1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 872
[населено място], 17.11.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 345 /2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение № 512 от 29.10.2013г. постановено по т.дело № 701 /2013г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №44/20.02.2013г., постановено по гр.дело №366/2012г. на Хасковския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен искът на М. Д. Г. срещу дружествата [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] с правно основание чл.135 ЗЗД, като неоснователен.
Жалбоподателят М. Д. Г. излага оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решението от Пловдивския апелативен съд. В Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката формулира материалноправен въпрос: увреждащото действие следва ли да е довело до създаването или увеличаване на неплатежоспособността на длъжника или увреждащо действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха усоетили или затруднили кредитора да осъществи правата спрямо длъжника. Като допълнителен критерий сочи т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците по жалбата [фирма] и [фирма] , чрез адв. З. З. поддържат становище , че поставения от касатора правен въпрос не е решен в противоречие със съдебната практика на ВКС по прилагането на чл.135, ал.1 ЗЗД, вкл. такъв извод може да бъде направен от представените ксерокопия на съдебни решения. Направено е искане за присъждане на разноски- платено адвокатско възнаграждение от 1000лв. по договор за правна помощ от 10.01.2014г. за всяка едно от търговските дружества.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
За да отхвърлят конститутивният иск по чл.135 ЗЗД, за прогласяване на относителната недействителност на издадения запис на заповед от [фирма] в полза на [фирма] за сумата от 150 000 лв., както първоинстанционния, така и въззивният съд са приели въз основа на заключението на счетоводната експертиза и представените писмени доказателства, че дружеството [фирма] и след последващото поемане на задължение за сумата от 150 000 лв. към [фирма], въз основа на запис на заповед, е останало платежоспособно и с достатъчно имущество, което гарантира удовлетворяване на ищцата – касаторка по договора за заем за сумата от 30 000 евро, сключен между нея и длъжника [фирма]. Този извод не се променя, счита Пловдивския апелативен съд, от приетото като доказателство удостоверение от 28.03.2013г. на ЧСИ З. З. по изп.дело № 582/2011г., по което взискатели са Г. и [фирма] и съдържащата се в него констатация, че в хода на изпълнението не е установено наличие на движимо и недвижимо имущество на длъжника [фирма]. Съдът се е позовал на заключението на счетоводната експертиза , с която е безспорно установена платежоспособността на търговеца – длъжник и наличието на имущество, с което може да бъде удовлетворено вземането на касаторката. Крайният извод на апелативната инстанция е, че издаването на записа на заповед за сумата от 150 000 лв., обезпечаващ каузално правоотношение по договор за заем между [фирма] и [фирма], не е увреждащо кредитора правно действие от длъжника. Въззивният съд се е позовал на решение №655/5.07.2007г. по гр.дело № 573/2006г. на ВКС, ІІ г.о., според което искът по чл.135 ЗЗД е субсидиарен и може да бъде уважен само ако е безспорно доказано, че извършеното разпореждане с имущество, от което може да се удовлетвори кредиторът, е разпоредено и няма друго.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
С оглед на мотивите на въззивния съд, поставения от касатора материалноправен въпрос не обосновава общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. В случая съдът е прие, че издаването на записа на заповед от длъжника на ищцата [фирма] не е увреждащо действие касаторката, доколкото дружеството разполага с имущество и средства за да удовлетвори вземането й. Употребата на понятието „ платежоспособност” от въззивната инстанция е във връзка с притежаваното от длъжника имущество и средства от които кредиторът може да удовлетвори вземането си, а не в контекста на понятието „платежоспособност”, респ. „неплатежоспособност” вложен в чл. 608 ТЗ. Правният извод на съда, че с действието по издаването на записа на заповед длъжникът не уврежда кредитора е направен въз основа на преценката на доказателствата по делото, поради което отговорът на въпроса е обусловен от установените по делото факти. Именно на установеното от фактическа страна не е направен извод от съда по същество, че с извършената абстрактна сделка се затрудняват или осуетяват правата на кредитора.
Правните изводи на ПАС са в съответствие с приетото с решение №655 по т.дело № 573/2006г. на ІІ г.о. на ВКС и решение № 1142 по гр.дело № 4433/2007г. на І г.о., че искът по чл.135 ЗЗД не може да се уважи, ако длъжникът разполага със средства, с които може да се удовлетвори задължението към кредитора. Решението на Пловдивския апелативен съд не е в противоречие с решение № 284 по гр.дело № 956/2008г. на СОС и решение № 171 по гр.дело № 1201/2010г. на ВКС, ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, поради липсата на обективен идентитет. С първото решение съдът се е произнесъл по правния въпрос може ли да бъде предмет на иска по чл.135 ЗЗД недв. имот, представляващ единствено жилище на длъжника, предмет на прехвърлителната сделка, а с второто решение съдът се е произнесъл по правния въпрос за разпределение на доказателствената тежест за оборване на презумцията по чл.135, ал.2 ЗЗД. Не обосновава извод за противоречиво разрешен правен въпрос решение №219 по т.дело № 752/2009г. на ІІ т.о., постановено по реда на ГПК отм. и решение №639 по гр.дело № 754/2009г. на ІV г.о., в които се приема, че увреждане е налице не само при намаляване на имуществото на длъжника, но и когато се затруднява удовлетворяване на кредитора, каквито изводи не са направени с обжалваното решение. Неотносимо към спора е решение №45 по гр.дело № 450/2010г. на ІІІг.о., доколкото на ищцата по делото е признато правото на кредитор да упражни потестативното право по чл.135 ЗЗД. Съдът не коментира определенията по чл.288 ГПК, тъй като те не формират сила на пресъдено нещо по правен въпрос и поради тази причина не съставляват съдебна практика.
С оглед на изложеното касаторът не обосновава допълнителните критерии по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК по формулирания материалноправен въпрос.
Съдебната практика по чл.135 ЗЗД, включително задължителна, не е обосновава извод за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по критерия по т.3 на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на изхода от касационно обжалване на ответниците по касация ще следва да се присъдят документираните направени за това производство разноски.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №512/ 29.10.2013г., постановено по в.т.дело №701 /2013 г. Пловдивския апелативен съд, търговско отделение, първи състав.
ОСЪЖДА М. Д. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на [фирма] и Л.” ЕООД със седалище и адрес на управление в [населено място] разноски по 1000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: