О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
[населено място], 20.01.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №2966 /2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №542 от 13.08.2015г., постановено по ч.т.дело №519/2015г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение№2643/22.07.2015г. на Варненския окръжен съд, постановено по т.дело № 1071/2015г. С това определение е върната исковата молба на [фирма] – [населено място] за установяване на недействителност на отделни действия за принудително изпълнение на парично вземане, като нередовна. Жалбоподателката иска отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и за нарушения на процесуалния закон, а като основанията за допустимост на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1. В частната касационна жалба са изложени подробни съображения.
Ответниците по частната касационна жалба не представят писмен отговор в срока по чл. 276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Варненският апелативен съд е приел за правилно определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба на [фирма], тъй като същата не отговаря на изискването за редовност съгласно чл.127 ГПК. Изразено е становище, че не се установява правен интерес при условията на процесуално застъпничество за ищеца по чл.134 ЗЗД, не се установява надлежна процесуална легитимация на ответниците, като от изложеното от ищеца не води до ясни твърдения за кои точно действия и кои точно актове на ЧСИ се иска прогласяване на недействителността им, а като цяло е объркано и противоречиво. Общите формулировки, че са нарушени права не може да доведе до формулиране на конкретно нарушено материално право, което да конкретизира и предмета на делото.
Съдът е сезиран с искова молба на [фирма], при условията на процесуална субституция по чл.134 ЗЗД, вместо бездействащия длъжник [фирма] в н. и в лично качество, за признаване за установено по отношение на ответниците ЧСИ З. Д., [фирма], синдика на [фирма] и [фирма] за прогласяване на недействителността на осъществено индивидуално принудително изпълнение на имуществено право с установена принадлежност към масата на несъстоятелността на дружеството в несъстоятелност [фирма] в полза на взискателя – отв. [фирма], след датата на откриване на производство по несъстоятелност относно принудително изпълнение на парично вземане по изп. дело №20118080400251 на ЧСИ З. Д., както и да прогласи недействителността на осъществените след произнасяне с решение №16/3.05.2011г. по т.дело № 14/2011г. / по чл.630 ТЗ / актове и действия на ЧСИ З. Д., а именно обявления за продажби / описани в п.25а / на исковата молба, протоколи от 4.11. 2014г. за обявяване на купувач и протокол за предварително изпълнение от 3.12.2014г. / п.25-Б и 25-В на исковата молба/. След оставяне без движение на исковата молба с конкретни указания и представяне на уточняваща молба от ищцовото дружество, окръжният съд е прекратил производството по делото, поради неотстраняване на нередовността на исковата молба. Според съда поддържаните от ищеца твърдения за наличие на правен интерес от установителния иск и обстоятелствата, на които основава претенциите си не съответстват на формираните искания и доколкото последните изобщо са допустими. По отношение на активната легитимация, окръжният съд е приел, че ищецът не посочва твърдения за правен интерес от установяване на чуждо право, доколкото целта от предявяване на иска по чл.134 ЗЗД е да се формира актив, върху който суброгиралия се кредитор да извърши индивидуално изпълнение. В случаите на обявен в несъстоятелност длъжник, легитимацията да попълва масата на несъстоятелността принадлежи на синдика, а при неговото бездействие – на кредиторите чрез упражняване на конститутивни искове, визирани в чл.649, ал.1 ТЗ, т.е. не са посочени твърдения за личен интерес от предявяване на иск по чл.124 ГПК. На следващо място, съдът е приел по предявения в лично качество установителен иск, че след като ищецът излага доводи за нарушени права на дружеството в несъстоятелност, доколкото трето лице / [фирма]/ – различно от кредиторите на несъстоятелността е събрало вземане, което принадлежи на [фирма] в н. на основание договор за цесия с цедент [фирма], спорът за титуляра на вземането по изпълнителното дело е спор относно действието на цесията или спор между кредитори, очертан между взискателя по изпълнителното дело [фирма] и третото на изпълнителното производство лице [фирма] в н.. Дори да се приеме, че кредиторът – ищец може да замести дружеството в н., то защитата на косвено упражнените права е следвало да се осъществи по реда на чл.464 ГПК след насочване на изпълнението върху имота на задълженото по цедирания дълг лице / „Си Д. Еф –Акционерна общност” / и най – късно до разпределението по чл. 495 във вр. с чл. 461 ГПК. Действията по изпълнението съхраняват ефекта си по аргумент на чл. 433, ал.3 във вр. с ал.1, т.4 и т.7 ГПК. Счетено е, че защитата на посочените в исковата молба права не може да бъде осъществена с установителния иск за прогласяване на недействителността на изпълнителните действия след като проданта е приключила и постановлението за възлагане не е обжалвано. Специалното правило на чл. 496, ал.3 ГПК допълнително изключва защита основана на различни от изчерпателно изброените твърдения за допуснати нарушения на закона при извършване на публичната продан и доколкото ищецът не твърди, че цената не е платена или взискателят е лице по чл.490 ГПК. Срещу допуснати от ЧСИ закононарушения в изпълнителното производство, доколкото е конституиран като ответник, защитата се осъществява по реда на обжалване на действията му, а при липса на възможност за обжалване или пропускане упражняването на право на жалба чрез предявяване на осъдителен иск по реда на чл.441 ГПК. Изложени са също съображения, че отделните процесуални действия в изпълнителното производство не представляват материални правоотношения по смисъла на чл.124 ГПК, за да може да се обоснове интерес от установяване на незаконосъобразното им осъществяване/ липсата на законосъобразно осъществяване/ по общия исков ред. Дори да се приеми, че ищецът лично или косвено може да се легитимира като участник в процесуално правоотношение, въз основа на твърдението за допусната обезпечителня мярка в полза на кредиторите на несъстоятелния длъжник, насочена срещу страните по изпълнителния лист, претенцията за установяване на незаконосъобразност на принудителното изпълнение би била недопустима.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване:
Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
Изложеното в раздел І „ Въведение” и раздел ІІ „Съществени нарушения на процесуалния закон „ , в изложението по чл.248, ал.3, т.1 ГПК, не отговаря на посочените задължителни постановки на ТР№1/2010г. на ОСГТК на ВКС при селектиране на касационните жалби. В раздел І на изложението в п.1 до п.12 се съдържат конкретни твърдения на частният касатор, без да се формулират процесулноправни и/или материалноправни въпроси, които да отговарят на съдържанието на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, респ. да бъде посочен задължителен допълнителен критерий по т.т.1,2,3 на чл.280, ал.1 ГПК по всеки един от въпросите, като изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане на касационното обжалване, а именно разрешения правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Раздел ІІ от изложението „Съществени нарушения на процесуалния закон„ се съдържа оплаквания на частния касатор за допуснати от въззивния съд нарушения на чл.5 и чл.7 от ГПК при произнасяне на апелативната инстанция по въззивната жалба, без да се формулира правен въпрос относим към мотивите на съда за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото; в шест пункта / 16,17,18,19, 20 и 21/ са развити съображения за съвместната активна легитимация и привличането на [фирма] заедно с ищеца по предявения иск, като неправилно се поддържа, че това е въпрос, по който се произнесъл въззивният съд. Въззивният съд изобщо не е излагал доводи за потвърждаване на първоинстанционното определение, поради това, че ищецът не е конституирал [фирма] като съищец в исковото производство. Изложените съображения в т.19, за задължението на съда за служебното конституиране на необходим другар в исковото производство и последиците за постановеното от съда решение, без участието на необходим другар, нямат отношение към изложените от съда аргументи за нередовност на исковата молба и доколкото са изложени мотиви, че претенцията за установяване само на незаконосъобразност на принудителното изпълнение чрез предявения иск по чл.124 ГПК по отношение на страните по изп. дело би била недопустима. В останалите пунктове на раздел ІІ касаторът излага доводи за неправилност на определението на въззивния съд, поради допуснати нарушения на процесуалния закон / чл. 129, ал.2 и ал.3 ГПК/, представляващи основания за касирането му по чл.281, т.3 пр. последно от ГПК, но не и като основание за допускане на определението до касационно обжалване, чрез посочване на конкретен въпрос и допълнителен критерий по чл.280, ал.1, тт.1-3 ГПК. Исковата молба е оставена без движение за привеждането й в съответствие с изискванията на чл.127 ГПК /с определение от 6.07.2015г./, с конкретни указания в четири пункта, по неизпълнението на които окръжният съд е изложил конкретни мотиви.
Раздел ІІІ „Противоречие с практиката на ВКС” съдържа изложение в 11 пункта. В п. 26, п.27 и п.28 са изложени отново подробни съображения за императивната забрана в Гл.43 от ТЗ за провеждане на индивидуално принудително изпълнение с имущество от масата на несъстоятелността на търговец в несъстоятелност, вместо в самото производството по несъстоятелност, като се поддържа, че съдът е задължен служебно да съобрази действието на решението за откриване на производство по несъстоятелност/ чл.630 ТЗ/ във връзка с релевирания по т.дело № 1071/2015г. на В. правен спор относно действителността на проведеното в условията на чл.432, т.7 ГПК индивидуално принудително изпълнение. Поддържа се също, че въззивният съд не е разгледал действието и последиците на произнесените в производството по несъстоятелност съдебни актове и техните последици, т.е. излагани са доводи, които нямат отношение към изложените от съда основания за прекратяване на производството по делото, с оглед на дадените в определението от 6.07.2015г. от В. указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Изложението в посочените пунктове не съдържа конкретно формулиран въпрос по отношение на който да е посочен допълнителен селективен критерий. Доводите в п.29, п.30, п.31 и п.35 за допуснато от въззивния съд нарушение на чл.129, ал.2 и ал.3 ГПК, чрез препратки към ТР №1/2013г. и решения на ВКС за задължението на въззивния съд да остави без движение исковата молба, когато последната е нередовна, нямат отношение към предмета на обжалване, доколкото въззивният съд е сезиран с частна жалба за проверка на законосъобразността на постановеното от първоинстанционния съд прекратително определение. Задължението на въззивния съд по частната жалба се ограничава до проверка на определението на първоинстанциония съд дали при оставяне без разглеждане на исковата молба без движение същата не е отговаряла по съдържание на чл.127 ГПК и дали пороците на исковата молба са били отстранени чрез предприети от ищеца процесуални действия за изпълнение на указанията на съда при оставянето й без разглеждане. В производството по чл.278 ГПК въззивният съд не може да замести първоинстанционния съд при изпълнение на задълженията му по чл.127 ГПК, като остави отново исковата молба без движение с конкретни указания. Твърденията на частния касатор в останалите пунктове на раздел ІІІ на изложението, че защитата на ищеца намира правното си основания в разпоредби на част ІV от ТЗ / цитирани/ , от които се извежда забрана за съдебния изпълнител да провежда индивидуално принудително изпълнение по отношение на вземане от масата на несъстоятелността, отново не са съобразени с изложените от съда правни доводи за прекратяването на производството относно легитимацията на ищеца и доколко, по отношение на всеки един от ответниците по делото, упражнената защита с установителния иск по чл.124 ГПК е адекватна за спорно субективно право и какъв вид защита се търси с него.
В обобщение частният касатор не обосновава предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 542/13.08.2015г., постановено по ч.т.дело № 519/2015г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, втори състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: