4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
гр. София, 25.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 3241 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № IV – 86 от 17.07.2014г. по в.гр.д. № 958/2014г. на Окръжен съд – Бургас, с което, след отмяна на решение № 586 от 14.03.2014г. по гр.д. № 3153/2013г. на Районен съд – Бургас в уважителната му част, са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] положителни установителни искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че [фирма] дължи на [фирма] сумата от 17 250 лева – неплатен остатък от дължимо възнаграждение за извършени СМР по сключен между страните договор за строителство от 29.04.2011г., изменен със споразумение от 21.09.2012г. и анекс към него от 19.11.2012г., ведно със законна лихва за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 27.02.2013г. до изплащане на вземането, като и е отхвърлил и иска на касатора за осъждане на ответника да заплати сумата от 381,65 лева – мораторна лихва върху възнаграждението за извършени СМР от 13 624 лева, дължима за периода от 20.11.2012г. до 27.02.2013г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата, [фирма], излага съображения за липса на основанията за допускане на касационния контрол, съответно за правилност на атакувания акт, като иска присъждане на направените за настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лева – адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, въз основа на тълкуване на клаузите от договора за строителство, споразумението към него от 21.09.2012 и анекса към споразумението от 19.11.2012г., че за да е налице изрично приемане на работата от страна на възложителя е необходимо да е съставен акт обр.14, подписан от възложителя, изпълнителя и лицето, извършило строителния надзор, както и да е съставен протокол, подписан от двете страни по договора, удостоверяващ, че изпълнителят е отстранил констатираните недостатъци и възложителят му дължи конкретно посочени суми за изпълнените СМР. По делото, нито се твърди, нито се доказва, възложителят и изпълнителят да са подписали протокол, в който да са описани извършените след подписването на анекса от 19.11.2012г. работи, съдържащ изрично волеизявление на възложителя, че приема изпълнението и дължи на изпълнителя възнаграждение в конкретно посочен размер. Не се установява и съставения на 20.11.2012г. акт обр.14 да е подписан от възложителя, като липсват твърдения и доказателства за негов отказ да присъства при съставянето на акт обр.14 след отправена покана, съобразно изискванията на чл.5 от Наредба №3 / 2003г., поради което това условие за приемане на работата също не е изпълнено и то не по причина, за която възложителят отговаря. Решаващият състав е изложил и съображения за липса на приемане на извършената работа от възложителя и с конклудентни действия въз основа на счетоводни записвания в неговото счетоводство и / или подписване на издадената от ищеца фактура, тъй като от неоспореното заключение на ССЕ се установява, че фактурата не е осчетоводена от ответното дружество, то не я е включило в дневника на покупките си и не е ползвало данъчен кредит по ЗДДС по тази фактура, като последната не е подписана от представител на ответника и не съдържа описание на извършените СМР, за които е дължима сумата. Извод за приемане на работата не може да се направи и на базата на останалите доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Простото разместване на фактическата власт не е достатъчно да обоснове извод за мълчаливо приемане от страна на възложителя на работата без възражения. Свидетелите заявяват, че ищецът е изпълнил грубия строеж, за който е съставен акт обр.14, но не и че ответникът е приел работата без възражения и се ползва от изработеното. Относно хидроизолацията и топлоизолацията на покрива свидетелите заявяват, че те не са били изпълнени към момента на съставяне на акт обр.14, а изпълнението им е по-късно. Свидетелката, упражняваща строителен надзор на обекта, е заявила, че покривът не е изпълнен съобразно проекта, което наложило ответникът да извърши преработка на проекта и СМР по корекциите били възложени на друга фирма изпълнител. Свидетелят, проектант на процесната сграда, също посочва, че при изпълнението на покривната част е имало отклонение от проекта, включително и на наклона на покрива, което наложило известни корекции в проекта, внесени и одобрени от [община], като топлоизолацията е била поставена от ищеца след промяната на проекта. При съпоставка на показанията на свидетелите с неоспореното писмено доказателство – препис – извлечение от протокол от 29.04.2013г. на ОЕС при [община] за одобрение на проект „промяна по време на строителство” на процесната сграда, е направен извод, че изменението на проекта действително е извършено и то хронологически следва съставянето на акт обр.14. От свидетелските показания се установява, че поставянето на топлоизолацията и хидроизолацията не са били предмет на проверка за съответствие с изискванията на БДС на конструкцията /груб строеж/. Въз основа на изложеното, въззивният съд е приел, че ответникът не е приел работата без възражения, не се е ползвал от изработеното по покривната конструкция, като след съставянето на акт обр.14 е извършил действия, имащи за цел поправка на