О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 03.04.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2010 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. М. Д. чрез адвокат Н. Х. срещу решение № 22/14.04.2014 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/, Търговско отделение по в.т.д. № 59/2014 г., с което е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд /БОС/, отхвърлящо иск на настоящия касатор срещу [фирма] за сумата 50000 лв. като част от застрахователно обезщетение, цялото в размер на 100000 лв., дължимо по договор за имуществено застраховане „Пожар и други опасности” от 20.07.2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред БОС е предявен иск от Д. М. Д. срещу [фирма] за сумата 50000 лв. като част от застрахователно обезщетение, цялото в размер на 100000 лв., дължимо по договор за имуществено застраховане „Пожар и други опасности” от 20.07.2011 г. Искът е отхвърлен от БОС, чието решение е потвърдено от БАС, според който ищецът като наемател на застрахованата вещ не е процесуално легитимиран в производството да получи застрахователното обезщетение за чуждо имущество. БАС е приел, че предявеният иск е по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.208 КЗ във връзка със сключена застрахователна полица между ищеца и ответника, с която е застрахована против „Пожар и други опасности” производствена сграда в [населено място]. Застрахователният договор е сключен между ищеца и ответника, но ищецът не е собственик, а наемател на сградата, чийто собственик е З. „О.” – безспорно обстоятелство. Според БАС правото да се получи обезщетение принадлежи само на собственика на имуществото, освен ако застрахователната полица е сключена в полза на трето лице, какъвто не е настоящият случай. За този си извод БАС се е позовал на практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – р. № 136/30.08.2013 г. по т.д. № 1015/2010 г. на ІІ ТО на ВКС. Изложени са съображения, че чл.201 ал.1 КЗ допуска застраховане на чуждо имущество и за наемателят е налице такъв интерес, като наемател, но правото да получи застрахователното обезщетение би възникнало само ако собственикът на вещта изяви изрично желание за това – така и чл.56 от ОУ на [фирма]. Пред първата инстанция не са представени доказателства, че собственикът е изразил изрично желание наемателят да получи вместо него застрахователното обезщетение, а приложените такива с въззивната жалба не са приети, с оглед настъпилата преклузия по чл.266 ГПК. Пред БОС още с отговора на исковата молба ответникът [фирма] е оспорил активната легитимация на ищеца Д. като собственик на имота и съдът с определение от 18.11.2013 г. е указал на ищеца да представи доказателства, че е собственик на застрахованата сграда. В заявление от 02.12.2013 г. във връзка с така дадените указания в това определение ищецът е посочил, че неговият правен интерес произтича от застрахователното правоотношение между него и [фирма] за обект, върху който ищецът има ограничено вещно право на ползване, поради сключения наемен договор. Ищецът през цялото време е поддържал, че като наемател има право да получи обезщетението, не се е съобразил с дадените указания от съда и едва пред БАС е представил доказателства, че собственикът е съгласен той като наемател да получи обезщетението. В мотивите на въззивното решение е посочено, че при констатираната от БАС липса на процесуална легитимация за ищеца в производството да получи застрахователното обезщетение за чуждо имущество, обсъждането на изложените от него като въззивник аргументи относно липсата на нарушения на Наредбата за пожарна и аварийна безопасност и отношенията между страните по повод заведена щета по договор за застраховка не са и не следва да бъдат обсъждани.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът е формулирал множество въпроси свеждащи се и обобщени в следното: „Съществуването на изрично и изчерпателно установените в чл.211 от КЗ основания за отказ от застрахователя да откаже изплащането на договореното застрахователно обезщетение задължава ли го да мотивира отговора си и да посочи и изчерпи в него всички обстоятелства, поради които той се извършва? И в този смисъл изложените в отказа основания очертават ли предмета на последващия съдебен спор и детерминират ли съответните насоки на съдебното дирене, доказателствените искания и предприетите от страните и от съда процесуални действия?” Изложени са и последващи въпроси свързани с този въпрос и настъпилата преклузия, поради която БАС не е приел представените от ищеца доказателства, че собственикът е изразил изрично желание наемателят да получи вместо него застрахователното обезщетение.
Съгласно ТР № 1 / 19.02.2010 год. ОСГТК на ВКС , правен въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая БАС е потвърдил отхвърлителното решение на БОС с оглед липса на процесуална легитимация на ищеца по предявения иск. От самото начало на процеса ищецът е поддържал, че има право да получи застрахователно обезщетение като наемател и сключил застрахователния договор, независимо от дадените от съда указания. Така поставените въпроси интерпретират основанията за отхвърляне на предявения иск, свързани с липса на активна процесуална легитимация в процеса и изразените основания на застрахователя по образуваната щета преди предявяване на иска, но тези основания са различни. БАС изрично е посочил в мотивите на въззивното решение, че поради констатираната липса на процесуална легитимация за ищеца не обсъжда аргументите на ищеца–въззивник във връзка с основателността на претенцията, свързани с нарушение на Наредбата за пожарна и аварийна безопасност и отношенията между страните по повод на заведената щета по договора за застраховка. При така изложените съображения на БАС и необсъждане на отношенията между страните по повод заведената щета извън процесуалната легитимация на ищеца по предявения иск, няма основание да се приеме, че формулираните от касатора въпроси, изложени по-горе, във връзка с основанията за отказ от застрахователя по чл.211 КЗ в заведената щета за заплащане на застрахователно обезщетение преди предявяване на настоящия иск са обуславящи изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото поставените въпроси са необуславящи изхода на спора, съобразно конкретно изложените от БАС съображения и не представляват общо основание за допускане до касационно обжалване, няма основание за обсъждане на сочените допълнителни критерии за селекция по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като допълнителните основания за селекция са изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличие на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване /ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски за настоящата инстанция, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22/14.04.2014 г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение по в.т.д. № 59/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.