О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 21.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2843 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „3 С С.” АД чрез адвокат М. М. срещу решение № 53/08.01.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, Шести състав по т.д. № 2923/2012 г. /неправилно посочено в решението от 2011 г./, с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/ в частта му, отменяща решение на общо събрание на акционерите /ОСА/ на „3 С С.” АД, проведено на 27.01.2011 г., с което решение на Съвета на директорите /СД/ е било възложено да извърши разпоредителна сделка с активи на дружеството по цена не по-ниска от оценката, извършена от три вещи лица от А. по вписванията, поради противоречие с разпоредбата на чл.221 т.11 вр. чл.236 ал.2 ТЗ и чл.23 от устава на дружеството.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Б. Д. Г. оспорва допускането на жалбата по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС, поради следните съображения:
Пред СГС са предявени искове от Б. Д. Г. срещу „3 С С.” АД по чл.74 ТЗ за отмяна решението на ОСА на дружеството, проведено на 27.01.2011 г., по т.1 от дневния ред, поради противоречието му с разпоредбите на ТЗ и устава на дружеството. СГС е уважил претенцията за отмяна решението на ОСА по т.1 само с оглед соченото противоречие с чл.221 т.11 ТЗ вр. чл.236 ал.2 ТЗ и чл.23 от устава на дружеството, поради което противоречие е отменил взетото решение, отхвърлил е претенциите за отмяна на същото решение във връзка с другите сочени нарушения – по чл.223 ал.4 ТЗ, чл.224 ТЗ и чл.232 ТЗ, касаещи съдържанието на поканата за процесното ОСА, предоставените предварително материали по дневния ред и участието на един преброител, който е бил и секретар-протоколист на ОСА. САС е потвърдил решението на СГС в частта му, с която претенцията на Б. Г. по чл.74 ТЗ е уважена, поради противоречие на взетото решение от ОСА по т.1 от дневния ред с чл.221 т.11 ТЗ вр. чл.236 ал.2 ТЗ и чл.23 от устава на дружеството, в останалата отхвърлителна част решението на СГС не е обжалвано и е влязло в сила. За да приеме наличие на соченото противоречие със закона и устава на дружеството САС е споделил изцяло аргументите на първоинстанционния съд, че взетото решение на ОСА да възложи на СД извършването на разпоредителна сделка с активи на дружеството по цена не по-ниска от оценката, извършена от три вещи лица от А. по вписване е бланкетно, няма конкретни параметри, в него не е отразена стойността на активите, с които ще се извърши разпореждането, не може да се установи дали ОСА въобще е компетентно да вземе решение за разпореждане и се създава привидна и необоснована власт на СД да извършва всякакви разпореждания. Цитирайки тези мотиви на СГС и без да изложи свои мотиви, САС е посочил, че споделя изцяло изложените от СГС аргументи и не се налага да бъдат излагани мотиви, които по същество ще бъдат повторение на мотивите на СГС.
Настоящият състав на ВКС констатира, че с исковата молба ищецът Б. Д. Г. иска отмяна на взето решение на ОСА от 27.01.2011 г. само по т.1, което решение е: „Да се извършат разпоредителни сделки с активи на „3 С С.” АД по цена не по-ниска от оценката, извършена от три вещи лица, назначени от А. по вписванията” – видно от представения протокол от проведеното на 27.01.2011 г. извънредно общо събрание на акционерите. СГС е отменил „решението на ОСА от 27.01.2011 г., с което е възложено на Съвета на директорите да извърши разпоредителна сделка с активи на „3 С С.” АД по цена не по-ниска от оценката, извършена от три вещи лица от А. по вписванията, като незаконосъобразно, поради противоречие с разпоредбата на чл.221 т.11 ТЗ вр. чл.236 ал.2 ТЗ и чл.23 от устава на дружеството”. Именно така посоченото решение на ОСА – „с което с възложено на СД да извърши разпоредителна сделка с актива….” е възпроизведено и в решението на САС. Както се посочи по-горе, взетото решение от ОСА от 27.01.2011 г. по т.1 от дневния ред, чиято отмяна е поискана с предявения иск по чл.74 ТЗ от Б. Д. Г. е „Да се извършат разпоредителни сделки с активи на „3 С С.” АД по цена не по-ниска от оценката, извършена от три вещи лица, назначени от А. по вписванията”, но това решение не съдържа възлагане на изпълнението му на Съвета на директорите както се е произнесъл в мотивите и в диспозитива си СГС, възпроизведено и в решението на САС, и с оглед на което възлагане е прието противоречие със закона и устава.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като ВКС не е задължен да изведе въпроса от изложението, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, за което ВКС следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. В настоящия случай в изложението си касаторът е формулирал относим въпрос от значение за изхода на спора във връзка с тълкуването на чл.236 ал.2 ТЗ при допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Но при констатираното различие между взетото решение по т.1 от дневния ред от ОСА, проведено на 27.01.2011 г., чиято отмяна е поискана с иск по чл.74 ТЗ от Б. Д. Г. и посоченото решение на ОСА в мотивите и диспозитива на постановеното решение на САС /а и на СГС/, настоящият състав на ВКС счита, че следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС с оглед преценката за неговата допустимост.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК, касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 53/08.01.2013 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Шести състав по т.д. № 2923/2012 г. /неправилно посочено в решението от 2011 г./.
УКАЗВА на касатора – „3 С СОС” АД да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40. лв. /четиридесет лева./ в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.