О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
гр. София, 13.06.2014год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова ч. т. д. N 1494 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. И. Т., [населено място], срещу определение № 2275 от 14.10.2013г., постановено по ч. гр. д. № 3311/ 2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, с което се потвърждава разпореждане от 14.03.2013г. по гр.д. № 2706/2011г. на Софийски градски съд за връщане на подадена от него въззивна жалба с вх. № 11/ 02.01.2012г. срещу първоинстанционното решение.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение, като неправилно. Твърди се, че срокът за отстраняване на пороците на жалбата изтича на 08.03.2013г., в деня, в който е подадена молбата за продължаването на срока, поради което е нямало основание молбата по чл.63 ГПК да се остави без уважение, поради просрочие на същата. Допускането на касационното обжалване се мотивира с наличието на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което въззивната жалба е върната на основание чл.262, ал.2, пр.2 вр. чл.261, т.4 ГПК, въззивният съд е приел, че указанията за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба са връчени на жалбоподателя на 28.02.2013г., като молбата за продължаване на срока за изпълнението им е подадена по пощата на 08.03.2013г., след изтичане на едноседмичния срок за отстраняване на пороците на жалбата на 07.03.2013г. /работен ден/. Определението на първостепенния съд за връщане на въззивната жалба е постановено на 14.03.2013г. при вече разгледана и отхвърлена молба за продължаване на срока по чл.262, ал.1 ГПК за отстраняване на нередовности на въззивната жалба.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимия за изхода на спора процесуалноправен въпрос, дали, след като съдът се е произнесъл по молбата за продължаване на срока, може да отхвърли същата по същество, поради това, че не е подадена в срок, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
В атакуваното въззивно определение не се съдържа отговор на поставения от касатора въпрос, поради което същият не е обусловил изхода на спора. Въззивната инстанция се е позовала единствено на подаване на молбата за продължаване на срока за изпълнение на указания за отстраняване на пороците на жалбата и на постановяване на акта за връщане на жалбата след отхвърляне на молбата по чл.63 ГПК.
Предвид неосъществяването на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по посочените въпроси, с оглед разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 18 2009г. на ОСГТК на ВКС, не следва да бъде обсъждана наведената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за допускане на касационния контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2275 от 14.10.2013г., постановено по ч. гр. д. № 3311/ 2013г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.