допуснати от ищеца неотстраними отклонения от одобрения проект на покрива, наложили промяна на проекта. Работите по хидроизолацията и топлофикацията на покрива не са били предадени на ответника със съставянето на акт обр.14, защото са били изпълнени много по- късно – след промяната на проекта през 2013г. В. е приел работите на ищеца по извършените СМР, описани в чл.4, ал.1, т.1.7 и му е заплатил възнаграждение за тях, поради което ползването на изработеното по грубия строеж на сградата до покривната конструкция, за което е заплатено възнаграждение, не може да обоснове извод, че ответникът е приел и работата по покривната конструкция без възражение с конклудентни действия. В анекса от 19.11.2012г. се съдържа изрично волеизявление на ответника, че счита възложените СМР за изпълнени от ищеца, но има възражения относно некачествено изпълнени СМР и неизпълнени СМР, които са предмет на договора и са описани в заповед № 3 / 14.11.2012г , което представлява възражение по чл.264, ал.2 ЗЗД за неправилно изпълнение, поради което работата не се счита приета по арг. на противното основание на чл.264, ал.3 ЗЗД. Въззивният съд е изходил и от факта, че възраженията са били направени един ден преди съставянето на акт обр.14, което предвид броя и вида на СМР, по чието изпълнение възложителят е имал възражения, обективно изключва възможността изпълнителят да ги е отстранил до следващия ден. Ищецът, извън акт обр.14, не е представил други доказателства, подкрепящи твърдението му, че е изпълнил задълженията си по договора за изработка, вкл. че е отстранил всички недостатъци по работите, предмет на анекса от 19.11.2012г., както и че възложителя е приел работата по СМР по чл.4, ал.1, т.1.8 от договора, за която се търси заплащането, изрично или с конклудентни действия, без възражения.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото правни въпроси: „/1/ Представлява ли съставеният и приложен като доказателство по делото акт обр. 14, съгласно Наредба № 3/ 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, официален удостоверителен документ, който доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, установени с него са се осъществили?; /2/ Следва ли решаващият съд да обсъди всички факти и доказателства, събрани по делото, а така също, негово задължение ли е да събере доказателства за всяко спорно по делото обстоятелство, което има значение за правилното му решаване, включително и чрез насочване на страните за събирането им?”. Касаторът се позовава на всички допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Първият поставен от жалбоподателя въпрос за обвързващата материална доказателствена сила на акт обр.14 не е обуславящ изхода на спора. Въззивният съд е обосновал неоснователността на исковете от липсата на приемане от възложителя на тази част от работата по договора, за която се търси заплащане на възнаграждение, въз основа на факта, че актът не е съставен по надлежен ред, тъй като не е подписан от възложителя, който не е поканен да участва при съставянето му, от начина на приемане на работата, съобразно договореностите между страните, и въз основа на съвкупната преценка на останалите събрани по делото доказателства – гласни и писмени, е установил, че към момента на съставянето на акт обр.14 е налице неотстранимо отклонение от проекта при изпълнението на строежа в покривната конструкция и има неизпълнение на СМР, за което възложителят своевременно е направил възражение. Не е налице и противоречие на даденото от въззивния съд разрешение във връзка със значението на акт обр.14 за приемане на работата от страна на възложителя, тъй като цитираната от касатора практика на ВКС не дава отговор на този въпрос, като атакуваното решение е в съответствие със задължителната практика на ВКС, че съставянето на актове и протоколи по време на строителството не е достатъчно, за да обоснове извод, че възложената работа по извършване на СМР е приета от възложителя, което обстоятелство се преценя въз основа на конкретните договорености между страните.
Вторият въпрос също не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като с цитираното от касатора решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, се дава отговор на други, неотносими за настоящия спор въпроси, а именно: за допустимостта да се събират доказателства, дали оригиналът на представеното по делото в копие обратно писмо е бил откраднат, както и по въпроса, представлява ли начало на писмено доказателство по чл.165 ГПК копие от обратен документ и това прави ли допустими свидетелските показания относно привидността на сделката.
Не се представя практика на съдилищата, поради което не се доказва и осъществяването на втората допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Селективният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК също е формално наведен, без обосновка, и с оглед на това не предпоставя допускането на касационния контрол.
Предвид изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато, като на ответника по касацията следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № IV – 86 от 17.07.2014г. по в.гр.д. № 958/2014г. на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕК[ЕИК], направени разноски в размер на 1000 лева – адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.