2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
гр. София,28.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 730 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма] и [фирма] с искане за изменение на определение № 309/ 26.05.2017г. по т.д. № 730/2017г. по описа на ВКС, I ТО, чрез намаляване на присъдените в полза на насрещната страна разноски от 24000 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 ГПК, поради прекомерност до минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №1/ 2004г. на ВАС.
В молбата по чл.248, ал.1 ГПК се поддържа, че производството пред ВКС не разкрива фактическа и правна сложност, които да обосновават присъждането на адвокатското възнаграждение в договорения размер.
Ответникът по молбата, „Университетска специализирана болница за активно лечение съдови заболявания [фирма] намира искането за неоснователно. Сочи се, че фактът, че възнаграждението е над минималния размер не е основание само по себе си, че то е прекомерно.Твърди се, че твърденията на молителите за липса на фактическа и правна сложност са неоснователни, вкл. с оглед наведените от самите касатори предпоставки и основания за допускане на касационното обжалване. Излагат се доводи, че в отговора на касационната жалба са обсъдени седемте поставени въпроса за допускане на касационния контрол подробно на 12 страници.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Молбите са процесуално допустими – подадени са от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като разгледани по същество са неоснователни.
С определение № 309/ 26.05.2017г. по т.д. № 730/2017г. по описа на ВКС, I ТО, е отказано да бъде допуснато касационното обжалване на решение № 2313 от 07.12.2016г. по в.т.д. № 1843 / 2016г. на Апелативен съд – С. по касационната жалба на настоящите молители, като в полза на ответника по касацията са присъдени разноски за фазата на селектиране на касационните жалби на двамата касатора в размер на 24 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Искането по чл.78, ал.5 ГПК, на което се основава молбата по чл.248 ГПК, е допустимо, с оглед липса на законоустановена процедура по връчване на препис на касаторите от отговора на жалбите им, но е неоснователно, тъй като по делото, по което е постановено решение по чл. 55, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 88 ЗЗД сумата 471 156 лева, представляваща авансово платена от ищеца част от възнаграждение по развален договор с предмет „доставка, изграждане, интегриране, пускане в експлоатация, предоставяне неизключително право за ползване, обучение на персонала и осигуряване на гаранционна поддръжка на интегрирана болнична система”, е налице фактическа и правна сложност, произтичаща не само с оглед неговия предмет и многобройните възражения на касаторите – ответници по иска, но и предвид наведените от касаторите-молители правни въпроси и основания по чл.280 ГПК за допускане на касационното обжалване и представената за доказването им съдебна практика, както и посочването на всички касационни основания по чл.281, ал.1, 3 ГПК, обусловили обема на защитата на ответника по касацията при изготвянето на отговора на касационните жалби и присъждането на разноските от 24000 лева, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Искането по чл.78, ал.5 ГПК се основава само на съпоставка с минималния размер /14664,68 лева/, под който не може да се договаря възнаграждение за адвокат, без да се излагат аргументи за конкретната фактическа и правна сложност на делото, като в тази част изложението на молителите е бланкетно.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от молба по чл.248, ал.1 ГПК от [фирма] и [фирма] с искане за изменение на определение № 309/ 26.05.2017г. по т.д. № 730/2017г. по описа на ВКС, I ТО в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.