О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
[населено място], 19.08.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №2397 /2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя А. Г., чрез адв. Г. С. и адв. А. В. САК срещу решение № 463 от 14.03.2014г., постановено по в.т.д. № 402/2014г. на Софийския апелативен съд.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], представлявано от управителя Ю. Ц. и чрез пълномощника адв. М. Х. от В. поддържа становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване по аргументи изложени в отговор на касационната жалба. Не е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Съдът се е произнесъл по иск по чл.92 ЗЗД за сумата от 100 000 лв., частичен иск от сумата от 500 000 евро. Искът е уважен от СГС, решението е потвърдено с обжалваното решение на Софийския апелативен съд.
Съдът е приел, че между страните е подписано споразумение на 27.12.2006г., с което ищецът [фирма] се задължил да даде съгласие за успешното провеждане на административна процедура по изменение на действащия подробен устройствен план /ПУП/ от свободно застрояване в свързано застрояване на бъдещи сгради в УПИ IV-757, кв. 9, м. „М. ливади”, а ответникът [фирма] е поел задължението да осигури съгласието на собствениците на УПИ V-755, необходимо за иницииране на процедурата по изменение на плана. В споразумението е отразено, че ищецът сключва същото в качеството си на собственик на УПИ IV-757, а ответникът – в качеството си на пълномощник на собствениците и на инвеститор на строителството в съседния УПИ V-755. Освен това задължение дружеството [фирма] поело още следните задължения : да съдейства за постигане на максимално допустимите градоустройствени параметри за застрояване на собствения на ищеца имот; да осигури според проектите електрозахранване на бъдещата сграда / т. 2.2/ ; да изгради съгласно проекта външните връзки на съответната станция в сградата на [фирма] от магистралния тръбопровод на Т. или на [фирма] , като осигури за своя сметка първоначалния монтаж и проби на съоръженията и финансира покупката на съоръженията – т. 2. 3; да построи в УПИ V-755 и да прехвърли на ищеца правото на собственост /първоначално с договори по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а впоследствие и с нотариални актове/ върху недвижими имоти с обща площ 300 кв. м. разгърната площ с включени общи части с възможно отклонение не повече от 10 % от тази площ плюс два броя подземни паркоместа с общо Р. до 50 кв. м. с включени общи части, които се индивидуализират по съгласие на страните веднага след избора на собствениците на УПИ V-755 с кои имоти да бъдат обезщетени за учреденото право на строеж на ответника -т. 2. 4 В т.4 на договора изпълнението на всяко едно от поетите от ответното дружество задължение е обезпечено с неустойка 500 000евро. Съдът е дал правна характеристика на договора като двустранен, възмезден договор с оглед на поетите със споразумението задължения от всяка една от страните и обезпечаване изпълнението на поетите от ответника задължения с договорна неустойка, което изключва дарствени намерения. След като е направил съпоставка на съотношението на размера на уговорената неустойка и стойностното изражение на вредите, съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на ответника за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието й с добрите нрави. За неоснователно е преценено възражението на ответника за погасяване на вземането за неустойка по давност, предвид акцесорния характер на неустойката, като това право правоимащата страна може да упражни след като настъпи изискуемостта на главното задължение. С осъществяване на уговорените от страните отлагателни условия настъпва изискуемостта както на главното задължение, така и на акцесорното. Отлагателното условие по т.2.4 на споразумението е осъществено на 31.01.2008г. с договора за учредяване на правото на строеж в полза на ответника от съсобствениците на УПИ V-755 при запазване и взаимно учредяване на право на строеж върху бъдещи обекти на сградата, отредени да останат в собственост на учредителите. С влизане в сила на разрешението за строеж на 28.07.2009г. започва да тече погасителната давност за поетите главни и акцесорно задължения. След обсъждане на три броя писма, които според САС съдържат признание на задълженията на [фирма], давностните срокове са прекъснати и са започнали да текат нови давностни срокове по чл.111б”б” и чл.110 ЗЗД, които към датата на подаване на исковата молба – 24.09.2012г. не са изтекли. Неизпълнението на всяко едно от поетите със споразумението задължения по т.2.2, т.2,3 и т.2.4/ е породило правото ищеца да претендира от ответника уговорената в т.4 на споразумението неустойка. По така изложените съображения САС е приел за основателен искът за неустойка в претендирания размер / частичен иск/ , поради което е потвърдил първоинстанционното решение.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Касаторът формулира следните правни въпроси, като основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване и допълнителни критерии за селектиране на касационната жалба: 1.Действителен ли е договор, респ. клауза в договор, с която една от страните обещава на насрещната страна, действие на друго лице, което също е страна по договора при допълнителния критерий по чл.280 , ал.1 т.3 ГПК?; 2. Действителен ли е договор, с който една от страните поема задължение да извърши престация в полза на насрещната страна, без последната да поеме насрещно задължение? При допълнителните критерий по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК ; 3. Действителен ли е договор, в който не са посочени някои от страните и не са индивидуализирани задълженията им, като липсва и механизъм за подобна индивидуализация ? Като допълнителен критерий се е посочена т.3 на чл.280, ал.1 ГПК; 4. Прекъсва ли давността признание на длъжника, което не съдържа индивидуализация на вземанията, за които се отнася. По този въпрос се поддържа критерия по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Решение № 100 от 20.06.2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. т.дело № 194/ 2010г.; 5. Прекъсва ли давността признание на длъжника, което е направено в хода на спора между страните, като част от усилията за постигане на такова уреждане, когато не се е стигнало до сключване на спогодба? Като допълнителен критерий се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. ; 6. Прекъсването на давността по главното вземане води ли до прекъсване на давността на акцесорното вземане. Допълнителните критерии по т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторът се позовава на решение №24 постановено по т.дело № 360/1955 на ВС и решение № 24 по т.дело № 574/2008г. на ВКС, ТК, Іт.о. ; 7. Следва ли въззивният съд в мотивите да обсъди становищата и събраните доказателства в тяхната съвкупност при допълнителния критерий на т.1 на чл.280, а.1 ГПК / решение №79 по т.д. №645/2008г. на ВКС, ТК ІІ т.о. и т.19 на ТР №1/2001г. на ОСГТК на ВКС.
По първите три въпроса, с който се оспорва действителността на споразумението от 27.12.2006г. настоящият състав на ВКС намира, че първият въпрос не обосновава общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, защото въпросът не е зададен коректно и по такъв въпрос въззивният съд не се произнесъл. Съдът е изложил мотиви, че правната регулация на задължението на ответника по т. 1. 1. е в института на чл. 23 ЗЗД. Като инвеститор на бъдещото строителство ответникът се е задължил за действията на трети лица – собствениците на УПИ V-755 – да дадат съгласие за осъществяване на поетото към ищеца обещание за изменение на действащия ПУП. Успешното провеждане на административна процедура по изменение на действащ ПУП предполага осъществяване на такъв елемент като първи юридически факт от динамичния фактически състав – арг. от чл. 134, ал. 2, т. 5, вр. чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. За извода, че това задължение на ответника е в необходимата степен индивидуализирано е достатъчно това, че чрез споразумението е очертан кръгът на лицата, за които ЗУТ изисква писмено съгласие чрез заявление до компетентния административен орган. Посочения от страните в споразумението механизъм за последваща индивидуализация на това задължение е и практически обосновим. Въпросът няма обуславящо за изхода на спора значение доколкото по делото е установено, че задължението за осигуряване на съгласието на съсобствениците е осъществено с приключилата процедура по изменение на плана. По първия въпрос не е налице и допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК тъй като разпоредбата на чл.23 ЗЗД е ясна и по приложението има установена съдебна практика. О. на действие на третото лице е договор, който изисква постигане на съгласие между обещателя и кредитора. Предмет на задължението на обещателя са съдействия по осигуряване на уговореното поведение на третото лице.
Вторият въпрос също не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК защото въззивният съд обратно на твърдението на касатора е приел, че споразумението представлява двустранен и възмезден договор. Третият въпрос не е коректно зададен, тъй като споразумението има страни и това са страните по предявения иск за неустойка. В споразумението са конкретизирани страните и поетите в т.2.2, т.2,3 и т.2.4 задължения. Тъй като въпросите не осъществяват задължителната за достъп до касация предпоставка – материалният или процесуалният въпрос да са от значение за изхода на спора и да са обусловили изводите на съда за решението, на основание т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС не обсъжда допълнителните критерии по т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Петият въпрос също не изпълнява общата предпоставка да е от значение за изхода на спора по делото, поради това, че по такъв въпрос съдът не се е произнесъл. След като въпросът не е обусловил решаващия извод на съда за изхода на спора, ВКС не се произнася по критерия въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, съгласно постановката в.т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която непосочването на правния въпрос за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания.
Въззивният съд се е произнесъл по доводите и възраженията на страните, по релевантните и относима за спора доказателства, като въз основа на тях е направил своите фактически констатации и правни заключение, поради което по 7 въпрос решението не е в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика за правомощията на въззивната инстанция по чл.269 ГПК като съд по съществото на спора. Несъгласието на жалбоподателя с направените изводи, е основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване. След като постановеното решение е в съответствие със задължителната съдебна практика по изложения процесуалноправен въпрос – не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По четвъртия въпрос касаторът поддържа, че в посочените от въззивния съд писма не се съдържа изявление на дружеството, в което да се признава правото на ищеца на неустойка, поради което по отношение на акцесорното вземане не е прекъсната давността. В този смисъл решението на въззивния съд е в противоречие с решение № 100 по т.дело № 194/2010г. на ВКС, ТК ІІ т.о. В последното ВКС, състав на ТК приема, че признанието представлява едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признание на вземането по смисъла на чл.116, б”а” ЗЗД същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите от които произхожда. В мотивите на решението си въззивният съд е приел, че писмата от 29.11.2010г., от 16.05.2011г. и от 3.05.2001г. съдържат признание на длъжника за неизпълнение на задълженията по т. 2.2, т.2.3 и т.2.4 от споразумението, като е обобщил, че са прекъснати давностните срокове по смисъла на чл.116, б”а” ЗЗД. Така поставеният въпрос е включен в предмета на спора. Обоснован е и допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК . Във връзка този въпрос е формулирания от касатора материалноправен въпрос / 6 /: Прекъсването на давността за главното вземане, води ли до прекъсване на давността за акцесорното, в случая за вземането за неустойка. Доколкото съдът е приел, че с признаването на главното задължение / неизпълнение на три клаузи по споразумението от ответника/ е прекъсната давността на основание чл.110 ЗЗД и специалната давност по чл.111, б”б” ЗЗД, този въпрос също се явява от значение за изхода на спора и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационното обжалване ще следва да бъде допуснато по този посочен от касатора допълнителен критерий. Съдебната практика на която се позовава касаторът се отнася за погасяване на вземането за лихви за забава.
С оглед на изложеното касационното обжалване ще следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните материалноправни въпроси, конкретизирани на основание т.1 на ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС : 1. Прекъсва ли давността признание на длъжника, което не съдържа индивидуализация на вземането на кредитора за неустойка? / т1./ Прекъсването на давността за главното вземане прекъсва ли давността за вземането за неустойка, уговорена за неизпълнение, когато в договора няма уговорен срок за изпълнение на главното задължение? /т.3/.
Касаторът ще следва да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 2000лв. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Тарифата за ДТ в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 463/ 14.03.2014г., постановено по в.т. дело №402 /2014 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав.
Указва на [фирма] да представи платежен документ за внесена по сметка на ВКС ДТ в размер на 2000лв. В едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението.
След представяне на платежния документ за внесената ДТ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на председателя на първо търговско отделение.
При неизпълнение на указанието за внасяне на ДТ в посочения срок, делото да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: