Р Е Ш Е Н И Е
№ 226
гр. София, 25.11.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2568 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма] молба от 04.07.2014г. за отмяна на влязло в сила решение № 76 / 16.07.2013г. по гр.д. № 172/2013г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено решение № 500 от 12.03.2013г. по гр.д. № 1012/2012г. на Окръжен съд – Бургас за отхвърляне на частично предявения от [фирма] против Т. Р. Н. и Н. Р. Н. иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на 60 000 лева – неустойка за неизпълнение на задължения по договор от 15.06.2007г., както и предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Молителят поддържа, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като е лишен от възможността да се защити по делото като участва по предвидения в чл.149, ал.3 ГПК начин в устните състезания, вследствие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила – постановяване на въззивното решение преди изтичане на дадения от съда срок за представяне на писмена защита, депозирана от него в определения срок.
Ответниците по молбата не заявяват становище по нея.
Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното:
Пълномощниците на двете насрещни по спора страни са взели участие в устните състезания в проведено последно открито съдебно заседания във въззивната инстанция, като по искане на ответниците съдът е дал едноседмичен срок за представяне на писмени защити, в последния ден на течението на който ищецът – настоящ молител е представил писмена защита, която не е била взета предвид от въззивния съд, тъй като решението, чиято отмяна се иска, е постановено преди изтичане на определения срок за представяне на писмените защити.
Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, поради неформулиране от ищеца, [фирма] на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. В определението по чл.288 ГПК е прието, че касаторът е изложил единствено оплаквания относно правилността на обжалвания акт, вкл. за допуснато съществено процесуално нарушение по чл.149, ал.3 ГПК.
Молбата за отмяна е неоснователна.
Молителят извежда лишаването си от възможност да участва в делото по см. на чл.303, ал.1, т.5 ГПК от нарушение на правилото на чл.149, ал.3 ГПК в хипотеза на постановяване на въззивното решение преди представяне на писмената му защита в рамките на определения за това от съда срок. Позовава се на постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 476/ 07.07.2010г. по гр.д. № 720/2009г. на ВКС, IV ГО, според което в очертаната хипотеза е налице съществено процесуално нарушение.
Не всяко нарушение на съдопроизводствените правила, което води до неправилност на съдебното решение, е основание за отмяната му след влизането му в сила. В чл.303, ал.1, т.5 ГПК се съдържат три отделни основания за отмяна, като молителят се позовава на едно от тях – лишаване на страната, поради съществено процесуално нарушение, от възможността да участва в делото, в конкретния случай – в устните състезания, поради нарушение на правилото на чл.149, ал.3 ГПК. Съгласно приетото в разяснителната част по т.11 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. д. № 1/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, писмената защита не може да се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда, като даването на възможност за по – точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени. Следователно, посоченото от молителя нарушение на чл.149, ал.3 ГПК не лишава страната от участие в устните състезания, доколкото дадената от съда възможност за представяне на писмени защити, нито представлява част от съдебните прения, нито ги замества. Ето защо, настоящият състав приема, че нарушението на правилото на чл.149, ал.3 ГПК, въпреки че е съществено и е основание по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на решението, не се обхваща от разпоредбата на чл.303, ал.1,т.5 ГПК, тъй като не води до лишаване на страната от участие в делото, вкл. във фазата на устните състезания. Страната е могла да защити правата си в образуваното по жалба й касационно производство, ако беше формулирала във връзка с фазата на селектиране на касационната жалба правен въпрос относно приложението на чл.149, ал.3 ГПК.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна на влязло в сила решение № 76 / 16.07.2013г. по гр.д. № 172/2013г. на Апелативен съд – Б..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.