О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 954
[населено място], 15.12. 2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 897/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на ЗК [фирма] срещу решение №2000 от 3.11.2014 г., постановено по гр.дело № 1831/2014г. на САС , гр.колегия, 4 състав, в частта, с която е уважен искът на Ц. В. Х. за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че определеното от Софийския апелативен съд допълнително обезщетение за неимуществени вреди противоречи на принципа за справедливостта, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като решаващият състав не е изяснил в достатъчна степен значението на всеки от обективните фактори, определящи понятието „справедливост” съобразно конкретния казус; при позоваване на заключението на СМЕ съдът не се е съобразил, че заключението, че получения от травмата белег не може да бъде заличен с пластична операция е заключение на вещо лице със специалност травматолог и е извън неговата компетентност. Поддържа, че заявеното в исковата молба понижено самочувствие и ниска самооценка не се компенсират с присъждане на парична сума, а с други способи; не е взето предвид че ищецът продължава да танцува; съдът не е провел задълбочен анализ на установените факти и обстоятелства и тяхното значение за спора с оглед на определяне на паричната сума по „справедливост”.
Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа селективните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че съдът е „длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер на обезщетение по справедливост да присъди. Ето защо съдът следва да изтъкне обстоятелствата, които да обосновават присъдения размер на обезщетението” в какъвто смисъл е Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС . Освен на постановлението съдът като допълнителен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК се позовава на решение №88 по т.дело № 1015/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Поддържа също, че решението подлежи на касационен контрол по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като „ въззивният съд се е произнесъл по въпрос, обусловил изхода на спора и същевременно такъв от значение на развитието на правото, а именно по какъв начин справедливостта намира външен израз в съдебния акт”.
Ответникът по жалбата Ц. В. Х., чрез пълномощника си адв. Т. Г., заявява становище, че касационната жалба не отговоря на изискванията на чл.280 ГПК за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим въззивен съдебен акт.
Единствен предмет на спора, по който се е произнесъл въззивният съд с атакуваното решение, е размерът на дължимото на ищеца от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие, тъй като с подадените от застрахователя и от ищеца въззивни жалби първоинстанционният акт е обжалван само относно присъденото на ищеца обезщетение от 15 000 лв. Софийският апелативен съд по жалба на ищеца е завишил размерът на обезщетението за неимуществени вреди от ПТП от 25.5.2013г. с 5000 лв., а жалбата на застрахователното дружество за разликата от 1500лв. до 15 000 лв. е преценена като неоснователна. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е съобразил вида и броя на причинените травми; продължителността и свързаните с травмата болки и страдания установени от съдебно – медицинската експертиза; вида и продължителността на проведеното лечение; възрастта на ищеца / на 18г./; останалият до живот белег на челото и в зоната на косата, както и обществено-икономическите условия към момента на настъпването на увреждането. Обсъдени са показанията на свидетелка С. за психичното състояние на пострадалия от трайния козметичен дефект белег на челото и в окосмената част на главата, който според заключението на СМЕ не може да бъде заличен с пластична операция.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и / или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Ако се приеме, че значими за спора касаторът е поставил процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и материалноправния въпрос за съобразяване на всички обстоятелства при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато, тъй като не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позоваването на Постановление №4/1968г. на П. и цитираното от касатора решения на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, не доказват твърдяното от него противоречие по нито един от двата въпроса. Видно от мотивите на въззивния акт, решаващият състав е извършил задълбочен анализ на доказателствата относно вида на причинените на ищеца травми; продължителността на лечението; отзвучаването на болките в главата; възрастта на пострадалия и психическата травма от трайния белег на челото и окосмената част на главата и проявленията на тази травма в ежедневието и социалните контакти на ищеца, който е в млада възраст / роден през 1994г./. Преценката на доказателствата и установените с тях факти от САС не може да бъде предмет на обсъждане във фазата на селектиране на касационната жалба, а само в производство по произнасяне по съществото на касационното жалба, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Липсва противоречие и с цитираната практика по въпроса за прилагане принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Изводът относно обема на претърпените от ищеца вреди, обуславящ съответно и размера на дължимото му обезщетение, е изграден на база конкретните обстоятелства по делото, които са различни за всеки отделен случай. Поради това, не може да се счете, че същият е в противоречие с посочената от касатора задължителна съдебна практика. Що се отнася до твърдението, че не е направен задълбочен анализ на фактите и обстоятелства от значение за спора, същото представлява по естеството си оплакване за неправилност на съдебния акт, което е извън обхвата на производството по допускане на касационния контрол.
Настоящият състав намира, че по отношение на посочените въпроси не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед съществуващата понастоящем задължителна съдебна практика по същите, част от която е цитирана и от самия касатор.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация не представя доказателства за направени за това производство разноски, съгласно чл.78, ал.3 и т.1 на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2000/3.11. 2014г., постановено по в.гр.дело № 1831/2014 г. Софийския апелативен съд, гр.колегия, четвърти състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: