случая съдът не е приел процесния договор за валиден / действителен/ при липсата на пълна представителна власт на един от управителите на търговското дружество. За разлика от облигационното право, при което сделките сключени без представителна власт или извън представителната власт, се намират във висяща недействителност и не могат да породят действие, докато не бъдат потвърдени от лицето, от чието име са сключени / чл.42, ал.2 ЗЗД/, в търговското право, при възникнало търговско правоотношение по повод на договор, сключен от името на търговец от лице без представителна власт или при превишаването й, действието на това лице поражда правен ефект за търговеца, ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването на сключването на договора. При констатирана съвместна представителна власт на двамата управители, САС е изложил мотиви за прилагане на презумцията на чл.301 ТЗ към процесния спор. Приетото от въззивният съд не е в противоречие със задължителната за съдилищата съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по приложението на чл.301 ТЗ в отношенията между търговци, според която, при възникнали търговски правоотношения във връзка с договор, сключен от името на търговеца от лице без представителна власт или при превишаването й, действието на това лице поражда правно действие за търговеца, ако не се противопостави, веднага след сключването на договора/ решение № 18 от 4.04.2014г.т.д. № 24/2013г. ІІ т.о. и решение № 103 от 25.07.2014г. по т.дело № 2994/2013г. на Іт.о. и др./
В т.2 касаторът поставя въпроси относно формата и съдържанието на противопоставянето на търговеца за извършените действия от името на търговеца от лице без представителна власт. Следва да се отбележи, че чл.301 ТЗ не съдържа легално определение за формата и съдържанието на „противопоставянето”, т.е. как трябва да бъде изразено противопоставянето на търговеца за извършени от лице без представителна власт сделки и действия от името на търговеца. За това приложението на чл.301 ТЗ предполага изследването на конкретни факти, от които може да се обоснове извод, че търговецът е узнал за действието/сделката, извършени от негово име, но без представителна власт и не се е противопоставил веднага. Под формата на въпроси, касаторът въвежда твърдения за допуснато от въззивния съд неправилно тълкуване на волята на ищеца, тъй като САС е извел извод за липсата на „противопоставяне” от съдържането на изпратеното до ответника писмо от 10.01.2008г., и в този смисъл те са относими към правилността на обжалвания съдебен акт. Касаторът не формулира въпрос по приложението на чл.20 ЗЗД. Цитираната от касатора съдебна практика не обосновава извод за противоречиво разрешен от въззивния съд правен въпрос по приложението на чл.301 ТЗ. Тъй като преценката на доказателството е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт, не се обосновава основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК в хипотезите на т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. За установяване на момента на узнаването има задължителна съдебна практика/ решение №89 т.д. № 431/2012г., решение №30 т.дело № 416/2010г., решение №71 т.д. 1598/2013г., решение № 114 т.д. №255/2012г. и др ВКС, ТК/.
Въззивният съд не се е произнесъл по третия въпрос кой е първия момент, в който търговецът може да се противопостави на извършеното без представителна власт действие по приемане на изпълнението от третото лице, поради което не попада в общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Непроизнасянето на въззивния съд по оплакването на въззивника – касатор за правното значение на приемането на извършената работа от лице, което осъществява съвместна представителна власт с втория управител, с оглед на приложението на чл.301 ТЗ, има отношение към правомощията и задължението на въззивния съд, като съд по съществото на спора, да се произнесе по въпросите и доводите на въззивника, поставени във въззивната жалба. Процесуалноправен въпрос за допуснато от въззивния съд нарушение по приложението на процесуалния закон не е формулиран от касатора, с оглед на което цитираната от касатора съдебна практика по чл.301 ТЗ, не се обсъжда.
В раздел ІІ, т.4 касаторът формулира въпроси , които не са коректно поставени, доколкото въззивният съд е приел, че подписа на химизирания екземпляр / втори екземпляр на фактурата / е положен от управител на дружеството, като доказателствената тежест за оспорване истинността на документа е на страната, която го оспорва. Отделните цитати на съдебни актове на ВКС, постановени при действието на отм. ГПК, не дават основание да се приеме, че изводите на въззивният съд, са в противоречие с каузалната практика на ВКС, поради което касаторът не обосновава допълнителния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно дадените разяснение в т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС . Решение на САС не се обсъжда, тъй като няма данни да е влязло в сила / т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. В случая САС е изложил мотиви, че фактурата установява възнаграждението, а предмета на неформалния договор за консултантска услуга се установява от оригинала на „Отчет за дейности, извършени с цел въвеждане на продукта „Амген” на български пазар”. Съдът се е позовал на свидетелски показания, установяващи обстоятелствата по представянето и приемане на отчета от представители на двете дружества на 21.12.2007г. Основанието за плащане на възнаграждението е договорът за услуга, поради което решението на САС не е в противоречие с цитираните решения по каузална практика на ВКС по гр.дело № 157/2004г. и гр.дело № 215/2003г. на Іт.о.
В заключение, липсват предпоставките на чл.208, ал.1 ГПК за допускане на решението на САС по касационната жалба на [фирма], [населено място].
По основанията за касационно обжалване по касационната жалба на [фирма] :
В първите четири въпроса в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на съществено процесуално нарушение при определяне на състава на тройната СИЕ, допуснати от първоинстанционния съд и за приложимия закон при допускане на експертизата. Оплаквания за нарушения на СГС при определяне на състава на експертизата и за изготвянето на заключението й се съдържат във въззивната жалба на дружеството срещу решението на СГС. Във връзка процесуалните нарушения на първоинстанционния съд, въззивникът е направил искане за допускане на нова тройна експертиза с конкретно поставена задача. САС е отказал назначаването на нова експертиза с определение от 19.02.2013г. Отказът е мотивиран с липсата на обстоятелства в жалбата по чл.266 ГПК, които са основание за допускане на нови доказателства. От изложеното следва, че формулираните от касатора въпроси са относими към първоинстанционното решение. Въпрос отнасящ се до процесуалните действията на въззивната инстанция по допускането на доказателства и за нарушение на разпоредбата на чл.266 ГПК не е формулиран от касатора. Следователно поставените въпроси не обосновават общия критерия по чл.280, ал.1 ГПК, достатъчно въззивното решение да не се допусне до касационно обжалване по тях.
По петия въпрос касаторът се позовава на недопустимост на решението на САС в частта, с която е прието, че прихващането погасява насрещните вземания за напред и настъпва след влизане на решението в сила, поради което погасителния ефект не се разпростира върху изтеклата до завеждане на делото мораторна лихва. Настоящия състав намира, че няма данни за извод за евентуална недопустимост на решението на САС в обжалваната му част. Разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение, какъвто не е случая. САС се е произнесъл в рамките, посочени от ищеца с основанието и петитума на иска, поради което не е налице нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Дали се дължи обезщетение поради забава в изпълнението на парично задължение при извършено съдебно прихващане е въпрос по правилността на решението, а не на неговата допустимост.
Касаторът поставя материалноправния въпрос: В кой момент при възражение за прихващане с изискуемо и ликвидно вземане в два различни момента и начини / като извън съдебно и съдебно/ се счита за погасено насрещното вземане и върху него не се дължи законна лихва. Въпросът е поставен при допълнителния критерий „ от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въззивният съд се е произнесъл по възражението за съдебно прихващане, направено в хода на процеса. В този смисъл въпросът не е обуславящ изхода на спора, достатъчно основание за недопускането на въззивното решение в осъдителната част по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, което не налага произнасяне по допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. За пълнота следва да се отбележи, че в правната теория и съдебна практика няма спор, че особеността при съдебното прихващане е, че то настъпва, след като влезе в сила решението, с което се установява съществуването на насрещните вземания и тяхната изискуемост / чл.298, ал.4 ГПК/ решение № 3289 гр.дело № 2496/78г.ВС, Іг.о., решение №960 т.д. 527/2006г., ВКС, ТК/.
В обобщение въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по двете касационни жалби. С оглед на изхода на касационното обжалване на страните не се присъждат разноски. Във връзка с представения отговор на касационна жалба,
ответникът по касационната жалба на [фирма] дружеството [фирма] не представя доказателства за направени разноски.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1788/ 23.09.2013г., постановено по в.т.дело № 3196 /2012 г. на Софийския апелативен съд, т.о. пети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: