О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
[населено място], 14.07.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 3252/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на Г. Р. Л. от [населено място], представлявана от адв.М.А. – САК, срещу решение №486/ 15.03.2013г., постановено по в.т. дело №3302/2012 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав. Искането е за отмяна на решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. В изложение на основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, касаторката се позовава на критериите по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В отговор ответникът по касация [фирма] – [населено място] заявява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно и допустимо решение на въззивен съд.
СГС е отхвърлил обективно съединените искове на Г. Л. срещу [фирма] на основание чл.208, ал.1 във връзка с чл.193, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД за сумата от 28 500 лв., представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” и за сумата от 1328.83 лв. обезщетение за забава за времето от 29.06.2010г. до 10.12.2010г., за настъпило застрахователно събитие противоправно отнемане на МПС на автомобил м. БМВ, моделХ5 на 26.05.2010г. Първоинстанционният съд е приел, че застрахователна полица №100 303А487957/6.04.2010г. за застраховка „Каско” на лек автомобил БМВ, модел „Х-5”, рег. [рег.номер на МПС] не е подписана от ищцата, поради което договорът за застраховка е нищожен и въз основа на него ищцата не може да претендира обезщетение за настъпило застрахователно събитие.
Решението е потвърдено с обжалваното решение на САС, но с други мотиви. Въззивният съд е приел, че между страните има валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Пълно каско на МПС”, по силата на което застрахователят е поел задължението да покрие имуществените вреди при настъпване на застрахователното събитие кражба и противозаконно отнемане на МПС. За да достигне до този извод съдът е взел предвид въденото от ищцата твърдение, че застрахователната полица е подписана от упълномощено от нея лице и е представила пълномощно, което не е оспорено от застрахователя. Прието е, че по делото е представена декларация от ищцата, че автомобилът е оборудван с аларма, както и признанието й в сведение от 26.05.2010г. / след отнемането на МПС/, че автомобилът е бил с фабрично монтирана аларма, която е без звук. Обсъдено е заключението на техническата експертиза, че тази марка автомобили нямат фабрично монтирана алармена система. За да потвърди обжалвания резултат/ отхвърляне на обективно съединените искове/, съдът е обсъдил доводите на ответника за неизпълнено задължение на застрахованото лице на задължение, произтичащо от т.38.1 от ОУ за застраховка на МПС за монтиране на сигнално-охранителна система с дистанционно управление и светлинна и звукова сигнализация. Неизпълнението на това задължение е прието за значително с оглед на интереса на застрахователя и разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ, тъй като увеличава застрахователния риск от противозаконно отнемане на автомобила. Наличието на сигнално-звукова аларма би намалила риска от кражба на МПС, тъй като би затруднила противозаконното му отнемане. При неизпълнение на задължението страните изрично са уговорили освобождаване на застрахователя от отговорност. Направен е извод, че не може да се приеме, че посочената клауза е недействителна на основание чл. 186, ал.7 КЗ, тъй като посочената система има съществено значение за намаляване на риска от кражба на автомобила, а монтирането й не е свързано с някакви правни и фактически пречки.
Според чл.280, ал.1 ГПК предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото.
Първият въпрос може ли да се направи извод за виновно неизпълнение от страна на застрахования по смисъла на чл.211, т.2 от КЗ, което да е значително с оглед на интереса на застрахователя, когато след като е поел риска с договора, извършил е оглед на автомобила след застраховането и наличието на аларма е констатирано в протокола и не е дадено предписание за допълнително монтиране на друг вид аларма, е поставен при допълнителния критерий по т.3, на чл.280, ал.1 ГПК. По приложението на чл.211, т.2 КЗ има установена задължителна за съдилищата съдебна практика по чл.290 ГПК. Разпоредбата на чл.211, т.2 от КЗ, на която решаващият състав е основал изводите си, предвижда правото на застрахователя по имуществена застраховка да откаже плащане на обезщетение при настъпило застрахователно събитие, когато застрахованият не е изпълнил задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор. Става въпрос както за значителност на неизпълнението, така и на самото задължение с оглед на неговия вид и характер. Задължението трябва да е съществено за застрахователя и неизпълнението му да е в пряка причинна връзка за съществено увеличение на риска / решение №102 т.дело №615/2011г. на ВКс, ТК и др./ При конкретно установените по делото факти за монтирана аларма без звук, респ. липсата на фабрично монтирана звукова и светлинна сигнална аларма, съдът е приел, неизпълнението на условието за покриване на риска „кражба и противозаконно отнемане на МПС” – монтиране на сигнална и звукова инсталация / аларма/ на автомобила за значително с оглед на интереса на застрахователя, тъй като при изпълнение на това задължение, това би затруднило противозаконното му отнемане. След като произнасянето по въпроса е обусловено от доказателствата по делото, този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно даденото в т.4 на ТР №1/2010г. тълкуване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Вторият и третият въпроси не изпълняват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са изцяло обусловени от установената по делото факти и в този смисъл изразяват несъгласието на страната с възприетата от съда фактическа обстановка по делото. Касаторът не е изложил аргументи и поради тази причина не обосновава допълнителния критерий, въпросите да са от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото, след като, както се посочи вече, по приложението на чл.211, т.2 КЗ има установена съдебна практика по чл.290 ГПК. Доколкото въззивният съд е изложил съображения за значението на светлинна и звукова сигнализация за намаляване на риска и неизпълнение на договорното задължение от страна на застрахованото лице, при съобразяване на конкретните доказателства по делото, решението не е в противоречие с представената от страната решения на ВКС, ТК по чл.290 ГПК. Определенията по чл.288 ГПК не формират съдебна практика. / ТР № 2/ 2011г. на ОСГТК на ВКС.
В заключение обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради това, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на решение №486/15.03.2013г., постановено по в.т. дело №3302/2012 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: