О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
гр. София, 23.06.2017 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 487/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на ЗД [фирма] против определение № 3372 от 07.10.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 3618 / 2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 20.06.2016 г. на Софийски градски съд, І г.о., 10 с-в по гр.д. № 19105/2014 г., с което е върната въззивната жалба, подадена от застрахователното дружество на 28.03.2016 г. срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка от 29.02.2016 г., постановено по същото дело.
С частната касационна жалба се иска отмяна на атакуваното определение като недопустимо и неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. В изложението по чл.284, ал.3, т.1ГПК формулира следният правен въпрос, като твърди, че е решен в противоречие с решение № 347/30.07.2010 г. по гр.д. № 1151/2009 г. на ІІ г.о. на ВКС: „1/ Ако има съответствие между постановеното в съдебното решение и вътрешното убеждение на съда, отразено в мотивите към решението налице ли е ОФГ, независимо дали отразения в мотивите извод е правилен?”
Препис от жалбата и нейните приложения е връчен на другата страна –С. К. С., която в писмен отговор я оспорва, като недопустима и неоснователна. Претендира разноски съобразно списък.
Върховния касационен съд, състав на първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
За да постанови атакуваното определение, съставът на Софийския апелативен съд е констатирал, че администриращият жалбата Софийски градски съд законосъобразно я е върнал. С разпореждане от 14.04.2016г. СГС е оставил без движение подадената от застрахователното дружество въззивна жалба от 28.03.2016г., против постановеното на 29.02.2016г. решение за поправка на очевидна фактическа грешка, с указания за представяне на доказателства за внесена по сметка на съда ДТ от 25 лв. С разпореждане от 26.05.2016г. съдът е уважил молба на жалбоподателя по чл.63 ГПК за удължаване на срока за внасяне на ДТ с две седмици, връчено му на 30.05.2016г. Въпреки продължения срок, жалбоподателят не е изпълнил разпореждането за внасяне на ДВ в посочения срок, поради което с разпореждане от 20.06.2016г. въззивната жалба му е върната.
Доводът за недопустимост на решението от 29.02.2016г., постановено по реда на чл.247 ГПК, не може да се обсъжда в частното производство по обжалване на въззивното определение, с което е потвърдено разпореждането за връщане на въззивната жалба.
Според чл. 274, ал. 3, вр. чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване определения на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС, първо търговско отделение намира, че поставеният въпрос не отговаря на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът трябва да е от значение за формиране на решаващата дейност на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. В случая поставеният въпрос е относим към правилността на атакуваното решение, постановено по реда на чл. 247 ГПК от СГС. Въпросът няма отношение към процесуалноправния въпрос за връщане на нередовна въззивна жалба, по който се е произнесъл САС. Съответно посочената от жалбоподателя практика е постановена по формулираният правен въпрос, който не касае настоящото производство.
За производството пред САС и пред ВКС ответникът по жалбата претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., уговорено в договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3372 от 07.10.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 3618 / 2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати на С. К. С. разноски 1000лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.