О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
[населено място], 22.01.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова ч. т. д. № 3418/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 1458 от 01.06.2015г., постановено по ч. гр. д. № 2044/2015г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение от 21.03.2015г. по т.д. № 2456/2013г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото в частта спрямо ответника – физическо лице В. Л. А. и е върната подадената искова молба срещу него.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно и иска отмяната му по съображения, подробно изложени в жалбата.
Ответникът по жалба не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, апелативният съд е приел, че първата инстанция не е допуснала нарушение на процесуалните норми и е постановил законосъобразен акт, тъй като са налице изискванията на закона за назначаване на особен представител на разноски на ищеца, които, ако биха били внесени и при евентуално уважаване на исковата претенция, биха били възложени за плащане на ответника.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
В изложението към частната касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значимите за изхода на спора правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно: /1/ Следва ли ищецът да заплати адвокатски хонорар в огромен размер за особен представител на противниковата страна, за да може същата да се защитава т. е. ищецът да заплати да се извършат действия против интереса му при условие, че това противоречи на редица норми на българското законодателство, ответникът признава, че дължи на ищеца претендираните суми и ищецът не би могъл да възстанови платения хонорар за особен представител поради липса на имущество?; /2/ Приложима ли е нормата на чл.47, ал.6 ГПК и т.6 от ТР № 6 / 06.11.2013г. при условие, че и двете противоречат на Конституцията на Република България и общите разпоредби на ГПК?; /3/ Следва ли съдът да преценява наличните към момента на подаване на исковата молба доказателства, за да прецени размера на адвокатския хонорар с цел защита правата на ищеца?
В обжалвания съдебен акт въззивният съд не се е произнесъл по въпросите, поставени от частния касатор и решаването на тези въпроси не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, т. е. то не може да обоснове допустимост на касационното обжалване. Освен това формулираните от жалбоподателя процесуалноправни въпроси имат ясна определеност в доктрината и практиката, поради което не е осъществена и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Нещо повече, даденото разрешение от въззивния съд по приложението на чл.47, ал.6 ГПК е в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС, материализирана в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по тълк.д. № 6/ 20102г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 130, ал.2 ЗСВ, е задължително за всички органи на съдебната власт, вкл. за съставите на самия ВКС. За да има една норма характер на противоконституционна, тя трябва да бъде обявена за такава с решение на Конституционния съд, от който момент тя спира да бъде прилагана. Докато не бъде обявена за противоконституционна по съответния ред, тя е действаща и проявява предвидените в нея правни последици. Ето защо, няма законово основание нормата на чл. 47, ал. 6 ГПК или чл.130, ал.2 ЗСВ да не бъдат прилагани и да не водят до визираните в тях правни последици.
Съгласно т.6 от цитираното тълкувателно решение, на особения представител се дължи възнаграждение, чийто размер се определя от съда при условията Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочено е, че представителството по чл.47, ал.6 се осъществява на разноски на ищеца, тъй като участието на особения представител е винаги възмездно, а ако крайният резултат е неизгоден за ответника, това предпоставя реципрочното му осъждане за възмездяване разноските на ищеца, вкл. изплатеното от него възнаграждение за особен представител. Изложени са съображения, че дължимостта на възнаграждение за особен представител следва да се разграничава от възмездяването на разноски. Да се приеме противното означава да се допусне възможност за злепоставяне на особения представител и невъзможност той да реализира дължимото му се възнаграждение, предвид винаги възмездното му участие в процеса, докато за ищеца понасянето на тази разноска гарантира интереса му от провеждане на самото съдебно производство и постановяване на целения съдебен акт, то е предпоставка за развитието на производството. Дадено е тълкуване, че този му правен интерес оправдава риска да не би могъл да си възстанови заплатеното на особения представител, доколкото и за ищеца съществува хипотетичната възможност да не би могъл да възстанови изплатените суми, с присъденото по правилото на чл.78, ал.1 ГПК в негова полза възмездяване от ответника.
Предвид горното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1458 от 01.06.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 2044/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.