Върховен касационен съд Стр. 5
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 10.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 815 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на Н. И. Х. чрез адвокат Н. Д. и на ЗД [фирма] чрез юрисконсулт М. В. срещу решение № 2415/08.12.2015 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 2339/08.12.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, дванадесети състав по гр.д. № 3827/2015 г.
Касационната жалба на Н. И. Х. е касателно отхвърлителната част на предявения от него иск за неимуществени вреди по чл.226 КЗ /отм./ с оплаквания за неправилност и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Касационната жалба на ЗД [фирма] е срещу решението на САС в цялост с оплаквания за неправилност и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Двете жалби са взаимно оспорени по съображения в писмени отговори.
Третото лице помагач – Т. А. Ж. не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от Н. И. Х. срещу ЗД [фирма] за сумата 150000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща С. Я., настъпила при ПТП, виновно причинено от застрахован при ответника водач на МПС – А. Т. Ж., управлявал същото с превишена скорост и при алкохолно опиянение, загубил контрол върху МПС-то. СГС е отхвърлил предявения иск в цялост, като е приел, че е налице ПТП, предизвикано от водач на МПС, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответника, при което ПТП са починали водачът и пътникът, стоящ на предната седалка до него – бащата на ищеца С. Я.. Преди предявяване на иска застрахователят доброволно е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 40000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на баща му, с оглед на което СГС е приел, че е налице извънсъдебно признание от ответника относно наличие на всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно: наличие на увреждане от водач, застрахован при ответника, което е противоправно и по негова вина причинил ПТП-то, като спорни, според СГС, са само размера на обезщетението и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. СГС е определил обезщетение в размер на 80000 лв. и съпричиняване от страна на починалия пътник в размер на 50%, изразяващо се в пътуване от пострадалия без предпазен колан и с висока концентрация на алкохол в кръвта, при данни по делото, че пострадалият и водачът заедно са употребили алкохол. Като е взел предвид полученото извънсъдебно обезщетение от 40000 лв., СГС е отхвърлил изцяло предявения иск, с оглед приетото съпричиняване от 50%. САС е изменил решението на СГС, като е уважил иска за 24000 лв. със законните последици. Приел е същата фактическа обстановка, но относно съпричиняването е посочил, че застрахователят се е позовал само на липса на поставен предпазен колан и доколкото има заключение на авто-техническа експертиза, че наличието на такъв колан би довело до избягване или намаляване на получените увреждания е приел съпричиняване в размер на 20%. Изложени са съображения, че застрахователят не е поддържал пред СГС доводи за съпричиняване от пострадалия, изразяващо се в знание за употреба на алкохол от водача на МПС-то. В писмения отговор на застрахователя пред СГС има позоваване на съпричиняване от пострадалия, но само с оглед липсата на поставен предпазен колан. Едва в писмената защита, след даден ход по същество, застрахователят се е позовал на съпричиняване и с оглед употребата на алкохол от самия пострадал и знанието му, че водачът също е употребил алкохол /заедно с него/. САС е определил цялото обезщетение, както и СГС в размер на 80000 лв., приспаднал е приетото съпричиняване от 20%, при което дължимото обезщетение е 64000 лв., доброволно са изплатените 40000 лв. и САС е присъдил обезщетение от 24000 лв. със законните последици. Размерът на обезщетението е съобразен с възрастта на пострадалия и установените добри взаимоотношения със сина му, а относно приетото съпричиняване има заключение на А. за причинна връзка между липсата на предпазен колан и получените увреждания.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По жалбата на Н. И. Х.:
Като обуславящ изхода на спора въпрос касаторът навежда доводи във връзка с размера на обезщетението и критериите за определянето му. Касаторът твърди, че САС, макар да е посочил и правилно определил обема на претърпените от него морални болки и страдания, неправилно е занижил размера на присъденото обезщетение, при присъждани от съдилищата в подобни хипотези на обезщетения от по 100000 лв. Въпросът е във връзка със спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция. Обезщетението на пострадалия се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат, в какъвто смисъл са и указанията на ПП на ВС № 4/1968 г. Съобразяването на критериите е фактологично обусловен въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, не може да има еднакви по размер обезщетения за различните случаи, нито е възможно уеднаквяване на присъждани обезщетения по различни случаи. Доколкото в настоящия случай САС е съобразил относимите обстоятелства и критерии, при извършена конкретна преценка на същите за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, родствената връзка между ищеца и починалия при ПТП С. Я. на син и баща и добрите взаимоотношения между тях, приетото съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в размер на 20% /заключение на А./ и доброволно изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 40000 лв., при изложени подробни съображения за това, съобразно указанията ПП на ВС № 4/1968 г., няма основание да се приеме наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по тази жалба срещу решението на САС в потвърдителната му част.
По жалбата на ЗД [фирма]:
Касаторът определя като обуславящ изхода на спора въпрос този, свързан с определяне размера на съпричиняване от пострадалия. Както се посочи по-горе СГС е приел, че е налице извънсъдебно признание от ответника относно наличие на всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно: наличие на увреждане от водач, застрахован при ответника, което е противоправно и по негова вина причинил ПТП-то. За разрешение на спорния, според СГС въпрос относно размера на обезщетението и наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, СГС е обсъдил доказателствата във връзка с възрастта на водача и пострадалия пътник, отношенията между ищеца и пострадалия пътник, както и заключението на А. относно наличие на причинна връзка между непоставен предпазен колан от пострадалия и получените увреждания от него, при направено своевременно възражение от застрахователя единствено за съпричиняване от непоставяне на предпазен колан в писмения му отговор на исковата молба пред СГС. Възраженията във връзка с употребата на алкохол от страна на водача на МПС и знанието на този факт от самия пострадал е направено едва в писмената защита на застрахователя пред СГС след о.з., поради което не е обсъждано от САС и е отменено решението на СГС с оглед обсъждане на това възражение, приемайки, че възражението за знание на употребата на алкохол от водача на МПС не е направено своевременно от застрахователя, а своевременно е само възражението за липса на поставен предпазен колан от пострадалия и при установена причинна връзка между непоставения колан и причинените увреждания /мотиви от т.7 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС/. САС е определил размера на съпричиняване от страна на пострадалия на 20%, а не на 50 %, както е сторил СГС. Доколкото и въпросът във връзка със съпричиняването като разрешение е фактологично обусловен и САС е решил същия съобразно събраните по делото доказателства и при направените от страните възражения с преценка за тяхната своевременност, респ. несвоевременност относно възражението за съпричиняване, поради знание за употреба на алкохол от водача на МПС, няма основание за допускане на касационно обжалване по тази жалба на решението на САС на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС по двете жалби.
При този изход на спора, съдът не присъжда разноски на никоя от страните.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2415/08.12.2015 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 2339/08.12.2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, дванадесети състав по гр.д. № 3827/2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.