2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№925
гр. София,19.12. 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч. т. д. N 3713 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /предишно наименование [фирма]/, [населено място], против определение № 665 от 07.10.2014г. по в.т.д. № 587/2014г., с което Апелативен съд – Варна е прекратил като недопустимо производство по въззивната му жалба.
Частният жалбоподател сочи, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Поддържа, че [фирма], в качеството му на длъжник с открито производство по несъстоятелност, има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения срещу него по реда на чл.694 ТЗ положителния установителен иск от кредитора [фирма], [населено място], като иска отмяна на решението и уважаване на иска. Излагат се съображения, че независимо, че резултатът формално е благоприятен за длъжника [фирма], правният му интерес от обжалване на решението произтича от неговото процесуално поведение – признаване на иска.
Ответникът, [фирма], иска потвърждаване на атакуваното определение, като правилно.
Ответникът, [фирма], не заявява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна.
За да прекрати производството по въззивната жалба на дружеството с открито производство по несъстоятелност срещу постановеното по реда на чл.694 ТЗ решение, с което се отхвърля иск на кредитор за съществуване на вземането му, апелативният съд е приел, че жалбата е недопустима, тъй като за тази страна липсва правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, доколкото то е постановено в нейна полза.
Определението е правилно.
Преценката за наличие на правен интерес от обжалване на решението, когато крайният резултат е изгоден за страната, но тя не е доволна само от мотивите, доколкото те не подлежат на самостоятелно обжалване, е винаги конкретна. В случая обаче не е налице очертаната хипотеза, тъй като страната не е съгласна, както с мотивите на решението, така и с диспозитива му т.е. с разрешаването на спора в нейна полза, като иска уважаване на предявения срещу нея положителен установителен иск за съществуване на вземане на кредитор. В този случай липсва правен интерес от обжалване на решението като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. Възприемането на обратната теза, би означавало да се приеме, че длъжникът има интерес от установяване съществуване на вземане към него, който е отречен с разпоредбите на чл.694, ал.1 и ал.3 ГПК, в които са посочени лицата, активно легитимирани да предявят специалния положителен установителен иск по чл.694 ТЗ, между които не е длъжникът – активно легитимиран единствено по отрицателния установителен иск по чл.694 ТЗ за установяване несъществуване на вземане на кредитор.
Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 665 от 07.10.2014г. по в.т.д. № 587/2014г., на Апелативен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.