О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
[населено място], 22.05.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№2530/2014г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място] срещу решение №918 от 7.05.2013г., постановено по гр.дело №2553/2012г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, ІІ състав, в частта, с която са уважени исковете на В. Н. Д. и В. В. Д. – П. за неимуществени вреди. Касаторът поддържа неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон. Твърди,че ищците не са доказали деликта, пряката връзка между ПТП и причинените на пострадалата вреди; валидно застрахователно правоотношение; правен интерес за сключване на договора за застраховка и плащане на застрахователната премия. При определянето на размера на обезщетението съдът е нарушел принципа на справедливост и от там на чл.52 ЗЗД. Касационното обжалване обосновава с критериите по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците по касация В. Н. Д. и В. В. Д. не заявяват становище по допустимостта на касационното обжалване.
Г. фонд, [населено място] счита, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски за касацинната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Съдът е сезиран със субективно съединени искове по чл.226 ГПК, с които се претендира заплащане на обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди – търпени болки и страдания, причинени им от смъртта на Т. Д. Д., пострадала при ПТП на 24.02.2005г. по вина на водача К. Т. П.. СГС е уважил искът на В. Н. Д. за сумата от 30 000 лв., предявен на лично основание и за сумата от 25 000 лв. като наследник на С. В. Д. /починал в хода на процеса/. Искът на В. В. Д. е уважен за сумата от 25 000 лв. Обезщетението е определено след отчетено съпричиняване на пострадалата от ? на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
САС, след обсъждане на доказателствата по делото, е приел за доказан фактическия състав на деликта, съпричиняване на резултата от пострадалата наследодателка на ищците, валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, с което се ангажира отговорността на дружеството – касатор. Счетено е че в тежест на застрахователя носи тежестта да обоснова, обстоятелствата опорочаващи договора за застраховка.Обсъдени са доказателствата по делото за търпените от ищците страдания от смъртта на Т. Д..
По основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:
Въпросът за спазване на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението е релевантен за крайния изход на делото, но не е налице допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. По приложението на чл.52 ЗЗД има установена съдебна практика, която е зъдължителна за съдилищата. Решението на САС е съобразено с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС за обстоятелствата, които трябва да бъдат съобразени от съда за спазване на въведения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди. Решение №780/27.12.2010г. на ВКС, ІVг.о. / не е посочен номера на делото/, не се обсъжда тъй като не е представено с касационната жалба.
Вторият въпрос „ Кога може да се приеме за доказан определен факт в гражданския процес с оглед на разпоредбата на чл. 154 ГПК и спазени ли са изискванията на закона от САС” е поставен общо и без с оглед на изложените от съда доводи в съобразителната част на решението относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение с застрахователното дружество [фирма] към момента на настъпване на застрахователното събитие. Решаващият съд е установил сключването на застрахователен договор от делинквента, като упълномощено лице от собственика на МПС от 27.12.2004г., наличието на нот.заверено пълномощно в полза на делинквента от собственика на автомобила, както и регистриране на застрахователната полица по договора за застраховка „Гражданска отговорност” в Гаранционния фонд. Д., че не е доказано плащането на застрахователната премия, като основание за валидност на застрахователния договор, е преклудиран, тъй като не е направен с отговора на исковата молба. В този смисъл позоваването на ПП7/78 на ВС се явява неоснователно / т.3 от изложението/.
Четвъртият въпрос налице ли е съпричиняване от ищцата и какви са критериите за определяне на процента на съпричиняване също не обоснова общата предпоставка, тъй отговорът е предпоставен от конкретните факти за механизма на ПТП и поведението на участниците в движението. Затова въпросът е фактически. Въззивният съд, след преценка на доказателствата / техническа експертиза/ е приел за установено, че ищцата с поведението си е допринесла за МПС в равна степен с това на делинквента. Във фазата на селектиране на касационните жалби на преценка подлежат правните изводи на съда, а не правилността на възприетите по делото факти / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
Отговорът на петия въпрос се съдържа в отговора на въпрос втори и трети.
С оглед на изхода от касационното обжалване на ответника Г. фонд ще следва да се присъдят разноски за изготвения отговор в размер на 500 лв.
С оглед на изложеното, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №918/7.05.2013 г., постановено по в.гр.д.2553/2012г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, ІІ състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И. АД – София да заплати на Г. фонд – София разноски 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: