1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
[населено място], 17.07.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №3118/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от М. Г. – управител на дружеството и адв. Ж. М., срещу решение №179 от 8.04.2013г., постановено по т.дело № 263/2013г. на Пловдивския апелативен съд, с което е уважен установителния иск на [фирма], [населено място] за сумата от 76 365.54 лв. с ДДС, ведно с присъдените на ищеца разноски от 5102 лв. Искането е за отмяна на решението като незаконосъобразно. Според касатора недопустимо е поради правомерното му действие по време на аварията на водопровода, да се вмени на дружеството отговорност, поради непредприети от него самоуправни действия. Твърди, че поради неоказано съдействие от [фирма] не е могъл да отстрани аварията на водопровода, поради което е изтекло количеството вода, чиято цена се претендира от ищеца. Касационното обжалване е обосновано с критерия по чл.280, ал.1,т.3 ГПК по материалноправния въпрос: „следва ли при правомерни действия на юридическото лице/ физическото лице, същото да носи негативите от бездействието на страна, която би могла законосъбразно да предотврати вредоносния резултат, но няма интерес от това”.
Ответникът по касация [фирма], чрез юрисконсулт Д. З. в писмен отговор излага подробни съображения за недопускане на решението на Пловдивския апелативен съд до касационно обжалване. Поддържа, че касаторът, като собственик на водопровода и като лице на което е възложено поддържането му, е бил длъжен да организира дейността по поддържането му, било то и при условията на крайна необходимост, като упражни грижата на добрия търговец при изпълнение на възложеното. С оглед на естеството на задължението касаторът е следвало да постави спирателен кран след водомера, или да разбие капака на шахтата, за да предотврати изтичането на водата. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.
За да уважи частично установителния иск по чл.422 ГПК на [фирма], [населено място], предявен след оспорване на издадената заповед за изпълнение въз основа на фактура [ЕГН] от 31.03.2010г. за сумата от 100 338 лв., Пловдивският апелативен съд е направил преглед на нормативната уредба, уреждаща тази материя – чл.7 и чл.11 от Наредба №4 от 19.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Направен е извод, че водомерната шахта, в която е монтиран водомера и спирателен кран, е собственост на потребителя на вода, съгласно чл.9, ал.4 от Общите условия, неразделна част от сключения между страните договор № 217840 от 21.06.2007г., в случая касатора. По тази причина потребителят на вода, в качеството си на собственик на шахтата, винаги следва да има достъп до същата, в това число и до спирателния кран, като без значение за спора е, че сам се е поставил в ситуацията да не притежава ключ от нея. Второто съображение на въззивния съд да уважи частично предявения иск, е възможността потребителят да разбие капака на шахтата при условията на крайна необходимост / чл.13, ал.1 НК/ и да спре водоподаването, след като доставчикът, не се е отзовал на подадения сигнал за авария на водопровода.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият обуславя решаващите изводи на въззивния съд.
Въпросът, по който следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение, съдът формулира според изложението към касационната жалба и даденото в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснение, за възможността ВКС да конкретизира правния въпрос, а именно: за договорната отговорност при бездействие на кредитор. Въпросът се допуска при допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На основание чл.18, ал.2 от Тарифата за ДТ по ГПК касаторът ще следва да заплати ДТ в размер на
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №179/8.04.2013г., постановено по в.т.д. №263/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение, в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма], че има вземане към [фирма] за сумата от 76 365.54 лв. с ДДС, представляваща цената на 61 785 куб.м. за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 1.12.2009г. до 24.03.2010г. по фактура [ЕГН] от 31.03.2010г.
УКАЗВА на [фирма] да представи платежен документ за внесена по сметка на ВКС ДТ в размер на 1426.31 лв., в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението. Ако ДТ не бъде внесена, производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на ДТ делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: