О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
гр. София, 25.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч. т. д. N 3145 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. и [фирма] /н./ против определение № 492 от 18.07.2014г. по ч. т. д. № 411/2014г. на Апелативен съд – Варна, с което е прекратено като недопустимо производството по частните жалби на длъжника, [фирма] /н./, и кредитора Н. срещу определение № 263 / 20.06.2014г. по т.д. № 730 / 2013г. на Окръжен съд – Шумен, с което не е одобрена съставена от синдика частична сметка № 3 за разпределение на налични суми, получени вследствие осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността, и е указано на синдика да изпълни задълженията си, произтичащи от чл.717н ТЗ, след което да изготви и представи на съда нова частична сметка за разпределение, съобразно реда, предвиден в чл.722 ТЗ.
Частните жалбоподатели сочат, че определението е неправилно по съображения, подробно изложени в частните жалби, като искат отмяната му.
Ответниците по частната жалба се представят отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателите, приема следното:
Частните жалби са процесуално допустими – подадена са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледани по същество са основателни.
Съдът по несъстоятелността е постановил определение за неодобряване на частичната сметка за разпределение, тъй като е приел, че не може да се разпредели сумата от 1 000 000 лева, чийто произход са възнаградителни лихви, начислени по особената банкова сметка на синдика, по която е постъпила сумата от 95 000 000 лева от проданта на ипотекираните за чужд дълг от несъстоятелния длъжник имотите, защото на кредитора по чл.717н ТЗ следва да се предадат лихвите, натрупани за периода от представяне на изпълнителния лист от ипотекарния кредитор до датата на предаването на сумата от проданта.
За да прекрати производството по частните жалби въззивният съд е приел, че те са недопустими, тъй като с разпоредбата на чл.729, ал.3 ТЗ се предвижда възможност за обжалване на определението по ал.1, с което съдът по несъстоятелността одобрява сметката за разпределение по чл.721 ТЗ, но не е предвидено обжалване на определението на съда, с което той отказва да одобри сметката и дава указания на синдика какво да съобрази при изготвяне на новата сметка за разпределение. Недопустимостта на частните жалби е изведена и от липсата на възражение срещу сметката от лицата по чл.728 ТЗ, като предпоставка за обжалване по чл.729, ал.3 ТЗ на определението на съда по несъстоятелността по сметката. В тази връзка е посочено, че представеното становище от Н. по същество не представлява възражение срещу сметката за разпределение, тъй като с него се иска одобряване й, като се възразява само срещу евентуалната й промяна. По отношение на синдика са изложени мотиви, че той е извън кръга на лицата по чл.728 ТЗ, които имат право на възражение срещу сметката и на лицата, които могат да обжалват одобрена сметка за разпределение, като съставител на сметката. Съставът на апелативния съд се е позовал и на служебно известно на него влязло в сила определение от 14.11.2013г. по ч.т.д. № 754/ 2013г. на Апелативен съд – Варна, с което са дадени указания на синдика да предприеме по-нататъшни действия по чл.717н ТЗ, след което да изготви сметка за разпределение между кредиторите на несъстоятелността по реда на чл.722 ТЗ, поради което жалбата на синдика срещу дадените указания на съда относно изготвяне на нова частична сметка също е счетена за недопустима.
Определението е неправилно.
Съгласно чл.721, ал.1 ТЗ, синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл.722, ал.1 ТЗ съобразно реда, привилегиите и обезпеченията. В чл. 717н ТЗ е предвидено, че при продажба на имот, който е ипотекиран от длъжника за обезпечаване на чужд дълг, синдикът изпраща на ипотекарния кредитор съобщение за насрочване на продажбата, като приспадащата се на ипотекарния кредитор сума се запазва от синдика и се предава на кредитора, след като представи изпълнителен лист за вземането си. Сумата по чл.717н ТЗ, приспадаща се на ипотекарния кредитор, не е предмет на сметката за разпределение по чл.721, ал.1 ТЗ. В хипотезата на чл.717н ТЗ ипотекираното за чужд дълг имущество като част от масата на несъстоятелността се осребрява от синдика в рамките на производството по несъстоятелност, но получената от реализацията на обезпечението сума не се разпределя по чл.721, ал.1 вр. чл.722 ТЗ, а се предава срещу представяне на изпълнителен лист на ипотекарния кредитор за погасяване на вземанията по изпълнителния лист, доколкото те се обхващат от обезпечението. В посочената хипотеза ипотекарният кредитор няма вземане към далия обезпечението търговец, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност. Кредиторът по чл.717н ТЗ не може да предяви в производството по несъстоятелност вземанията, които има към третото лице – негов длъжник, като на него не се разпределят суми със сметка по чл.721, ал.1 ТЗ, с която се разпределят само суми на кредиторите на несъстоятелността.
Когато обаче е изготвена сметка за разпределение и е налице спор дали набраните парични средства, предмет на сметката, подлежат на разпределение по чл.721 ТЗ вр. чл.722 ТЗ или те следва да се запазят и предадат на ипотекарен кредитор по реда на чл.717н ТЗ, кредиторът по чл.717н ТЗ се явява трето лице, чиято правна сфера се засяга от съставената от синдика сметка за разпределение, поради което пътят му на защита е чрез възражение срещу нея, съответно при неуважаване на възражението – чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряването й. Разпоредбата на чл.728 ТЗ определя кръга на лицата, които имат право на възражение срещу сметката за разпределение, когато предмет на същата са подлежащи на разпределение чрез изготвена от синдика сметка парични средства по чл.721, ал.1 ТЗ, а не приспадащи се на ипотекарния кредитор суми по чл.717н ТЗ. Ето защо, съдържащото се в чл.728 ТЗ правило не изключва правото на кредитор по чл.717н да възрази срещу сметка за разпределение, чийто предмет са средства, получени от продажба на имот, който е ипотекиран от несъстоятелния длъжник за обезпечение на чужд дълг, и които суми подлежат на заделяне по реда на чл.717н ТЗ. Правният интерес на ипотекарния кредитор по чл.717н ТЗ да възрази срещу сметката за разпределение, съответно да обжалва определението на съда по несъстоятелността по чл.729, ал.1 ТЗ, е налице винаги, когато се разпределят суми, които не подлежат на разпределение по този ред, а е следвало да бъдат заделени и заплатени на ипотекарния кредитор срещу представен от него изпълнителен лист по реда на чл.717н ТЗ. При констатиране на такава незаконосъобразност, за която съдът по несъстоятелността следи и служебно, той не може да одобри /изцяло или частично/ сметката за разпределение, тъй като предмет на същата не могат да бъдат парични средства, подлежащи на предаване по реда на чл.717н ТЗ. В този случай, определението, с което частично или изцяло не се одобрява от съда по несъстоятелността сметката за разпределение, може да се обжалва от кредиторите на несъстоятелността и длъжника без те да са направили възражение по чл.728 ТЗ срещу сметката. Въззивният съд неправилно е извел от разпоредбите на чл.729, ал.3 вр. ал.1 ТЗ необжалваемост на определението на съда по несъстоятелността за неодобряване на сметката за разпределение в хипотеза, когато изготвената от синдика сметка за разпределение не е одобрена, поради запазване на сумите, предмет на сметката, за кредитор по чл.717н ТЗ. В чл.729, ал.3 ТЗ се предвижда обжалваемост на определението на съда за одобряване на сметката за разпределение, тъй като предмет на регулация е сметка, с която се разпределят парични средства по чл.721, ал.1 ТЗ, чиято незаконосъобразност няма за последица неодобряване на сметката с оглед правомощията на съда по несъстоятелността по възражение или по свой почин да извършва необходимите корекции в сметката, преди да я одобри. Когато обаче синдикът е излязъл извън този допустим от закона предмет на сметката за разпределение и е включил в нея суми по чл.717н ТЗ, съдът по несъстоятелността не може да одобри сметката за тези суми, тъй като те не подлежат на разпределение по реда на чл.721, ал.1 ТЗ, поради което и в този случай не може да бъде отречено правото на длъжника и кредиторите на жалба срещу акта на съда за неодобряване на сметката, като преграждащо развитието на производството по сметката. В посочената хипотеза не се отлага временно удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелността, а се прави отказ те да бъдат удовлетворени със сумата, предмет на сметката, тъй като паричните средства се предназначават за кредитор по чл.717н ТЗ, какъвто е настоящият случай.
Незаконосъобразен е и изводът на апелативния съд за недопустимост на частните жалби на кредитора и длъжника срещу определението за неодобряване на сметката за разпределение, поради липсата на възражение от тях срещу сметката. Същият е направен в противоречие със задължителната практика на ВКС, материализирана в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 57 / 14.01.2014г. по ч.т.д. № 4728 / 2013г. на I ТО на ВКС. В него е разгледан въпроса относно приложението на разпоредбата на чл.729, ал.3 ТЗ, като е посочено, че допълнителното изискване за допустимост на жалбата срещу определението по чл.729, ал.1 ТЗ кредиторът да е подал възражение срещу сметката за разпределение, се отнася само до кредитори, които са имали правен интерес и право на възражение срещу изготвената от синдика сметка, но не са го упражнили своевременно. Въведеното лимитирано право на обжалване има за цел да стимулира бързината в производството по несъстоятелност като ограничи правото на обжалване по чл.729, ал.3 ТЗ до подалите възражение, когато оспорването пред съда по чл.729, ал.1 ТЗ се е оказало безуспешно, но не и да лиши от право на жалба кредиторите, чиито интереси са засегнати от промяната на сметката за разпределение, допусната от съда по несъстоятелността служебно или по възражение на друго лице по чл.728 ТЗ. Настоящият състав напълно споделя даденото в цитираното определение на ВКС тълкуване на нормата на чл.729, ал.3 ТЗ. Целта на законодателя е при наличие на спор относно законосъобразността на изготвената от синдика сметка, той да може да бъде разгледан двуинстанционно, поради което лицата, за които сметката за разпределение е неблагоприятна, трябва да упражнят правото си на възражение и едва при неуважаване на възражението им от съда по несъстоятелността да пренесат същия спор пред въззивния съд като упражнят правото на жалба срещу определението по чл.729, ал.1 ТЗ. Предпоставка за упражняване на процесуалното право на възражение, е не само лицето да е кредитор по см. на чл.728 ТЗ, но и да има правен интерес от възражението срещу конкретната сметка за разпределение, какъвто ще е налице само, ако със сметката се нарушават негови установени в производството по несъстоятелност или по реда на чл.694 и чл.637, ал.3 ТЗ права, вкл. на поредност на удовлетворяване. Не може да се приеме, че като предпоставка за упражняване на правото на жалба законът изисква от кредитора извършване на недопустимо процесуално действие, каквото е подаване на възражение срещу сметка за разпределение при липса на правен интерес от него. Следователно, правото на жалба на кредитора по чл.729, ал.3 ТЗ не е предпоставено от негово възражение срещу сметката за разпределение, когато предмет на жалбата му е самото изменение на изготвената от синдика сметка за разпределение от съда по несъстоятелността, направено служебно или по възражение на друго лице, което изменение трябва да има неблагоприятни правни последици за кредитора – частен жалбоподател.
С оглед изложеното, определението на апелативния съд, с което е прекратено като недопустимо производството по частните жалби на длъжника и на кредитора Н., следва да бъде отменено, като делото се върне на съда за произнасяне по тях.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 492 от 18.07.2014г., постановено по ч. т. д. № 411/2014г. от Апелативен съд – Варна, в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по частните жалби на [фирма] /н./ и Н. против определение № 263 / 20.06.2014г. по т.д. № 730 / 2013г. на Окръжен съд- Шумен.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Варна за произнасяне по частните жалби на Е. ” АД /н./ и Н. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.