О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
гр. София, 28.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 2905 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1242 от 10.06.2015г. по т.д. № 4605/2014г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1385 от 27.08.2014г. по т.д. № 3091/2013г. на Софийски градски съд. С последното [фирма] е осъдено да заплати на „С. кралупи“ А.С. АД сумата от 71 844,11 лева, представляваща неизплатена цена на стоки по три фактури, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.06.2013г. до окончателното заплащане на сумата.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и не е мотивирано съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което се иска отмяната му, като се претендира присъждане на направените деловодни разноски пред всички съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата, „С. кралупи“ А.С. АД, счита, че обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол, съответно поддържа, че решението е валидно, допустимо и правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че приложимото материално право при спор между страните по договор за международна продажба на стоки е В. конвенция на О. относно договорите за международна продажба на стоки, която представлява част от вътрешното право на Р България като страна по тази конвенция. Съдът е извършил преценка, че погрешната правна квалификация не определя решението като недопустимо и не налага обезсилването му, тъй като промяната й от въззивния съд не е свързана с установяването на факти, различни от тези, въз основа на които първоинстанционният съд е формирал правните си изводи. Съдът е счел за неоснователно възражението на купувача, че не дължи продажната цена, поради това че химическият материал, предмет на доставките е с лоши количествени показатели /понижени нива на летлив газ „пентан”/ до степен, приравняваща се на пълно неизпълнение. Установено е, че стоката по трите фактури е доставена на пет партиди, от всяка от които са взети по три проби към момента на съответната доставка, съхраняващи се от ответника по иска – настоящ касатор и от „Б.”, но купувачът не е възложил извършването на анализ на пробите, нито към момента на доставката, нито към момента на рекламацията, направена от трето лице – дружество, на което ответникът по иска е доставил стоката след получаването й от ищеца, още повече, че с разпоредбата на чл.39 от Конвенцията изрично е вменено като задължение на купувача да посочи на продавача естеството на несъобразността, за което липсват доказателства. Купувачът не е пристъпил към изследване на съхраняваните и взети именно с тази цел проби, който анализ би бил обективен в сравнение с този на СТЕ, чийто анализ е направен почни година и половина след изтичане на дадения от производителя тримесечен гаранционен срок на стоката. Освен липсата на данни за естеството на несъответствието като конкретни качества на стоката, по делото липсват доказателства и за точните количества от нея, предмет на рекламация до продавача, а необходимостта от яснота относно точното количество несъобразна стока е обвързано и с регламентираните в конвенцията средства за защита на купувача. Въззивният съд е установил, че купувачът изгубва правото си да се позовава на несъобразността, ако несъблюдава задължението си, да уведоми продавача за естеството й, при това в разумен срок, като под „разумен срок” би следвало да се разбира срокът, в рамките на който полагайки необходимата грижа на добрия професионалист за делата си, купувачът е в състояние да установи несъобразността и не е бил обективно препятстван да уведоми за тази цел продавача. Според съда, липсата на отправена до продавача рекламация с ясно очертано естество на несъобразността в количествено и качествено отношение, както и недоказаността на факта на лошо качество на химическия продукт от такъв интензитет, приравняващ го на напълно негоден за употреба продукт, е водещ аргумент срещу отказа на купувача да заплати покупната цена. Цялото количество по партидата, във връзка с която е рекламацията, е било преработено към момента на рекламацията, което изключва възможността, стоката по тази партида да бъде върната. Решаващият състав е посочил, че липсват каквито и да било доказателства чрез влагането на процесния химически продукт крайният продукт действително да е бил напълно негоден, похабен, непотребяем, респ. за размера на претърпените от този факт вреди за производителя.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са+ налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като касаторът поставя следните правни въпроси: /1/ При служебна промяна на правното основание на иск от въззивния съд, следва ли той да обезсили първоинстанционното решение? – въпрос, решен в противоречие с решение № 174 от 04.11.2013г. по т.д. № 798/2012г. и ТР № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС. /2/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните, както и да обсъди приетите по делото доказателства? – въпрос, решен в противоречие с решение № 66 от 05.07.2012г. по т.д. № 376/2011г. на ВКС, решение № 10 от 01.02.2012г. по гр. д. № 130/2011г. на ВКС, решение № 450 от 21.07.2009г. по гр.д. № 3547/2008г. на ВКС, решение № 570 от 06.11.2009г. по гр.д. № 4112/2008г. на ВКС, решение № 796 от 02.02.2011г. по гр.д. № 1660/2009г. на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, решение № 341 от 11.11.2011г. по гр.д. № 992/2010г. на ВКС, решение № 815 от 15.02.2011г. по гр.д. № 1713/2009г. на ВКС, решение № 298 от 28.04.2010г. по гр.д. № 3972/2008г. на ВКС, решение № 480 от 28.05.2009г. по гр.д. № 1888/2008г. на ВКС, решение № 411 от 27.10.2011г. по гр.д. № 1857/2010г. на ВКС. /3/ Относими ли са сроковете по чл.39 ВКМПС в случаите на транзитна продажба, при която второто правоотношение се регулира от разпоредбите на ТЗ?, /4/ Какво включва терминът разумен срок в чл.39 от ВКМПС в случаите на транзитна продажба на стоки при условията на чл.329 ТЗ?“, /5/ Има ли доказателствена сила сертификатът за качество, издаден от ищеца в частта му относно гаранционния срок? – решен в противоречие с решение № 121 от 27.09.2013г. по т.д. № 621/2012г. на ВКС, решение № 52 от 18.07.2014г. по т.д. № 1422/2013г. на ВКС и ТР № 88 от 28.02.1984г. на ОСГК на ВКС.
Първият въпрос не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като не е налице промяна на правното основание на иска, а извършване на правна квалификация на иска от въззива въз основа на наведените в исковата молба обстоятелства, по които се е произнесла и първата инстанция, поради което първоинстанционното решение не се явява недопустимо. Въззивната инстанция е обсъдила всички наведени от страните твърдения и възражения, поради което вторият въпрос не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите, свързани с приложението на чл.39 от В. конвенция за международна продажба на стоки, също не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като, въпреки че въззивният съд е изложил мотиви в тази насока, решаващият извод на съда за изхода на делото е друг, а именно, че не се доказва наличие на некачествено неизпълнение, приравняващо се на пълно неизпълнение. Последният въпрос също не е обуславящ за изхода на спора, тъй като решението не се основава на сертификат за качество, а на други събрани по делото доказателства, като позоваването на съда е единствено на даден от производителя тримесечен гаранционен срок на стоката, потвърден от СТЕ.
С оглед горното, касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1242 от 10.06.2015г. по т.д. № 4605/2014г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.