О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 971
гр. София, 23.12.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова т. д. № 457/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. К. В., [населено място] срещу решение № 2016 от 05.11.2014г. по в. гр. д. № 1930/2014г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 1963 от 21.03.2014г. по т. д. № 13239/2012г. на Софийски градски съд за отхвърляне като частично неоснователен предявения от Б. В. против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ – обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резултат на влошаване здравословното състояние след ПТП от 08.06.2008г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивното решение е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД относно прилагане на критерия „справедливост“ при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение и несъобразяване с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“. Предвид изложените доводи се иска отмяна на въззивното решение в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение и допълнително присъждане на още 15 000 лв. до 40 000 лв. /размерът на целия иск/, ведно с претендираната законна лихва и разноските за трите инстанции.
Ответникът по касацията, ЗК [фирма], [населено място], не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При определяне на размера на неимуществените вреди при ексцес въззивният съд е изложил мотиви, че само една част от посочените в исковата молба увреждания имат характер на ексцес, а друга не, тъй като са взети предвид при определяне и присъждане на първоначалното обезщетение. Решаващият състав се е съобразил и се е позовал на вида и броя на проявилите се като усложнения на здравословното състояние увреждания, продължителността и интензивността на свързаните с тях болки и страдания, установени от експертизите и от показанията на свидетеля, прогнозата на експерта- ортопед, че зашипяванията в долната част на гръбначния стълб и сакроилаичната кост ще се увеличават и занапред, като пострадалото лице ще продължава да търпи болки в тези области и дискомфортът ще се задълбочава с годините, както и обстоятелството, че зашипяванията не могат да се отстранят по оперативен ред, като вкл. са отчетени и обществено – икономическите условия към момента на проявление на усложненията.
В изложението към касационната жалба е налице позоваване на неправилно прилагане на чл.52 ЗЗД, тъй като застрахователното обезщетение не съответства на допълнително претърпените неимуществени вреди и е занижено, като се поддържа, че не са съобразени критериите, очертани в ППВС № 4/ 68г. Сочи се, че е допуснато отклонение от практиката на ВКС и относно детерминирането на критерия за справедливост от съществуващата в страната конюктура и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната. Касаторът се позовава на наличието на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. На първо място, в изложението към жалбата се навеждат само оплаквания за неправилност на решението, които са неотносими за селективната фаза на касационното производство, без да се формулира правен въпрос, обусловил изхода на спора. Дори да се изведе, че касаторът се позовава на въпроса за приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, който е от значение за изхода на делото, касационният контрол не следва да бъде допуснат, с оглед липсата на релевираните допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със задължителната практика на ВКС, а основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е формално наведено, без обосновка. Разликата в присъжданите размери за неимуществени вреди по делата произтича не от неспазването на посочените в задължителната практика на ВКС критерии за приложението на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, а от спецификата на конкретната фактическа обстановка.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2016 от 05.11.2014г. по в. гр. д. № 1930/2014г. на Апелативен съд – София в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.