О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 10.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3548 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат И. П. срещу решение № 1211/08.06.2015 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 9 състав по т.д. № 4849/2014 г. Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Първоинстанционното производство пред Кюстендилски окръжен съд /КОС/ е образувано по предявени от [фирма] срещу [фирма] и Н. Г. В. искове по чл. 422 ГПК, за установяване дължимост на солидарно парично задължение в размер на 103000 лв. със законната лихва, за което е издадена Заповед за изпълнение. Като основание на вземането, както в заявлението по чл. 417 ГПК, така и в исковата молба е въведено, издаден от двамата ответници запис на заповед. КОС е приел, че процесният запис на заповед, издаден от [фирма] и Н. Г. В. за сумата 103000 лв. платима на [фирма] е нищожен. Въз основа на този запис на заповед е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 390/2013 г. по описа на Кюстендилски районен съд /КРС/ и във връзка с възраженията по нея в преклузивния срок по чл.415 ал.1 ГПК е предявен установителен иск по чл.422 ГПК от [фирма] срещу [фирма]. Нищожността на записа на заповед е мотивирана от КОС с липсата на валидно определен падеж в него /чл.486 ал.1 ТЗ/, при което отпада отговорността на ответника Н. В. в качеството му на физическо лице /авалист/, поради което установителният иск срещу него е отхвърлен. КОС е приел, че следва да разгледа каузалното отношение, за чието обезпечение е издаден записът на заповед, съгласно въведените от страните твърдения. КОС е приел по същество, че между двете търговски дружества – [фирма] и [фирма] са налице правоотношения по продажба на стоки, отразени в споразумение от 09.12.2010 г. за уреждане отношенията им по повод на тези продажби. При обсъждане на доводите на страните във връзка с тези каузални правоотношения, обективирани в споразумението от 09.12.2010 г., КОС е постановил обжалваното решение, с което е признал за установено спрямо [фирма] съществуване на вземане на [фирма] до размер на 89083.36 лв., като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер. Отхвърлителното решение на КОС по отношение на ответника Н. В. е влязло в сила като необжалвано, а в останалата му част то е обжалвано пред САС. В тази обжалвана уважителна част САС е намерил решението на КОС за недопустимо. Посочил е в мотивите си, че предявеният иск е на основание запис на заповед, а не продажба. След като е приел записа на заповед за нищожен, първоинстанционният съд е следвало да постанови съответстващ на този извод диспозитив, като отхвърли иска като неоснователен, вместо да се произнася на непредявено от ищеца основание, различно от основанието, заявено със заявлението по чл. 417 ГПК и исковата молба, уважавайки иска с мотиви за съществуването на задължения по договори за продажба. В случаите на спорове, свързани с менителнични ефекти, произнасянето на съда по отношение на свързаното с менителничния ефект каузално правоотношение е ограничено – доколкото, съобразно допустимите възражения, каузалното правоотношение е от значение за първоначалното възникване и последващото съществуване на менителничното задължение, т. е. основателността на съответното възражение, основано на каузалното правоотношение, има за последица неоснователност на иска, основан на менителничния ефект, но не означава правомощие на съда служебно да замества посоченото от ищеца фактическо основание на иска с друго. За този си извод САС се е позовал на т.17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения САС е обезсилил решението на КОС в обжалваната му уважителна част на иска по чл.422 ГПК /уважен до размер 89083.36 лв./ и в същата част е върнал делото на КОС за произнасяне по предявения иск по чл.422 ГПК на основание запис на заповед.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай липсват каквито и да е данни, навеждащи на недопустимост на решението на САС, за която ВКС следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Касатарът излага доводи под формата на въпроси във връзка с предмета на делото при иск по чл.422 ГПК и конкретно при нищожен запис на заповед. Въпросите са обуславящи изхода на спора, но те са разрешени в междувременно постановеното ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС и постановеното от САС решение е изцяло в съответствие, а не в противоречие със същото. Съгласно т.17 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК в хипотезата на издадена Заповед за изпълнение по чл.417 т.9 ГПК /а такъв е настоящият случай/ е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В този смисъл са и изложените съображения от САС и позоваването му на т.17 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Щом това е така, изложените въпроси във връзка с предмета на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК при издадена Заповед за изпълнение по чл.417 т.9 ГПК са обуславящи изхода на спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, доколкото разрешението е в съответствие с постановеното ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не е представил доказателства, че е сторил такива пред настоящата инстанция, въпреки, че претендира разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1211/08.06.2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав по т.д. № 4849/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.