О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
[населено място], 20.02. 2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1236/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. М. Д. – ВАК срещу решение №420 от 28.10.2013 г., постановено по гр.д.№583/ 2013 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение №30 постановено по гр.дело № 1321/2012г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен искът за горницата от 2111.20 лв. до 18 000лв.
Касаторът счита решението за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, пр. първо ГПК дружеството се позовава на критериите за селекцията на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. При предсрочно прекратяване на концесията, обезщетението за направените в съответствие на концесионния договор подобрения и приращения може ли да бъда по – малко от данъчно признатата амортизацияа за срока на концесията; 2.Как следва да се определи размерът обезщетението за направените в съответствие на концесионния договор подобрения и приращения; 3.Трябвна ли съдът винаги да изложи мотиви, когато не приема заключението на назначените от съда експертизи; 4. Каква е доказателствената стойност на количествено-стойностната сметка и акт.образец19, съставена от една от страните по спора, ако същите документи са оспорени от насрещната страна, но чрез проведената в производството експертиза тяхното съдържание е потвърдено.
В отговор на касационната жалба [община] заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касационна жалба срещу решението на Добричкия окръжен съд, с което е уважен искът на [фирма] за сумата от 2111.20 лв. е подадена от О., Д., с молба да бъде отменено въззивното решение като неправилно. За необоснован и в противоречие с разпоредбата на чл.80, ал.1 ЗК се сочи изводът на съда, че със сумата от 2111.20 лв. е увеличена стойността на отдадения на концесия обект. В изложението на основанията за касационно обжалване О. твърди, че в противоречие с Постановление №6/27.12.1974г. на Пленума на ВС, съдът не е изследвал дали чрез влагане на труд и средства концесионерът е допринесъл за увеличаване на стойността на обекта, поради което е следвало да се изследва каква е стойността му преди отдаването на концесия, доколкото е следвало концесионерът да бъде възприет като държател, а не като владелец. Поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото: „Съдът като е присъдил разходите за извършените подобрения е презумирал, че концесионерът е имал качеството на владелец, докато същият е следвало да се приеме за държател, тъй като не владее вещта като своя. В тази връзка е необходимо да бъде постановена съдебна практика за правната характеристика на концесионера по отношение на обекта на концесия”.
В отговор на касационната жалба [фирма] излага аргументи за недопускане на касационната жалба на О. – [населено място] до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение приема следното:
Въззивният съд се е произнесъл по иск по чл.80, ал.1 Закона за концесиите /в редакцията на ДВ бр.67 от 2008г. / предявен от [фирма] за сумата от 18 000лв., представляваща направените разноски за подобряване на обекта на концесията / подземна тоалетна/, прекратен по взаимно съгласие. Страна по концесионния договор е [община]. По спорния по делото въпрос за размера на обезщетението, съдът не е възприел заключението на в.л. А. К., което почива на данните на количествено – стойностна сметка от 7.06.2007г. със стойност на СМР 29 869.35 лв. Според съда този частен документ не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като е оспорен от ответника и носи подписа само на издателя – дружеството ищец. Ищецът има право на увеличената стойност на обекта на концесията, а не на разноските по пера, така както се претендират в исковата молба. Затова съдът не възприема заключението на ССЕ, в което амортизационните отчисления за извършени на база сумата от 29 868.50 лв. Съдът е възприел заключението на ССЕ, която след проследяване на счетоводните записвания, посочва като историческа цена сумата от 5170 лв. След приспадане на амортизационните отчисления от 3 058.80 лв. дължимото обезщетение е в размер на 2111.20 лв., в какъвто размер е уважен искът по чл.80, ал.1 ЗК.
По касационната жалба на [фирма]:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд от страна в процеса, която отговаря на изискванията на чл.284, ал.3, ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправния и процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства.
