О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
София, 14.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 4753 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по две касационни жалби: на [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ чрез адвокат Д. П. и на Б. В. П. и [фирма] чрез адвокат Ч. Д., срещу решение № 1342/17.06.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ТО, 3-ти състав по т.д. № 581/2013 г.
Касаторът [фирма] поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В касационната жалба на Б. В. П. и [фирма] се поддържат оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Касационната жалба на Б. В. П. и [фирма] е оспорена от [фирма] по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са съответно срещу въззивното решение в отменително-отхвърлителната му част /жалбата на [фирма]/ и в потвърдителната му част /жалбата на Б. П. и [фирма]/. Жалбите са редовни – подадена са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Следва да се посочи, че касационната жалба на Б. В. П. и [фирма] е такава на юридическото лице [фирма], представлявано от Б. В. П. като управител, в каквото качество П. е подписал и представеното пълномощно на адвокат Д.. Не е налице касационна жалба от физическото лице Б. В. П. срещу въззивното решение – САС е констатирал и отразил в мотивите и диспозитива на решението си, че физическите лица Б. В. П., Д. В. С. и В. Ц. П. не са обжалвали първоинстанционното решение и за тях то е влязло в сила. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск по чл.422 ГПК от [фирма], сега [фирма] срещу [фирма], Б. В. П., Д. В. С. и В. Ц. П., че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 259134.25 евро по запис на заповед от 10.01.2008 г. издаден от [фирма] за сумата от 700362.77 евро ведно със законна лихва от 13.12.2010 г. до окончателното плащане и разноските по заповедното производство. Искът е уважен от СГС, чието решение е изменено от САС, като след частична отмяна на уважителната му част, предявеният иск е отхвърлен за сумата 78231.76 лв., представляваща разликата над 428590.78 лв., равностойни на 219134.98 евро до заявената с иска сума в размер на 506822.54 лв., равностойни на 259134.25 евро. В останалата уважителна част първоинстанционното решение е потвърдено. САС е приел, че на 10.01.2008 г. между [фирма] като лизингодател и [фирма] като лизингополучател е сключен договор за лизинг с предмет придобиване на описани в т.1 активи при заплащане на 60 лизингови вноски от главница и лихва, определяеми по размер – т.2.7, чиито падеж и конкретни стойности са фиксирани в погасителен план. Договорена е и неустойка за забавено плащане в т.2.13, а в чл.2.1.3 от общите условия към договора е предвидено задължението на лизингополучателя да издаде запис на заповед като обезпечение, покриващо пълната сума на лизинговите вноски с ДДС. САС е приел, че лизингодателят е изпълнил задължението си да предостави описаните активи по договор, издаден е и запис на заповед с издател [фирма], по силата на който дружеството се е задължило да плати при поискване на [фирма] или на негова заповед 700326.77 евро, като записът е авалиран без протест от физическите лица Б. В. П., Д. В. С. и В. Ц. П.. Записът на заповед е предявен за плащане на 15.10.2010 г. на дружеството и на физическите лица – авалисти Б. В. П. и Д. В. С.. САС е установил от изслушаните заключения на ССЕ размера на платените лизингови вноски, както и на неизплатените такива – 428650.78 лв. Вещото лице е изчислило и размера на договорената неустойка за забава. Съобразявайки клаузите от сключеният между страните лизингов договор, включително общите условия към него, и конкретно клаузата във връзка със задължението за издаване на запис на заповед, САС е приел, че издаденият запис на заповед обезпечава изпълнението само на лизинговите вноски, но не и на неустойките за забавеното изпълнение при плащането им от лизингополучателя. С оглед на този извод САС е изменил решението на СГС, като частично е отменил същото и за отменената част е отхвърлил иска, както се посочи по-горе. Според САС договорената неустойка за забавено плащане може да се събере по общия исков ред, но не и чрез привилегирования път на заповедното производство. Изложени са и съображения за несъвместимост на поддържаният довод за разваляне на договора от лизингодателят с претендиране на неустойка за забавено плащане след този момент.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
По жалбата на [фирма]: В изложението си по чл.284 ал.3 ГПК този касатор е формулирал следния въпрос: „Дали записът на заповед, издаден във връзка с каузално правоотношение, породено от договор за финансов лизинг, обезпечава и неустойките за забава на задължението за плащане на главното задължение, обезпечено с ценната книга, т.е. дали поемателят на записа на заповед /кредитор по каузалното правоотношение/ може да иска от издателя на ценната книга /длъжник по каузалното правоотношение/ плащане, което да се счита и като погасяване на неустойката;” Формулираният въпрос като разрешение е фактологично обусловен. Видно от мотивите на САС, както се посочи по-горе, обсъждан е сключеният лизингов договор между страните, конкретните негови клаузи, общите условия към договора, тълкувана е волята на страните какво обезпечава издадения запис на заповед. Именно с оглед на това тълкуване и при изложени съображения, САС е приел, че издаденият запис на заповед обезпечава изпълнението на лизинговите вноски, не и на договорната неустойка. При така изложените съображения за достигане до този извод от САС, формулираният от касатора въпрос не е обуславящ изхода на спора за формиране решаващата воля на съда. Доколкото така формулираният въпрос не е обуславящ изхода на спора, същият не представлява общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка по тази касационна жалба срещу въззивното решение в обжалваната му отменително-отхвърлителна част, без да е необходимо да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС /.
По жалбата на [фирма]: В изложението си по чл.284 ал.3 ГПК според този касатор по делото е разрешен процесуалноправен въпрос, „като въззивният съд не е обсъдил представеното по него писмено доказателство от значение по делото – Нотариални покани за предявяване на Запис на заповед представени по делото с исковата молба в първоинстанционото производство съдържащи данни, от които е видно, че Записа на заповед не е предявен на длъжниците по установения ред и съобразно установената съдебна Практика на ВКС.” Изложеното от касатора не представлява въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, а навежда на доводи във връзка с дейността на въззивния съд по обсъждане на събраните по делото доказателства. Доколкото е налице такава дейност и изложени съображения в мотивите на въззивното решение, няма данни за нищожност или недопустимост на въззивното решение, за което съдът следи служебно, настоящата инстанция не е задължена да изведе въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК от изложението към касационната жалба и конкретно от наведените доводи във връзка с процесуалната дейност на САС. При липса на формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, не е налице основание за достъп до касация. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед на изложеното и по тази жалба не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС в потвърдителната му част.
При този изход на спора, съдът не присъжда разноски на никоя от страните.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1342/17.06.2013 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3-ти състав по т.д. № 581/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.