О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
София, 07.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3250 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Пенсионноосигурителна компания [фирма] чрез юрисконсулт Бегония Т.-Г. срещу решение № 62/19.06.2015 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/, търговско отделение по в.т.д. № 135/2015 г., потвърждаващо решение на Бургаски окръжен съд /БОС/ от 12.02.2015 г. по т.д. № 334/2013 г., допълнено в частта за разноските с определение от 17.04.2015 г., с което е отхвърлен иск на настоящия касатор срещу [фирма] за сумата 450000 лв., представляваща част от неизплатено възнаграждение по договор от 08.05.2008 г. за СМР, сключен между [фирма] и [фирма] със законните последици.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1 и т.2 ГПК, поради следните съображения:
Основанията на БАС да потвърди отхвърлителното решение на БОС по предявения иск на Пенсионноосигурителна компания [фирма] срещу [фирма] са няколко и са свързани с формираната сила на пресъдено нещо на решението по отхвърлен частичен иск по гр.д. № 4394/2012 г., с установеното от доказателствата по настоящото дело за извършено прихващане и изплащане на извършените СМР по договора от 08.05.2008 г., както и погасяването по давност на претенциите за заплащането им. БАС е приел, че е сключен договор от 08.05.2008 г. за СМР между [фирма], като възложител и [фирма], като изпълнител на обект, находящ се в землището на [населено място], в който е посочено, че стойността на договорените СМР, съгласно приложение № 1 възлиза до 1400000 лв., без ДДС, която се счита договорена стойност, но при предвидено в чл.6 от договора ежемесечно заплащане на договорени видове работи, след представяне на протокол обр.19 за действително извършените СМР. С цесия от 20.06.2013 г. изпълнителят [фирма] е прехвърлил в полза на Пенсионноосигителна компания [фирма] вземането си против [фирма] в размер на 450000 лв. като част от главницата на вземането си към [фирма], произтичащо от договор от 08.05.2008 г. за извършване на СМР. БАС е приел още, че с влязло в сила решение № 2039/28.12.2012 г. по гр.д. № 4394/2012 г. на Бургаски районен съд /БРС/ е отхвърлен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 предл.1-во вр. чл.266 ал.1 ЗЗД на [фирма] срещу [фирма] за 17000 лв., предявен като частичен от общо 1400000 лв., стойност на извършени и неизплатени СМР по договор от 08.05.2008 г. Според БАС претенцията по това дело е във връзка с договора за СМР от 08.05.2008 г. между [фирма] и [фирма], а постановеното решение на БРС по предявения частичен иск, който е отхвърлен и касае извършени и незаплатени СМР има сила на пресъдено нещо, с която сила е отречено цялото право, предмет на претенцията. Това решение е влязло в сила на 02.02.2013 г., посоченият по-горе договор за цесия е сключен на 20.06.2013 г. и според БАС правоприемника на вземането на [фирма] – Пенсионноосигурителна компания [фирма] е придобила чрез цесията едно отречено с влязло в сила решение право. Наред с това са изложени съображения за погасяване на задълженията за плащане на извършените СМР. От заключенията на СТЕ и ССЕ е прието, че действително извършените СМР са на стойност 902942 лв. с ДДС, установени с двустранно подписани и представени по делото протоколи обр.19, осчетоводени в счетоводствата на двете страни по договора [фирма] и [фирма], както са осчетоводени и извършената цесия с вземане на физическо лице като цедент и [фирма] като цесионер в размер на 113542 лв., с която сума било извършено прихващане на част от задълженията от 902942 лв. на [фирма] към [фирма], а останалата част от сумата в размер на общо 789400 лв. е била изплатена. Изложени са и съображения, че дори да се приеме вероятна основателност на претенциите за извършени и неразплатени СМР, те са и погасени по давност, в какъвто смисъл е основателното, според БАС, възражение на ответника, направено още с отговора на исковата молба. За този си извод БАС е посочил, че е изтекла петгодишна давност, преценявана с оглед данните от заключението на СТЕ за завършването на отделните секции при уговорените плащания по отделните протоколи в чл.5 на сключения договор.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства– т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай в изложението си по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторът излага доводи във връзка с неправилно приетото, според него, от БАС относно формираната сила на пресъдено нещо от решението на БРС № 2039/28.12.2012 г. по гр.д. № 4394/2012 г., „чиито обективни и субективни предели се разпростирали и върху настоящото производство“ – т.1 от изложението. Излагат се доводи за неправилно приетото от БАС, че искът е неоснователен с оглед наличието на постановеното решение на БРС, независимо дали не са предявени и други фактури във връзка със съществуващото правоотношение /т.1.1/ и приетата изискуемост на вземанията за заплащане на извършените СМР, настъпила с извършването им /т.2/. Така изложените доводи в изложението възпроизвеждат изцяло оплакванията на настоящия касатор във въззивната му жалба пред БАС, които са обсъдени в постановеното решение от въззивния съд. Доводите, формулирани като въпроси по чл.280 ал.1 ГПК освен, че касаят неправилност на въззивното решение, са и некоректно поставени с оглед установеното и прието от БАС в мотивите му относно извършените СМР на отделните етапи на завършване на обектите, включени в представените протоколи обр.19, двустранно подписани от страните и извършените плащания във връзка с тях – всички факти установени от приложените по делото писмени доказателства и заключенията на СТЕ и ССЕ. Относно поставените въпросите за приетото от БАС за формираната сила на пресъдено нещо с постановеното от БРС отхвърлително решение по предявения частичен иск по гр.д. № 4394/2012 г. на БРС следва да се посочи, че исковата молба по това дело, както и исковата молба пред БОС по т.д. № 334/2013 г., очертали предмета на спора, сочат като основания за дължимост на плащания един и същ договор за СМР – този от 08.05.2008 г. между [фирма] като възложител и [фирма] като изпълнител, издадените фактури за извършените СМР по двустранно подписани протоколи обр.19, като конкретно фактура № 108/06.10.2008 г. на стойност 576000 лв. е единствената посочена в исковата молба пред БРС и е една от посочените в исковата молба пред БОС. Но основанията на БАС за неоснователност на предявения иск по настоящото дело са свързани не само с формираната сила на пресъдено нещо с отхвърлителното решение на БРС по частично предявения иск за заплащане на СМР по същия договор при изрично посочване на фактура № 108/06.10.2008 г., а и с доказателствата за погасяване чрез прихващане и плащане на задълженията за заплащане на всички действително извършени СМР по договора /заключения на СТЕ и ССЕ/. Въпросите, свързани с третото основание на БАС за неоснователност на предявения иск – основателност на възражение за давност, са некоректно поставени с оглед изложеното от БАС относно изискуемостта на вземането за заплащане на СМР във връзка със сключения между страните договор от 08.05.2008 г. и конкретно договореното в чл.6 от същия за плащането по представените протоколи обр.19. В този смисъл настоящият състав на ВКС намира, че така изложените доводи не формулират в цялост обуславящи изхода на спора въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а съставляват оплаквания за неправилност по чл.281 т.3 ГПК на част от основанията на БАС за отхвърляне на иска и то при некоректно възпроизведена фактическа обстановка, установена и приета от БАС. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Независимо от това следва да се посочи, че приложената съдебна практика не обуславя наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК – приложени са първоинстанционни решения и въззивни такива, без доказателства да са влезли в сила /напр. р. 0 383/17.08.2011 г. на РС Асеновград, р. № 223/02.08.2013 г. на ВТАС и др. – т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ и всички са по обективно неидентични казуси.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БАС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 3900 лв. – адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 62/19.06.2015 г. на Бургаски апелативен съд, търговско отделение по в.т.д. № 135/2015 г.
ОСЪЖДА Пенсионноосигурителна компания [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма] [населено място], [улица], № 3Б сумата от 3900 лв. /три хиляди и деветстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.