О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София 23.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
След като изслуша докладваното от съдия Костова ч.т.д. №554/2017г., приема следното
Производството е по чл. 282, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по писмена молба на Е. Ц. В., с фирма „В.-В. В.”, [населено място] за спиране изпълнението на въззивно решение № 48 от 8.02.2017 г., постановено по в.гр.д. № 31/ 2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик, инкорпорирана в касационна жалба срещу същото решение.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение, Търговска колегия обсъди молбата и доказателствата, при което приема следното:
Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, приложима в редакцията обн. В ДВ бр.50/3.07.2015г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. –за търговски дела. Именно такъв е и настоящия случай, тъй като се касае за иск, цената на който е в размер на 11 710,30 лв., под установения в закона минимален размер. Първоинстанционният съд е сезиран с иск от „М. изповедание” [населено място] за осъждане на ЕТ да заплати сума в общ размер от 11 032.43 лв., солидарно с [фирма], съставляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди на два обекта „Заведение Кафе” и „Кулинарна работилница”, които са обект по два договора за наем от 27.01.2010г., причинени по време на ползването им от наемателя ЕТ. Искът с правна квалификация чл. 233, ал.2 ЗЗД е уважен по отношение на молителя за сумата от 11 711.30 лв. С решение №48/8.02.2017г., постановено по в.гр.д. №31/2017г. на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдено решението на първоинстанционния съд.
Молбата по чл.282, ал.2 ГПК е неоснователна. Въззивното решение не подлежи на последващ инстанционен контрол, предвид императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК. Решението на Пазарджишкия окръжен съд е влязло в сила, поради което решението му не подлежи на предварително изпълнение и спрямо него е неприложима разпоредбата на чл.282, ал.2 ГПК.
Търговският характер на делото произтича от търговското качеството на ответника [фирма]. Съгласно чл.286, ал.1 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. В случая договорите за наем са за обекти, в които ЕТ е осъществявал търговската си дейност, което обуславя търговския характер на делото. Предвид обстоятелствата, че цената на уважения осъдителен иск е под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба е процесуално недопустима.
Поради необжалваемостта на решението и обусловената от това процесуална недопустимост на касационната жалба, молбата по чл. 282, ал. 2 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на [фирма] – [населено място] за спиране изпълнението на въззивно решение № 48 от 8.02.2017 г., постановено по в.гр.д. № 31 по описа на съда за 2017 г. на Окръжен съд Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: