3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№833
гр. София,01.11.2016год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 1347 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 295 от 06.02.2016г. по т.д.н. № 4409/ 2015г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 3201 / 17.07.2015 на Окръжен съд – Благоевград по т.д.н. № 12 / 2015г за откриване по чл.630, ал.1 ТЗ на производство по несъстоятелност по отношение на касатора на основание неплатежоспособност.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, като банката – кредитор не е активно легитимирана по молбата по чл.625 ТЗ.
Ответникът по жалбата, [фирма], поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, съответно че касационната жалба е неоснователна. Претендира направени за настоящото производство разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 157 302,53 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди постановеното по чл.630, ал.1 ТЗ решение за откриване на производство по несъстоятелност, въззивният съд е приел, че молителят по чл.625 ТЗ има изискуеми парични вземания към ответника по молбата, настоящ касатор, произтичащи от търговска сделка – договор за овърдрафт по разплащателна сметка, които вземания са установени с влязло в сила на 05.05.2012г. решение, постановено по реда на чл.422 ГПК. Възраженията за извършена цесия на вземанията и нейното разваляне, като факти настъпили преди формирането на силата на пресъдено нещо, са преклудирани по арг. на чл.299, ал.1 ГПК и не могат да се пререшават в отношенията между страните. С оглед обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо е направен извод, че вземанията на банката произтичат от договор за овърдрафт на разплащателна сметка, а не от договор за цесия, като във връзка с активната легитимация на молителя решаващият състав се е позовал и на разпоредбата на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ /редакция ДВ бр.20/2013г./ Апелативният съд е счел за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност на основание чл.117, ал.2 ЗЗД , с оглед подадена молба по чл.625 ТЗ на 30.01.2015г. – 2 години преди изтичане на давността по отношение на установените с влязло на 05.05.2012г. решение, като е отчетено, че по предявеният по реда на чл.422 ГПК установителен иск моментът на прекъсване и спиране на течението погасителната давност е подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Според въззивната инстанция, неоснователен е и доводът на касатора за липсата на пасивна легитимация, като съдът се е позовал на разпоредбата на пар.5в, ал.3 от ПЗР на ЗТР, според която производство по несъстоятелност може да се открие и за търговец по пар.5, ал.2 ПЗР на ЗТР, в който случай съдът по несъстоятелността разпорежда извършването на служебна пререгистрация. С оглед липсата на счетоводна документация и неупражняване от дружеството – длъжник на дейност след 2005г. за начална дата на състоянието на неплатежоспособност е определена датата 16.10.2005г., на която процесният договор за кредит е обявен за предсрочно изискуем.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК от жалбоподателя с твърдението, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно следните правни въпроси, от значение за изхода на спора: /1/ Има ли търговска сделка между страните по делото по договора за овърдрафт, ако банката е уведомила длъжника, че прехвърля вземането си на трето лице, като в същия ден е извършен паричен превод по сметката на дружеството и е закрито вземането на банката към него съобразно мемориалните ордери и извлечения от банкова сметка; /2/ Възстановява ли правата си на кредитора банката при разваляне на договора за цесия и налице ли е търговска сделка в тази хипотеза?; /3/ Може ли да възникне вземане на банката към дружеството – касатор при развален договор аз цесия?; /4/ Необходимо условие ли е между страните да има новация на договорните отношения, за да възникне търговска сделка между тях след разваляне на договора за цесия?
Поставените от касатора въпроси, свързани със сключването и развалянето на договора за цесия и последиците от това, не са обусловили изхода на спора, тъй като в решаващите си мотиви въззивната инстанция е приела за преклудирани възраженията, свързани с цесията и нейното разваляне, с оглед обективните и субективните предели на сила на пресъдено нещо, формирана по влязлото в сила решение, с което по реда на чл.422 ГПК е установено между страните, че вземанията на молителя по чл.625 ТЗ произтичат от договор за овърдрафт по разплащателна сметка, за която преклузия липсва формулиран от жалбоподателя въпрос. Предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касация.
С оглед изхода на спора, на ответника по касацията трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева, определено по чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият състав намира, че при определяне на минималното адвокатско възнаграждение за осъществено представителство във фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, приложение намира разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 /относима за неоценяемите искове/, а не правилото на чл.7, ал.3 от Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на което размерът на юрисконсултското възнаграждение не възлиза на 157 302,53 лева. Производството по несъстоятелност е многофазно, като всяка фаза от него завършва с краен съдебен акт. В трайната и без противоречива практика на съдилищата се приема, че във фазата на разглеждане на молбата по чл.625 ТЗ вземанията на кредитора, съответно присъединения кредитор, по чиято молба е открито производството по несъстоятелност, не се установяват със сила на пресъдено нещо с решението по чл.630 ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на състоянието на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост. Правилото на чл.7, ал.3 от същата наредба за определяне на минимума на адвокатското възнаграждение на база на стойността на предявените вземания за защита по дела за несъстоятелност е приложимо в хипотеза на осъществена правна защита в етапа на предявяване и приемане на вземанията, но не и в предхождащата го фаза на разглеждане на молбата за откриване на производството по несъстоятелност. И при обжалване на решението, с което е открито производството по несъстоятелност, независимо от незабавното му действие и развитието на следващия стадий по приемане и предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността, база за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение не може да бъде стойността на предявените вземания, тъй като разноските не са направени за тази фаза от производството, а за предпоставящия етап по разглеждане на основателността на молбата за откриване на производството по несъстоятелност.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 295 от 06.02.2016г. по т.д.н. № 4409/ 2015г. на Апелативен съд София.
ОСЪЖДА [фирма], г. София,[жк], [улица], №818, ет.4, офис 14, да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.