О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
София, 14.04. 2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2537 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. Д. Б., озаглавена „частна касационна жалба“ срещу решение № 831/11.05.2015 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, Х състав на гражданска колегия по гр.д. № 1877/2014 г. в частта, в която е оставена без уважение молбата на Б. Б. за допълване на решение № 511/18.03.2015 г. по гр.д. № 1877/2014 г. на ПОС чрез допълнително произнасяне по предявените осъдителни искове над уважения размер от 3381 лв. до пълния предявен размер от 11923 лв.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
За да остави без уважение молбата на Б. Б. по чл. 250 ГПК за допълване на постановеното въззивно решение чрез допълнително произнасяне по предявените осъдителни искове над уважения размер от 3381 лв. до пълния предявен размер от 11923 лв., ПОС е приел, че въззивното производство, по което е постановено въззивното решение, чието допълване се иска е образувано по жалба, подадена от насрещната страна – [фирма], обжалвала първоинстанционно решение само в частта, в която осъдителните искове на Б. Б. са уважени. Б. не е подал въззивна жалба против първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, поради което във въззивното производство въззивният съд е извършил проверка на първоинстанционното решение само в обжалваната му осъдителна, не и отхвърлителна част. С оглед на това молбата за допълване на въввивното решение чрез допълнително произнасяне по предявените осъдителни искове над уважения размер от 3381 лв. е оставена без уважение.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът Б. излага подробни съображения във връзка с образуваното от него първоинстанционно, въззивно и касационно производство, постановените актове от съответните съдилища в определени етапи от развитието на процеса, частичното му прекратяване, отмяна на прекратяване и връщане за ново разглеждане, всичко подкрепено с извадки от съдебна практика, постановена по други дела и публикувана в бюлетини на ВКС, вкл. постановени тълкувателни решения. Тези съображения не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК като основание за достъп до касация, нито позволяват такъв да се изведе, както се поддържа в касационната жалба. Съгласно т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, ВКС не е задължен да изведе въпроса от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира, какъвто не е настоящият случай. А и въззивният съд при постановяване на въззивното решение, чието допълване е искал Б. Б. с молбата си по чл.250 ГПК се е произнесъл в съответствие с разпоредбата на чл.269 ГПК, не би могло да се изведе въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за различен предмет на въззивно обжалване от очертания с въззивната жалба на [фирма], по какъвто предмет да няма произнасяне от ПОС. Не е налице и допълнителен критерий за селекция – приложената съдебна практика е по обективно неидентични казуси, а съображения за наличие на някоя хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са изложени /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС в обжалваната му част.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски за настоящата инстанция, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 831/11.05.2015 г. на Пловдивски окръжен съд, Х състав на гражданска колегия по гр.д. № 1877/2014 г. в частта, в която е оставена без уважение молбата на Б. Б. за допълване на решение № 511/18.03.2015 г. по гр.д. № 1877/2014 г. на ПОС чрез допълнително произнасяне по предявените осъдителни искове над уважения размер от 3381 лв. до пълния предявен размер от 11923 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.