О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
[населено място], 06.03.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№1914/2016г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение №625 от 1.04.2016г., постановено по гр.дело №4495/2015г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено решение №1254/30.07.2015г. по т.д. № 2464/2014г. на Софийски градски съд, търговско отделение..
В касационната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение по всички отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Според касатора поставените въпроси касаят фактическата обстановка по делото и не се посочва противоречие на изводите на съда с практиката и закона. Тълкуването на конкретна фактическа обстановка не може да обоснове основната предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът [фирма] е предявил иск с правно основание чл.208 КЗ срещу [фирма] за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка – комбинирана застрахователна полица „Каско” от настъпило на 6.09.2013г. / в срока на действие на застраховката/ застрахователен риск – увреждане на лек автомобил „Ауди”, модел Аб, рег. [рег.номер на МПС] за сумата от 30 000лв., ведно с обезщетение по чл.86 ЗЗД за сумата от 1912лв. за забавено плащане на главницата за периода от 6.09.2013г.-23.04.2014г. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като неоснователни, решението е потвърдено от въззивния съд.
За да потвърди този резултат, САС е приел, че ищецът няма основание да претендира заплащане на обезщетение по договора за застраховка, поради осъществено условие, разписано в чл.14.5 от Общите условия на договора. Съгласно клаузата, застрахователят не покрива щети, причинени вследствие на извършени с груба небрежност действия на застрахования, предизвикал произшествието, поради което не е налице застрахователно събитие, предвидено в самия договор за застраховка. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства – единична и тройна техническа експертиза се установява механизмът на ПТП и размера на причинените по автомобила щети. Управлението на лекия автомобил в тъмната част на денонощието, в населено място със скорост надвишаваща почти два пъти разрешената за движение на МПС скорост, при мокра настилка, са определени от съда като действия на груба небрежност от водача на МПС.
По изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК:
Касаторът поставя два материалноправни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, от решаването на които зависи изхода на спора:
1.Предвид, че не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата съставлява „груба небрежност”, допустимо ли е застрахователят по имуществена застраховка „Каско” да откаже изплащане на застрахователно обезщетение с мотив „груба небрежност” от страна на потребителя на застрахователни услуги, след като същият не е дал ясна дефиниция в застрахователния договор и въпреки наличието на нарочна глава в Общите условия „Дефиниции”. В тази връзка допустимо ли е застрахователят по свое усмотрение да определя кое поведение се приема за „груба небрежност”, едва след настъпване на застрахователното събитие, без да е определил това предварително, без да го е разграничил от „обикновената небрежност„ и без предварително да го е свел на вниманието на потребителите на застрахователни услуги, предвид и липсата на легална дефиниция.
2.В случай, че водач управлява МПС със скорост над разрешената за даден участък от пътя и същевременно избрана скорост на движение по-ниска от критичната при настъпване на ПТП, налице ли е „груба небрежност” или обикновена такава, като се има предвид, че водачът познава пътния участък, характеристиките на МПС и не е предвиждал настъпването на вредоносните последици?
Двата въпроса касаят дефиниране на понятието „груба небрежност”, като първият въпрос няма обуславящо изводите на съда значение, доколкото поведението на водача на МПС като „груба небрежност” е определено от съда.
Понятието „груба небрежност” е изяснено в постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения на състави на ВКС, които се поддържат от настоящия състав на ВКС, като решение № 184/ 24.02.2016г., постановено по т.д.3092/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 348/11.10.2011г. по гр. д. № 387/2010г. на ВКС, ГК, ІV и др. Съгласно цитираната съдебна практика, небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица – добрия стопанин, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост.
С оглед на съществуващата задължителна за съдилищата съдебна практика, формулираните от касатора въпроси, съобразно дадените разяснения в т. 4 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, не са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като не е налице нужда от преодоляване на възприети от съдилищата правни разрешения по прилагане на правната уредба, непълнота, неяснота или противоречие на закона, които да налагат отстраняването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения с оглед промяна на обществените условия или изменение на законодателството. В случая при определяне на проявената от касатора небрежност като „груба”, въззивният съд е съобразил конкретно установеното от доказателствата по делото поведението на водача при управляване на моторното превозно средство, като съзнателно противоправно, насочено към грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата в населено място, при съзнаването, че е възможно да се увреди застрахованото имущество, което не е в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика.
В обобщение, настоящият състав на ВКС, ТК намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК на ответника по касация ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., на осн. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ.
Водим от горното съставът на ВКС, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на решение №625 от 1.04.2016г., постановено по гр.дело №4495/2015г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, трети състав.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение за изготвения отговор на касационната жалба в размер на 150лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: