О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
София, 30.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3323 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. М. А., Х. К. И., И. К. И. и С. К. Д., всички чрез адвокат С. Ч. срещу решение № 1129/29.05.2015 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданска колегия, 1 състав по гр.д. № 3876/2014 г., потвърждаващо решение на Софийски градски съд /СГС/, с което са отхвърлени искове на касаторите против [фирма] по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от по 120000 лв. за всеки вследствие смъртта на Т. М. П.. Касаторите поддържат оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, съдът взе предвид следното:
Пред СГС са предявени субективно съединени искове от по 120000 лв. всеки по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ от И. М. А., Х. К. И., И. К. И. и С. К. Д. срещу [фирма] за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Т. М. П.. Исковете са отхвърлени от СГС, чието решение е потвърдено от САС. Съображенията на САС, свързани с неоснователност на предявените искове са, че ищците не попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, посочен изчерпателно в ППВС № 4/1961 г. и № 5 от 1969 г., за който няма основания за разширяване /ППВС № 2/1984 г./. САС подробно е мотивирал този си извод с посоченото от ищците в самата искова молба и събраните по делото доказателства – удостоверения за родствена връзка и свидетелски показания. Самите ищци в исковата си молба твърдят, че пострадалият Т. П., починал при ПТП на 25.11.2010 г., виновно причинено от застрахован при ответника водач на МПС по риска „Гражданска отговорност“, за което е сключено споразумение, одобрено от Врачански окръжен съд по н.о.х.д.№ 183/2011 г., „ги е отгледал и възпитал като собствени деца, грижил се за тях и им дал старт в живота и те страдали неутешимо от неговата смърт“. Все в исковата молба и в последваща молба от 15.08.2013 г. ищците са посочили, че от 1982 г. Т. П. живеел на съпружески начала с М. К., но поради тежкото си материално положение не сключили граждански брак, а роденото от съжителството им дете И. М. А. /първия ищец/ няма призната законна връзка със своя баща, в същата молба е посочено , че от 1982 г. в едно домакинства с Т. и М. заживели и трите малолетни деца на М. от предходен брак – Х., И. и С., които Т., макар да не бил техен биологичен баща, приел, грижил се за тях като роден баща. САС е посочил, че не са налице критериите, определени в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г., свързани с наличие на близки родствени връзки или съществували отношения на такива връзки между починалия и претендиращите обезщетения, които отношения да са сходни с тези на близки роднини /между родители и деца и между съпрузи, между взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете/. САС е приел, че ищците не установяват с представените доказателства /удостоверения за родствена връзка/ близки родствени връзки с Т. П.: Х., И. и С. са деца на М. с баща К. И. К., а И. е с майка М. К. и с баща неизвестен. С оглед наличието на отдавна навършено пълнолетие към датата на смъртта на Т. П., според САС ищците очевидно не отговарят на критерия, посочен като изключение в ППВС № 5/1969 г. във връзка с взето за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете. От показанията на разпитаните свидетели по делото при изложени от САС подробни съображения за кредитиране или некредитирането им, САС е приел, че ищците не са доказали твърденията си за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Т. П.. К. показанията на разпитаните две сестри на починалия П. /Й. Петрова и Е. Ш./ САС е приел, че отношенията между Т. П. и децата не били добри, Т. и И. даже се били, Т. не работел, „попийвал“, за домакинството се грижили родителите на Т., „всички гладували“, М. често бягала от Т., И. и С. не са живели с тях, а Х. живяла с Т. и М. малко, но се омъжила и отишла да живее в друго населено място. САС е кредитирал показанията на тези две свидетелки, защото те имали непосредствени впечатления от семейния живот на пострадалия и показанията им съответстват на твърденията на самите ищци за тежкото материално положение на Т. и М.. При така установената и приета фактическа обстановка относно създадените отношения между пострадалия и ищците, САС е възприел правния извод на СГС за неоснователност на предявените искове, доколкото ищците не попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди и не са установили с главно и пълно доказване твърденията си за претърпени неимуществени вреди от смъртта на П..
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай в изложението си касаторите формулират въпроси, свързани с определения кръг от лица, имащи право на обезщетения за неимуществени вреди, определен с ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. като се твърди, че САС се е произнесъл в противоречие с тях и приложени решения на тричленни състави на ВКС по аналогични казуси. Отделно се твърди и недопустимост на въззивното решение с оглед липсата на дадени указания на ищците от съда с доклада му /пред СГС/ да посочат доказателства за намерение да бъдат осиновени от страна на починалия Т. П. – V от изложението. Така формулираните въпроси в изложението са необуславящи изхода на спора, не съответстват на изложените съображения на САС и основанията му за неоснователност на предявените искове, нито навеждат на вероятна недопустимост на въззивното решение, за която съдът следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая САС е изложил подробни съображения във връзка с очертаните критерии в ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г., но е отхвърлил исковете, поради липса на доказателства по делото, установяващи ищците да са живели като семейство в едно домакинство, да са създали добри отношения като между родители и деца и да са понесли тежко загубата на пострадалия, макар да не е установена биологична връзка или такава по предстоящо осиновяване. В този смисъл формулираните въпроси във ІІ под №1 и № 2 са неотносими към изложените съображения на САС за отхвърляне на иска. Същото се отнася и за въпроси № 3 и № 4, доколкото касаят суверенното право на решаващия съд да обсъди събраните по делото доказателства, вкл. свидетелските показания, като кредитира едни или други от тях, но излагайки съображенията си за това, както е сторено в случая от САС. Неотносими към изложеното от САС са и въпросите в ІІІ № 1 и № 2, както и № 1, № 2 и № 4 в ІV, свързани все с неизвършено осиновяване, доколкото не наличието или липсата му, според САС е основание за отхвърляне на иска, а липсата на отношения на близост, наподобяващи тези на родител и дете и тежко понесена загуба. В случая САС се е произнесъл не в противоречие, а в съответствие с цитираната задължителна практика, обективирана в ПП на ВС /т.2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, отхвърлянето на предявените искове е резултат от недоказани твърдения на самите ищци. Следва да се посочи още, че приложената друга съдебна практика на тричленни състави от касаторите не е и такава, обуславяща наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК – по обективно неидентични казуси и извършено доказване, постановени решения на въззивни съдилища без доказателства да са влезли в сила /напр. р. № 1881/14.10.2014 г. по гр.д. № 1110/2014 г. на САС, р. от 17.01.2014 г. на СГС, определение № 666/16.10.2012 г. на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК и др./. Касаторите не излагат съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а само цитирането на законовата разпоредба не е основание да се приеме наличието й. Изложените съображения от касаторите в изложението им изразяват само желание за друг изход на спора, но не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла чл.280 ал.1 ГПК. Ето защо настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответника по касационната жалба, тъй като не са поискани и няма доказателства да са сторени такива от тази страна пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1129/29.05.2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 1 състав по гр.д. № 3876/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.