О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1013
София, 18.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2068 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. /Н./ чрез А. К. – експерт по приходите с юридическо образование, срещу решение № 376/27.02.2014 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 9 състав по т.д. № 4513/2013 г., с което е потвърдено решение на Софийски окръжен съд /СОС/, отхвърлящо молба на Н. за възобновяване производството по несъстоятелност срещу [фирма] по чл.632 ал.2 ТЗ.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл.613а ал.1 ТЗ/, в рамките на указания от САС седмодневен срок от съобщаването му и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Производството по несъстоятелност срещу [фирма] е образувано пред СОС по молба на кредитор [фирма], преди постановяване на решение по чл.630 ал.1 ТЗ съдът е определил първоначалните разноски за производството и такива са внесени от кредитора, но след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност от 23.12.2011 г. сумата е усвоена в по-голямата си част. В доклада си синдикът е посочнил, че установеното от него имущество на длъжника е от 14 МПС-та, чието местонахождение е неизвестно. С оглед изложеното от синдика за изчерпване на внесената сума за разноски с определение от 07.08.2012 г. на основание чл.632 ал.5 ТЗ вр. чл.629б ТЗ СОС е определил нов размер за предплащане на разноски – още 6000 лв. и определението е вписано в книгата по чл.634в ал.1 ТЗ. В определения срок никой от кредиторите не е внесъл същия, поради което с решение от 15.09.2012 г. по чл.632 ал.5 вр. ал.1 и чл.629б ТЗ, СОС е постановил спиране на производството по несъстоятелност. С молба от 30.09.2013 г. кредиторът Н. е поискал възобновяване на производството, като е посочил, че е налице имущество – 14 броя МПС, без да указва местонахождението им. Алтернативно моли съда да му посочи банкова сметка за внасяне на начални разноски по чл.629б ТЗ в размер от 6000 лв., определени с определението от 07.08.2012 г. СОС е оставил без уважение молбата. За да потвърди отхвърлителното решение на СОС, САС е приел, че не е налице нито една от алтернативните предпоставки за възобновяване на производството по несъстоятелност по чл.632 ал. 2 ТЗ. Посочено е, че описаните от молителя 14 броя МПС-та фигурират и в доклада на временния синдик с посочено от него, че тяхното местонахождение и държане са неизвестни. Този доклад на синдика е отразен и в решението на СОС за спиране на производството по несъстоятелност по т.д.н № 242/2011 г., което е обявено в търговския регистър на 29.09.2012 г. Кредиторът Н. не е обжалвал това решение и същото е влязло в сила на 09.10.2012 г., поради което въпросът дали длъжникът разполага с имущество по смисъла на чл.632 ал.2 ТЗ може да бъде повдиган след откриване на ново имущество на длъжника, неизвестно към момента на постановяване на решението по чл.632 ал.1 ТЗ. От друга страна Н. не депозира доказателства да са внесени определените разноски от 6000 лв., а той като кредитор е бил поканен да ги внесе в едноседмичен срок от вписване на съобщението за определението в книгата по чл.634в ал.1 ТЗ. Според САС молителят не е посочил местонахождението на процесните 14 броя МПС, за да се приеме, че те са новооткрито имущество. За неоснователно е прието възражението на Н., че съдът е следвало да му дава специално указание за внасяне на отново определян размер на разноските за предплащане. Според САС такива са определени повторно и съдебният акт – определение от 07.08.2012 г. е доведен до знанието на всички кредитори с обявяването му в нарочна книга по чл.634в ТЗ, в която е посочена и съответната сметка, но определените разноски не са внесени до момента на подаване на молбата и липсва позоваване на Н. на тази предпоставка за възобновяване молбата й.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В на стоящия случай касаторът формулира следният въпрос: Дали установения срок по чл.632 ал.2 ТЗ се счита спазен с подаването на молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност или в рамките на този срок трябва да бъдат представени и доказателствата, удостоверяващи заплащането на началните разноски по чл.629б ТЗ. Касаторът се позовава на противоречиво разрешение на този въпрос с решение № 99/23.06.2011 г. по реда на чл.290 ГПК на ВКС. С това решение е прието, че едногодишният срок по чл.632 ал.2 ТЗ е относим към датата на подаване на молбата за възобновяване, а не към задължението за представяне на доказателства за наличие на достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. Решението е постановено с оглед данни за внесена сума за начални разноски по чл.629б ТЗ и представяне на документ за това след изтичане на едногодишния срок.
Така формулираният въпрос не е обуславящ изхода на спора, а цитираното решение № 99/23.06.2011 г. на ВКС е неотносимо. В настоящия случай не е имало спор, че молбата на Н. е подадена в срока по чл.632 ал.2 ТЗ. Молбата е отхвърлена не поради неспазен срок за предявяването й и представяне на доказателство за плащане на определените разноски в този срок, а защото молителят се е позовал на имущество, което не е нито новооткрито – като съществуване или като наличност, а в същото време не е внесъл определените за това разноски – за тях е поискал да му се посочи сметка, но такава е посочена в определението на СОС за допълнително определени разноски, което е вписано в книгата и доведено до знанието на всички кредитори, вкл. на Н.. Кредиторът, сега касатор, Н. се е позовал на същото определение в молбата си за възобновяване на производството, което изключва необходимост от даване на повторни указания, но не е внесъл допълнително определените разноски.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 376/27.02.2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав по т.д. № 4513/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.