Р Е Ш Е Н И Е
№ 128
гр. София, 25.11.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1722 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по подадена от С. А. М., действащ като [фирма], молба от 29.04.2014г. за отмяна на решение № 1187/ 28.06.2013г. по гр.д. № 3394/2012г. на Окръжен съд – Пловдив, с което молителят е осъден на основание чл.265 ЗЗД да заплати на Ю. Л. В. и С. В. Г. сумата от 40 604,48 лева – необходими разходи за поправяне на некачествено извършени строително-монтажни работи при изпълнението на груб строеж и В. инсталация, като исковете са отхвърлени за разликата до пълния претендиран размер от 42164,06 лева.
Молителят поддържа, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като не е могъл да вземе участие в делото, поради това, че не е бил редовно призован по него. Сочи, че връчването на призовката чрез залепване на регистрирания от него адрес в търговския регистър е извършено в нарушение на чл.47, ал.1 ГПК вр. чл.50, ал.4 ГПК, тъй като липсва отразяване от призовкаря, къде е залепил уведомлението и изрично удостоверяване, че уведомлението е пуснато и в пощенската кутия, като в разписката не е указан и точният адрес, посетен от връчителя. Поддържа се, че ако бъде извършена преценка, че направените от връчителя констатации отговарят на осъществен фактически състав по чл.50, ал.2 ГПК, с оглед удостоверяването, че лицето не живее на адреса повече от две години и няма канцелария, от това следва неправилно приложена от окръжния съд на процедурата по чл.50, ал.4 ГПК, тъй като връчването ще е направено при неправилно прилагане на чл.47, ал.1 ГПК, вместо на чл.50, ал.2 ГПК, което става с нарочно разпореждане на съда.
Ответниците по молбата, Ю. Л. В. и С. В. Г., поддържат становище за неоснователност на молбата за отмяна и претендират присъждане на направените разноски за настоящото производство. Сочат, че молителят, в качеството си на ответник по исковете, е бил редовно призован при условията на чл.50, ал.2 ГПК, като това, че съдът е извършил нещо повече, отколкото законът му възлага – залепване на уведомление, въпреки, че търговецът не е на регистрирания адрес на управление, не опорочава призоваването.
Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното:
По образуваното пред Окръжен съд – Пловдив дело изпратеният до ответника по исковете – настоящ молител, в качеството му на едноличен търговец, на вписания в регистъра адрес на управление препис от исковата молба с доказателствата, е върнат заедно със съобщението с отбелязване, че по сведения на съседи лицето не живее на адреса от около две години, няма канцелария на търговеца и новият адрес не е известен. Въз основа на разпореждане на съда е извършено по реда на чл.50, ал.4 ГПК и залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК.
Молбата е неоснователна.
Молителят – търговец е бил редовно призован по реда на чл.50, ал.2 ГПК на вписания към този момент в търговския регистър адрес на управление, с оглед неоспореното и необорено официално удостоверяване от длъжностното лице – връчител, че лицето е напуснало този адрес от две години. Фактът, че съдът е извършил и залепване на уведомление по чл.50, ал.4 ГПК, не опорочава процедурата по призоваването, тъй като последицата от напускането на регистрирания от търговеца адрес без вписване на неговия нов фактически адрес в регистъра е определена в самия закон /чл.50, ал.2 ГПК/ – прилагане на всички съобщения по делото, които се смятат за редовно връчени. Редовността на призоваването се определя от приложимата процесуална норма, съобразно удостоверените от връчителя релевантни за призоваването обстоятелства, а не от разпореждането на съда. Молителят е бил надлежно призован по делото при условията на чл.50, ал.2 ГПК, поради което не се доказва той да е лишен от възможност да участва в него. С оглед горните съображения, безпредметно е обсъждането на редовността на залепването на уведомлението по чл.50, ал.4 ГПК, чието приложение е изключено в хипотезата на чл.50, ал.2 ГПК.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение.
Въпреки изхода на настоящото дело, на ответниците по молбата не се присъждат разноски, тъй като не се доказва такива да са направени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. А. М., действащ като [фирма], за отмяна на решение № 1187/ 28.06.2013г., постановено по гр.д. № 3394/2012г. на Окръжен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.