О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
[населено място], 13.11.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№306/2015г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място] срещу решение №209 от 21.07.2014г., постановено по гр.дело №96/2014г. на Великотърновския апелативен съд, гражданско отделение, в частта, с която са уважени обективно съединените искове на К. Б. М. от [населено място] на основание чл.226 КЗ , както и в частта, в която е отхвърлен предявения от дружеството обратен иск срещу Б. С.. Касаторът поддържа неправилност на решението в обжалваните му част поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че ищцата не е доказали деликта, пряката връзка между ПТП и причинените на пострадалата вреди; при определянето на размера на обезщетението съдът е нарушил принципа на справедливост и от там на чл.52 ЗЗД. Касационното обжалване обосновава с критериите по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответницата по касация К. Б. М., чрез пълномощника си адв. Г. С. – АК – Р. заявява становище за недопустимост на касационното обжалване по изложени в писмен отговор съображения. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн.чл.38 ЗА.
Третото лице Б. Е. С. , чрез адв. М. , АК – Р. в писмен отговор поддържа становище за недопустимост на касационната жалба в частта, с която е уважен искът на К. М. за имуществени вреди на основание чл.280, ал.2 ГПК и за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение, в частта, с която е отхвърлена като неоснователна въззивната жалба на застрахователното дружество по обратния иск за сумата от 25 500 лв., частично предявен.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в частта , в която е уважен искът на К. Б. М. за неимуществени вреди и отхвърлен обратния иск срещу Б. Е. С. за неимуществени вреди за сумата от 25 500 лв., като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Касационната жалба е недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК в частта, с която е уважен искът на К. Б. М. за имуществени вреди за сумата от 1908.40 лв. и отхвърлен обратния иск на ЗД [фирма] срещу Б. Е. С. за сумата от 500лв. за имуществени вреди, частично предявен.
Съдът е сезиран с иск по чл.226 ГПК от К. Б. М., с който се претендира заплащане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди – търпени болки и страдания, след ПТП на 27.07.2011г. по вина на водача на МПС Б. С.. Русенският окръжен съд е уважил искът на ищцата за сумата от 105 000 лв. Решението е потвърдено с обжалваното решение на Великотърноския апелативен съд.
ЗД [фирма] е предявило обратен частичен иск срещу водача на МПС Б. С. за сумата от 25 500 лв. Правното основание на иска е 274, ал.2 КЗ – управление на МПС от Б. С. без свидетелство за правоуправление. Искът е отхвърлен като неоснователен от първоинстанционния съд, като решението е потвърдено в тази част от въззивната инстанция
ВтАС, след обсъждане на доказателствата по делото, е приел за доказан фактическия състав на деликта. Обсъдени са доказателствата по делото за търпените от ищците болки и страдания от загуба на крайник; претъпяла е дълъг оздравителен процес свързан с поставянето на протеза, която й е причинявала физическо и психическо неудобство и болка; преживяла е силен емоционален шок от загубата на крайник; завършила е средното си образование като частен ученик; живее с мисълта, че е инвалид и няма да има семейство и деца. Прието е, че водачът на МПС Б. С. е притежавала валидно свидетелство за управление на МПС към датата на ПТП.
По основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК:
По касационната жалба, с която е обжалвано решението на ВтАС за присъденото на ищцата К. М. обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 105 000 лв.
Въпросът за спазване на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е релевантен за крайния изход на делото, но не е налице допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.. Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди винаги е обусловено от конкретни за всяко дело обстоятелства, при съобразяване и на задължителните за съдилищата указания за критериите при прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, дадени с ППВС № 4/1968 г. и в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които апелативният съд се е съобразил.
Вторият, третият и четвъртият въпроси : Следва ли при прилагането на чл.52 ЗЗД съдът да се съобразява с ответника по иска – дали е делинквент, застраховател, държавата по ЗОДОВ, работодател по КТ или обезщетението се определя по общи принципи според вредата, а не според ответника; Как следва да се тълкува с оглед прилагането на чл.52 ЗЗД израза „Икономическа конюнктура в страната” използван в решение № 59 / 29.04.2011г. и израза „ конкретните икономически условия” в решение № 83/6.07.2009г. на ВКС, ТК; Защо и трябва ли съдилищата да присъждат по – малки суми срещу държавата по чл.52 ЗЗД във връзка със ЗОДОВ и делинквентите по чл.45 ЗЗД? Тези въпроси тъй като въобще не са били предмет на разглеждане от въззивния съд, не подлежат на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК, по аргумент от т. 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Пети и шести въпроси: Може ли постановление на прокуратурата за прекратяване на наказателното дело и назначени експертизи в това производство, да бъдат взети предвид от гражданския съд при преценката на фактите има ли извършен деликт? и Ако за настъпилото ПТП е съставен документ, който не отговаря на изискванията на закон относно формата на документа, той може ли да служи като доказателство в гражданския процес ? Действително в мотивите на решението въззивният съд е обсъдил съдържащите се в постановление от 12.03.2012г./с което е прекратено образуваното ДП №404/2011г. на РУ „Полиция” , [населено място]/ факти за механизма на ПТП от 27.07.2011г. с автомобил, управляван от Б. С., в който като пътник на задната лява седалка е пътувала пострадалата ищца. Обсъдени са констатациите на назначената в досъдебното производство медицинска експертиза за причинените на ищцата увреждания и причинната връзка на нарушаване на правилата за движение на водача на МПС Б. С. и уврежданията на М.. Обсъждането на доказателства, които не събрани по реда на ГПК представлява съществено процесуално нарушение, но в случая това нарушение не се явява обуславящо изхода на спора, доколкото въззивният съд е изградил изводите си за причинно –следствената връзка между поведението на С. и получените от М. увреждания въз основа на събраните в хода на исковия процес доказателства – назначената от първоинстанционния съд СТЕ и СМЕ. В случая презумцията за вина на делинквента С. за причинените на ищцата вреди, въведена с разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД, не е оборена от събраните по делото доказателства. Шофирането в рамките на разрешената за магистрала скорост, не изключва отговорността на водача на МПС за настъпилото ПТП, след като при липсата на установени други причини, се е блъснал в мантинелата, разделяща пътните платна в двете посоки на движение на моторните превозни средства. Чл. 20, ал.1 ЗДП задължава водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, т.е. от значение не е разрешената за движение скорост, а водачът да контролира движението на МПС, така, че да не допуска пътнотранспортно произшествие. Тъй като решението е основано на събрани в хода на исковия процес доказателства, то не е в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика.
По въпроса дали протоколът за ПТП като официален свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този протокол, е формирана по реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика, служебно известна на настоящия състав: решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I т.о., решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II т.о., решение №73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I т.о., решение №98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, IІт.о. и решение №15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т.о. Отговорът на правния въпрос е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. В случая авторството на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ не са оспорени; протоколът е подписан от С. без възражения. За преценката на посочените в протокола за ПТП факти, от значение за установяване на пълния механизъм на ПТП, с оглед изискването на специални познания, които съдът не притежава, е назначена и приета от първата инстанция автотехническа експертиза, неоспорена от касатора. С оглед горното, даденото във въззивното решение разрешение на поставения правен въпрос не противоречи на практиката на ВКС.
По касационната жалба срещу решението, с което е отхвърлен като неоснователен обратния иск срещу Б. С.:
Касаторът формулира въпрос: Ако водач на МПС не притежава контролен талон към СУМПС или управлява с „ изтекъл акт” , които би следвало да замества иззет КТ към СУМПС за извършено предходно административно нарушение и в такъв момент бъде реализирано виновно ПТП, имали застрахователят право на регресен иск по застраховка ГО на автомобилистите срещу застрахования делинквент и били бил основателен иска по чл.274, ал.2 КЗ? Може ли да се приеме, че такъв водач управлява МПС без свидетелство за управление по смисъла на чл.274, ал.2 КЗ? Преценката на въззивният съд за неоснователност на обратния иск е изградена въз основа на събраните по делото доказателства. Съдът е приел, че към датата на ПТП С. е правоспособен водач на МПС, доказателство за което е съставянето на наказателно постановление за произшествието на 27.07.2011г.; липсата на контролни точки не води до неправоспособност на С.; не се установява на С. да са й отнети всички контролни точки с оглед на приложената към делото справка за нарушенията на С..
Приравнен на липсата на свидетелство за управление на МПС е случая, когато правоспособен водач, който съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП „губи придобитата правоспособност“ заради отнети всички контролни точки. В случая не е доказано на С. да са отнети всички точки, както и да е издаден акт за връщане на свидетелството за управление, поради посочените в чл.157, ал.4 ЗДвП обстоятелства. Независимо от това, отговорът на въпросите е предпоставен от преценката на конкретните факти и доказателства по делото, която е в изключителната правораздавателна компетентност на решаващия състав. Нейната проверка е предмет на самия касационен контрол, ако решението бъде допуснато до касационно обжалване, в какъвто смисъл са задължителните указания в т. 1 от цитирания по-горе ТР.
Неоснователно е и позоваването на касатора на основанието предвидено в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му с оглед отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като текстът на разпоредбата на чл. 274, ал. 2 КЗ е пределно ясен и не се нуждае от тълкуване. В нея законодателят е уредил изрично правото на регрес на застрахователя срещу делинквента в хипотезата когато водачът е управлявал превозното средство без свидетелство за управление. Законът има предвид, че правоспособността на водача се удостоверява с издадено по съответния ред от компетентните органи на МВР свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.
В обобщение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението на Великотърновския апелативен съд до касационно обжалване, в обжалваните части.
С оглед на изхода на касационното обжалване на пълномощника на ответницата по касация адв. Г. С. ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение, при условията на чл.38 ЗА и чл.9, ал.3 от Наредба №1/9.07.2004г., в размер на 2815,20 лв., с включено в сумата ДДС от 55.20 лв.
Водим от горното настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №209 / 21.07.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 96/2014г. на Великотърновския апелативен съд, гражданско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 833/10.12.2013г., постановено по гр.д. № 2/2013г. на Русенския окръжен съд, с което ЗД [фирма] е осъдено да заплати на К. Б. М. от [населено място] сумата от 105 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.07.2011г. и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен обратния иск на ЗК [фирма] срещу Б. Е. С. за сумата от 25 500лв., частичен иск.
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на ЗД [фирма] срещу решение №209 / 21.07.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 96/2014г. на Великотърновския апелативен съд, гражданско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 833/10.12.2013г., постановено по гр.д. № 2/2013г. на Русенския окръжен съд, с което ЗД [фирма] е осъдено да заплати на К. Б. М. от [населено място] сумата от 1908.40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.07.2011г. и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен обратния иск на ЗК [фирма] срещу Б. Е. С. за сумата от 500лв., частичен иск за имуществени вреди.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И. АД – София да заплати на адв. Г. С. АК – Р. адвокатско възнаграждение в размер на 2815,20лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението само в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на ЗД [фирма].
В останалите му части определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: