О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
[населено място], 29.01.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова т. д. № 1509/2015г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 890 от 07.05.2014г. по т. д. № 3342/2013г. на Апелативен съд – София, с което е обезсилено решение № 462/05.03.2013г. по т. д. № 918/2011г. на Софийски градски съд в частта, в която е признато за установено на основание чл.212 ГПК по инцидентен установителен иск на [фирма] срещу [фирма], че сключеният на 30.03.2010г. договор за цесия между [фирма] и [фирма] е нищожен поради противоречие със закона, като производството в тази част е прекратено поради недопустимост на инцидентния установителен иск, и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му част – за отхвърляне на предявените от [фирма] срещу [фирма] искове с правно основание чл.189, ал.1, изр. 2, пр.1 и 2 ЗЗД за заплащане на сумата 351 709,75 лева, представляваща платена продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сумата 9 355 лева, представляващи направени разноски по продажбата, които вземания са предмет на договор за цесия от 30.03.2010 г. с [фирма] /л/, и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на 76 000 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 23.12.2008г. до 16.03.2011г.,
В касационната жалба се сочи, че решението на Апелативен съд – София в обжалваната част е неправилно, с оглед допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му. Касаторът претендира присъждане на съдебно – деловодни разноски, направени пред въззивната и настоящата инстанции.
Ответникът по жалбата, [фирма], счита, че не следва да се допуска до разглеждане касационната жалба, като в случай, че се допусне, да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила въззивното решение в обжалваната част като правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е счел, че спорът относно действителността на договора за цесия е преюдициален за изхода на делото, но страните по сделката са задължителни другари и участието им е задължителна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск за нищожност, поради което оспореното правоотношение не може да бъде предмет на установяване със сила на пресъдено нещо чрез инцидентен установителен иск, като релевираните доводи за нищожност следва да бъдат обсъдени само в мотивите. Нарушеното изискване за съвместна процесуална легитимация е пречка да се търси самостоятелна защита чрез инцидентен установителен иск и решението, с което такъв иск е уважен, е недопустимо. Съдът е приел за недоказано действието на договора за цесия, обусловено от отлагателно условие – плащане на цената, като се е позовал на клаузата на чл.8, предвиждаща, че при неплащане на цената в уговорения срок, размер и начин, собствеността върху вземането, предмет на цесията, не преминава върху цесионера – ищец, и на липсата на доказателства за плащането на цената. Въззивният съд е изложил и съображения за основателност на довода за нищожност на цесията, поради противоречие с разпоредбите на чл.268 ТЗ, тъй като договорът е сключен от ликвидатор, чийто права са ограничени от императивните разпоредби на глава седемнадесета на ТЗ и от целите на ликвидационното производство, поради което ликвидаторът не може да сключва нови сделки, освен ако това не се налага от ликвидацията. Същият е длъжен да събира вземанията на дружеството, а осребряването на остатъчното имущество не предполага разпореждане с парични вземания. Въз основа на горните съображения, въззивната инстанция е направила извода за неоснователност на претенциите на ищеца, които се основават на придобити права въз основа на договора за цесия.
В изложението към касационната жалба касаторът поддържа, че процесуалноправният въпрос, допустим ли е инцидентен установителен иск за нищожност на договор за цесия, предявен от цедирания длъжник само срещу цесионера в случаите, когато преди датата на предявяване на иска, цедентът е загубил правосубектност поради заличаването му в търговския регистър, е решен в противоречие с практиката на съдилищата /основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК/. Жалбоподателят се позовава на решение № 631/18.10.2006г. по т.д. № 2224/2006г. на ВКС, I ТО и определение № 154/27.03.2009г. по ч.гр.д. № 94/ 2009г. на ВКС, III ГО. Вторият поставен процесуалноправен въпрос, налице ли е правен интерес от предявяването на инцидентен установителен иск за нищожност на договор за цесия от страна на цедирания длъжник в производството, образувано по осъдителен иск на цесионера с предмет прехвърленото вземане, когато същият довод може да бъде направен с възражение, според касатора, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Вторият поставен въпрос не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му само по себе си не би рефлектирало върху крайния изход на спора, доколкото неоснователността на претенциите е изведена от въззивния съд и от липсата на прехвърлително действие на цесията спрямо вземането, предмет на договора, до заплащане на цената по цесията, за сбъдването на което условие не са представени доказателства. Следователно, дори да се приеме, че апелативният съд неправилно е разгледал възражение за нищожност на цесията и същата е действителна, това не би довело до промяна на изхода на делото, тъй като липсва формулиран от касатора въпрос във връзка с другото самостоятелно основание, на което са отхвърлени исковете – несбъдване на отлагателното условие, с което е обвързано прехвърлителното действие на цесията. С оглед горното, изходът на спора относно инцидентния установителен иск за нищожност на договор за цесия не се отразява на крайният изход на спора по предявените осъдителни искове, за вземания, предмет на договора за цесия, поради което липсва правен интерес от предявяването на иска по чл.212 ГПК, за който настоящата инстанция следи служебно. Освен това, решаващият състав на въззивния съд не се е произнесъл по първия формулиран въпрос за допустимост на инцидентния установителен иск за прогласяване на нищожност на договор, предявен от трето лице срещу едната страна в хипотеза, в която другата страна по сделката вече не съществува като правен субект и няма универсален правоприемник, въпреки, че доводи в тази насока са направени от ищеца в отговора му на въззивната жалба. Предвид изложеното, първият въпрос от изложението на касатора не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото не е обусловил изхода на спора, като въпрос относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните не е поставен.
Предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведените допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационния контрол.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 890 от 07.05.2014г. по т. д. № 3342/2013г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.