О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София, 24.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3296 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. /МТСП/ чрез адвокат И. К. срещу решение № 1433/08.07.2014 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ТО, 11 състав по т.д. № 1406/2014 г., потвърждаващо уважително решение на Софийски градски съд /СГС/ по предявени искове на [фирма] срещу настоящия касатор на основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 893830.09 лв., неизплатен остатък от дадена парична гаранция по договор № ПК 14/155/18.12.2007 г. за възлагане на обществена поръчка, ведно със законната лихва от 23.01.2013 г. до окончателното плащане, на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 294 192.71 лв., лихва за забава върху главницата за периода 18.11.2009 г. – 22.01.2013 г. и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 71 912.46 лв., разноски по делото.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – „С. З. 2007” не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на СГС по предявените искове по чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД САС е приел, че между ищеца [фирма] и ответника, настоящ касатор, МТСП е сключен договор № ПК 14/155/18.12.2007 г., с който на изпълнителя [фирма] е възложено извършването на СМР на обект „Административна сграда за нуждите на регионалните структури на МТСП”. Изпълнителят е внесъл по сметка на ответника – възложител сумата 940330.09 лв., представляващи гаранция за добро изпълнение, която е подлежала на връщане в 5-дневен срок от датата, на която изтича 6-месечния срок на гаранцията /6 месеца след приемането на обекта/. С оглед влязло в сила решение по т.д. № 127/2010 г. на СГС, VІ-11 състав, уважаващо частични искове за връщане на част от дължимата гаранция /главница и мораторна лихва/ ищецът претендира останалата част от гаранцията /893830.09 лв. със законната лихва, мораторна лихва от 294192.71 лв. за посочен период от време/, които според САС са основателни. САС е възприел изложените съображения на СГС по основателността на исковете и е препратил към тях на основание чл.272 ГПК, а именно: 1. Възникналото валидно правоотношение по договор за изработка, при сключването на който изпълнителят е предоставил парична гаранция за качествено изпълнение, а възложителят се е задължил да я върне в уговорен срок, след приключване на договора; 2. Наличие на влязло в сила решение, уважаващо частични искове на [фирма] срещу МТСП и превод на сумата от 46500 лв., част от гаранцията и 500 лв. лихва за забава; 3. Формираната сила на пресъдено нещо по предявените частични искове, която не се разпростира върху цялостния размер на вземането, но се разпростира и по отношение на съдебно установените правопораждащи факти; 4. Преклудиране на възраженията на МТСП за прихващане с вреди от некачествена работа с оглед депозирането им след срока на отговора на исковата молба, липсата но доказателство да са отправени до противната страна с установени конкретни некачествени работи, вид и стойност, както и обективирано изявление за прихващане на стойността на такива недостатъци с паричната гаранция. Наред с това САС е посочил във връзка с доводите на въззивника /МТСП/ съображенията си за формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск относно правопораждащи спорното право факти, в конкретния случай, че ищецът е изпълнил договорените СМР, същите са приети от възложителя без възражения с акт обр.15, изтекъл е уговореният между страните шестмесечен срок на гаранцията, в рамките на който няма отправени възражения от ответника за некачествени работи, при което ответникът е в забава за връщане на дадената парична гаранция от 18.11.2009 г. Посочено е още, че пред първоинстанционния съд ответникът и настоящ касатор не е направил възражение във връзка със съществуване на спорното право в отговор на исковата молба, при което тези възражения във въззивната жалба са вече преклудирани.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси, с твърдения за допълнителен критерий за селекция при разрешаването им по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК:
Процесуалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС: 1.”Длъжен ли е въззивният съд при проверка на правилността на първоинстанционното решение и при наведени от жалбоподателя твърдения, да вземе предвид нищожността на клауза от сключен между страните по делото договор, поради противоречието й с императивна материалноправна разпоредба и да приложи тази императивна норма?” Въпросът е некоректно поставен и необуславящ изхода на спора, тъй като цитираната от касатора разпоредба на чл.20 ал.4 от Наредба № 2 визира гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи и строителни обекти, докато чл.33 ал.2 от процесния договор – освобождаването на дадената гаранция в определени срокове, но не и освобождаване на изпълнителя от отговорност за констатирани некачествено извършени работи. В този смисъл различната уредба за сроковете на отговорност на изпълнителя в посочените гаранционни срокове в Наредбата и за връщане на дадената гаранция по сключения конкретен договор не е основание за нищожност на клауза от сключения договор, обуславяща служебно произнасяне от съда по същата;
Материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1. „Какво е правното значение на разпореждането по чл.55, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗМВР (отм.) (чл.64, ал.1 във вр.. с ал.4от ЗМВР, обн. В ДВ бр.53 от 27 юни 2014 г.), когато с него е отправено нареждане до страна по облигационно отношение да не изпълнява свои задължения, породени от това отношение?” 2. „В хипотезата на въпрос 1), представлява ли разпореждането по чл.55, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗМВР (отм.) (чл.64, ал.1 във вр.. с ал.4от ЗМВР, обн. В ДВ бр.53 от 27 юни 2014 г.) временна обективна невъзможност за изпълнение за страната, до която то е отправено?” Така поставените два въпроса също са необуславящи изхода на спора, доколкото няма произнасяне по тях от САС в обжалваното решение, а както се посочи по-горе обуславящият въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/;
Процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1. „Съществува ли основание за спиране на делото от граждански съд, съгласно чл.229, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, когато предмет на делото е спор за надлежното изпълнение на облигационни задължения по договор за обществена поръчка, когато във връзка с този договор има образувано и висящо наказателно производство в съдебна фаза за извършено присвояване на публични средства чрез незаконосъобразно възлагане и приемане на тази обществена поръчка?” Четвъртият въпрос е също некоректно поставен, макар и във връзка със спора. Въпросът с образуваното наказателно производство е поставен още в производството по частичния иск и там производството първоначално е спряно, като определението за спиране е отменено /определение № 1932/08.12.2010 г. на САС по ч.гр.д. № 1638/2010 г./. В това определение е прието, че образуваното наказателно производство по обвинения по чл.203 и чл.211 НК срещу лица, които не са страни в настоящия гражданско-правен спор няма преюдициално значение относно възникналите облигационни претенции у ищеца по този спор. От представеното удостоверение от СГП е видно, че са повдигнати обвинения срещу физически лице, включително представляващ ищцовото дружество за използване на документ с невярно съдържание за получаване без основание и присвояване на държавни средства, т.е. тези обвинения не касаят споровете във връзка с гаранцията или недостатъците в строителството. Наличието само на връзка между образуваното наказателно дело и процесния договор за обществена поръчка не е основание за наличие на преюдициалност и основание за спиране по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 и т.5 ГПК, като по тези доводи и възражения е изчерпан инстанционния контрол в производството по частичния иск, разглеждани са и същите основания в настоящото производство, без да са намерени за основателни, а соченият допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по този въпрос не е налице, тъй като касаторът не излага никакви съображения или доводи, навеждащи на някоя от хипотезите на тази разпоредба /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а изразява само желание за спиране на производството, без конкретни данни за обусловеност на гражданското производство между юридически лица и наказателното производство срещу физически лица за присвояване на суми, без да се третират гаранционните суми, предмет на гражданско-правния спор по настоящото дело.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, която не е поискала такива, нито има данни да е направила разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1433/08.07.2014 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав по т.д. № 1406/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.