О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 914
София, 02.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 978 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адв. М. и адв. К. срещу решение № 330/16.12.2015 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, търговско отделение по в.т.д. № 699/2015 г., потвърждаващо решение на Добрички окръжен съд /Д./, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата 100000 лв., частичен иск от сумата 314203.30 лв., представляваща услуга за отвеждане и пречистване на отпадни води със законните последици.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на Д., ВАС е приел, че предявеният иск от [фирма] срещу [фирма] е по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД за връщане на заплатени от ищеца неоснователно начислени от ответника санкции в общ размер 314203.30 лв. по издадени и приложени фактури. ВАС е приел, че [фирма] е потребител на В и К услуги, предоставени от [фирма] и отношенията им се регулират от законови разпоредби при общите условия на оператора. Като на потребител върху отпадъчните води от производството на [фирма] се извършва мониторинг за наличие на вещества, количеството на които се контролира от акредитирана лаборатория, обслужваща съответната територия. Дейността на лабораторията е свързана с вземане на проби, анализирането им и налагане на санкции при превишаване на допустимите норми за замърсяване на питейни, повърхностни, подземни и отпадъчни води, като задължението на В и К оператора е да взима и изследва тези проби – чл.27 ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. ВАС е приел за установено от представения сертификат 167ЛИ/11.03.2009 г., че лабораторията при [фирма] е акредитирана да извършва изследване за наличие на сулфати в питейни, подземни и повърхностни води. Със заповед 257/20.05.2014 г. обхватът на издадения сертификат е увеличен, като в него е включено и изследването на отпадни води за наличие на сулфати. От заключението на ССЕ е установено, че паричната равностойност на предоставените услуги по отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 30.03.2010 г. – 30.10.2013 г. е 286953.02 лв. с ДДС. Сумата, ведно с наложените санкции за превишаване на пределно допустимите концентрации на сулфати и на отвеждане и пречистване е в размер на 401012.40 лв. с ДДС, а паричната равностойност на предоставените услуги за периода 30.03.2010 г. – 30.10.2013 г. без превишаване на стойностите е в размер на 83554.49 лв. ВАС е изброил фактурите по номера и дати за санкционни цени, заплатени от ищеца, които са начислени от [фирма] за времето преди заповед 257/20.05.2014 г. за разширен обхват на издадения сертификат на лабораторията. Съдът е посочил, че тези суми са платени без основание, поради което предявеният иск правилно е уважен на основание чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД. Според ВАС щом лабораторията не е била акредитирана към този момент с разширен обхват на проверката с цитираната по-горе заповед, издадените от нея документи не съставляват официални свидетелствуващи документи, обвързващи съда с материална доказателствена сила, а съставляват частни свидетелствуващи документи, които не обвързват съда. Обсъдено е и възражението за давност, което е счетено за неоснователно, като е преценено, че не се касае за периодични плащания, погасяващи се с тригодишна давност, а за неоснователно обогатяване – чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД, за което е приложима петгодишна давност.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът излага доводи и формулира с тях въпроси във връзка с допустимостта на решението, доказателствата и установяването с тях на твърдения на страните. Въпросите са принципно и хипотетично поставени, не съответстват на изложените от ВАС мотиви и в този смисъл не покриват общата предпоставка за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Конкретно относно допустимостта на постановеното решение следва да се посочи, че няма данни за явна недопустимост на същото, доколкото има произнасяне в рамките на очертания с исковата молба предмет на спора. По останалите въпроси следва да се посочи следното: Първият въпрос – дали съдът следва да се произнесе по всяка една фактура е некоректно поставен, не съответства на изложеното от ВАС мотиви – в случая ВАС е изложил съображения за датите на издадения сертификат и заповедта за разширения му обхват, както и датите на приложените фактури, издадени преди това разширение, с оглед на което е направил извод, че сумите по фактурите за начислени санкционни цени за периода преди разширения обхват на лабораторията са заплатени без основание и подлежат на връщане на основание чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД. Несъответстващ на изложените от ВАС мотиви е и вторият въпрос – следва ли да се преценяват всички факти, тъй като преценката е от значение за относимостта им към твърденията в очертания предмет на спора и такава преценка е извършена от ВАС. Същото се отнася и за третия въпрос – изложени са от ВАС мотиви за липсата на материална доказателствена сила на частния свидетелстващ документ при липсата на сертификат на лабораторията с разширен обхват към датата на издаване на фактурите за проверка, невключена към този момент в обхвата й – така и чл.1 и чл.5а от Закон за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието. Четвърти и пети въпрос са също некоректно поставени с оглед безспорно установените между страните отношения във връзка с предоставената услуга за отвеждане и пречистване на отпадни води, регулирана с разпоредбите на Наредба № 4/2004 г., посочени по-горе. Щом така формулираните въпроси не съответстват на изложените от ВАС съображения в постановеното въззивно решение, същите са необуславящи изхода на спора и не следва да се обсъждат сочените допълнителни критерии за селекция по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК /мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 5400 лв. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция /платежен документ за изплатено адвокатско възнаграждение, фактура № 5/11.03.2016 г./.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 330/16.12.2015 г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение по в.т.д. № 699/2015 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата от 5400 лв. /пет хиляди и четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.