Съдът се е произнесъл по първия въпрос, но той е изцяло обусловен от фактите по делото, поради което е от значение за правилността на решението. Предвид осъществения фактически състав на прекратяване на концесионния договор, приложима разпоредба се явява нормата на чл.80, ал.1 ЗК. Според тази норма концесионерът има право на обезщетение за направените в съответствие с концесионния договор подобрения и приращения в размер на тяхната историческа цена след приспадане на съответните амортизационни отчисления, чиито размер не може да бъде по-малък от данъчно признатите амортизации за срока на концесията. Разпоредбата на чл.80, ал.1 ЗК е специална норма, която определя правото на обезщетение на концесионера и формулата за изчисляване на обезщетението. Размерът на обезщетението подлежи на доказване в процеса, като доказателствената тежест е на ищеца по делото. Размерът на обезщетението е в зависимост от стойността на историческата стойност на подобренията и приращенията и величината на амортизационните отчисления. Изразеното от касатора несъгласие с изводите на съда при оценката на доказателствата по делото представлява доводи за необоснованост на решението, които не могат да бъдат обсъждани във фазата на селектиране на касационната жалба, тъй като основанията за допустимост на касационните обжалвания по чл.280, ал.1 ГПК са различни от основанията за касиране на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК.
Отговорът на втория въпрос се съдържа в разпоредбата на чл.80, ал.1 ЗК / ред. ДВ бр.67 от 2008г., приложим материален закон за правоотношенията между страните/. При тълкуването на закона съдът не се е отклонил от вложения от законодателя смисъл. Касаторът се позовава на допълнителния критерий на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, без да излага аргументи съобразно дадените в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения, поради което не обосновава допълнителния селективен критерий.
Третият въпрос също е фактологично обусловен и не представлява разрешение и въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Разрешението по този въпрос касае обосноваността на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не обуславя въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Съдът е обсъдил заключенията на двете експертизи / техническа и счетоводна/ и е изложил аргументи защо приема или не приема отделните заключения. Варненският апелативен съд е посочил, че не приема заключението на счетоводната експертиза при изчисляването на историческата стойност на подобренията и приращенията, когато за база е използвана количествено-стойностната сметка на извършените СМР, като разходи по тяхното извършване. Доколкото съдът е обсъдил експертните заключения и изложил мотиви, решението не е в противоречие с представената от касатора съдебна практика – решения по чл.290 ГПК.
Четвъртият въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда за частично уважаване на предявения иск по чл.80, ал.1 ЗК, с оглед на извода, че историческата цена на извършените подобрения и приращения/ за които съдът приема, че са доказани по вид и количество/ не се формира от механичното сборуване на разноските за СМР, включващи цена на материали, на вложен труд, транспортни разходи, а на базата на придобивната или увеличена стойност. И по този въпрос позоваването само на закона – чл.280, ал.1, т.3 ГПК не обосновава извод за допускане на решението на ВАС в обжалваната му част до касационно обжалване.
В заключение, касаторът [фирма] не обосновава основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 от ГПК.
По касационната жалба на [община]:
Твърдението на касатора, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК е неоснователно.
Касаторът не обосновава допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по първия въпрос, тъй като |Постановление №6/74г. е неотносимо за възникналите между страните отношения по договор за концесия, тъй като същите се уреждат от специалния Закон за концесиите, а не от ЗС. Последиците от прекратения договор за концесия се уреждат от чл.80, ал.1 ЗК за правото на концесионера за направените в съответствие с концесионния договор подобрения и приращения в размер на тяхната историческа стойност след приспадане на съответните амортизационни отчисления.
При определяне на обезщетението съдът единствено се е съобразявал с разпоредбата на чл.80, ал.1 ЗК, като специална норма, поради което неправилно се твърди, че съдът е презумирал, че концесионерът е имал качеството на владелец, а не на държател. Затова формулирания втори въпрос не е от значение за изхода на спора и не е въпрос по смисъл на чл.280, ал.1 ГПК. Независимо от това, позоваването само на закона / чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ не е основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по втория въпрос.
С оглед на изхода на касационното обжалване разноските остават за страните така както са направени.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №420 от 28.10.2013 г. , постановено по гр.д.№ 583/2013 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: