О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
[населено място], 05.06.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 4080/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място], чрез процесуалния представител адв. П. К., срещу решение № 289 от 8.07.2013г., постановено по в.гр.дело № 100/2013г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение №441/20.11.2012г. по гр.дело № 748/2012г. на Смолянския районен съд. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно, поради противоречие с материалния закон, на процесуалните правила и като необосновано. Поддържа, че въззивното решение по иска по чл.86 ЗЗД е недопустимо. В касационната жалба е инкорпорирано изложение на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът ЕТ В. Р. Ф. с фирма „В. Ф.” не заявява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Смолянският районен съд е отхвърлил като неоснователен иска по чл. 232, ал.2 ЗЗД на касатора – ищец [фирма] за осъждане на ответника да заплати сумата от 11 500 лв., наемна цена по договор за наем от 1.02.2010г. за обект „Язовир Мъглене” за периода от 1.02.2010г. до 1.01.2012г., както и искането за присъждане на законната лихва върху главницата от 11 500 лв., считано от датата на исковата молба. Съдът не се е произнесъл по иск с правно основание чл.92 ЗЗД. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е приела за недоказано изпълнение на задължението на наемодателя да предаде ползването на язовира на наемателя, както чрез съставянето на приемателно – предавателен протокол, каквато уговорка има в договора за наем, така и с други доказателства, както е разпределена доказателствената тежест от районния съд. Счетено е, че събраните пред въззивната инстанция доказателства на ищеца / фактури, заключение на ССЕ/ също не доказват предаването за ползване на язовира на наемателя, а доколкото е дадена възможност на ищеца да представи доказателства от Н., то такива не са представени към датата на приключване на съдебното дирене. От тук е направен извод, че неизпълнението на задължението от наемодателя да предаде на наемателя наемната вещ за ползване не поражда задължение за наемателя да заплати уговорената наемна цена. За неоснователно е счетено поддържаното процесуално нарушение по чл.129, ал.2 ГПК от районния съд за предприемане на действия по отстраняване на нередовност на исковата молба по иска по чл.92 ЗЗД, по съображения, че в исковата молба липсват фактически твърдения относно договорна неустойка, а в петитума на исковата молба единствено е заявена претенция по чл.92 ЗЗД, без да е посочена сума и да е внесена ДТ.
Становището на настоящия състав на ВКС, ТК по допустимостта на касационното обжалване, произтича от следното:
При въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени изискванията, регламентирани в чл. 280, ал.1 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. В правомощие на съда е само да уточни и конкретизира този въпрос, но не и да го извежда, доколкото това би било в противоречие с диспозитивното начало в процеса / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. По валидността и допустимостта на съдебното решение ВКС следи служебно/ т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
По довода за недопустимост на иска по чл.86 ЗЗД.
Съдът по същество е приел, че ищецът е предявил иск за законна лихва, считано от датата на исковата молба, квалифициран по чл.86 ЗЗД, така както е посочено в петитума на исковата молба. С оглед на мотивите на съдебното решение настоящият състав на ВКС, ТК намира, че няма вероятност в обжалваната част решението да е процесуално недопустимо, доколкото ищецът е претендирал законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба и по такава претенция се е произнесъл съда. Съгласно общото правило на чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата за неизпълнение на парично задължение. Когато няма уговорен ден за изпълнение на паричното задължение, исковата молба може да има значение на покана.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
В изложението към касационната жалба касаторът не формулира въпроси по иска, по който се е произнесъл съда с обжалваното решение – за заплащане на наем за посочения в исковата молба период и законна лихва, върху главницата, считана от датата на подаване на исковата молба в съда. Поддържаното процесуално нарушение на чл.129, ал.2 ГПК и въпроса за задълженията на съда по същество да предприеме необходимите процесуални действия по отстраняване на нередовността на исковата молба в частта на иска по чл.92 ЗЗД, в противоречие с практиката на ВКС в ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС и решение №1/1972г. на ВС / чл.290, ал.1, т.1 ГПК/, не се явява обуславящ изхода на спора въпрос след като ищецът не е упражнил правото си по чл. 250 ГПК да иска допълване на решението. Страната може да иска допълване на решението , ако съдът не се е произнесъл по цялото искане / чл.250, ал.1 ГПК/. Касаторът не може да се позовава на процесуални нарушения по иск, който не е бил предмет на разглеждане и по който съдът не се е произнесъл с решение. Със силата на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. За това диспозитивът на решението, който разпоредбата на чл. 236, ал.1, т.5 ГПК визира като констатация относно спорното право, представлява източника на сила на пресъдено нещо. Мотивите към решението не са част от него, те не формират сила на пресъдено нещо и не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението / т.18 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС/. В случая няма произнасяне с решението от районния и окръжния съд по иска за неустойка, поради което и процесуалноправния въпрос не обосновава общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното не се налага обсъждане на допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, визирани от касатора.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №289/8.07. 2013г., постановено по в.гр.д № 100/2013 г. на Смолянския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: