О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
гр. София, 18.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3494 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Н. Т. срещу определение № 21746 от 05.11.2015г., постановено по ч. гр. д. № 12602/2015г. от Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 16.07.2015г. по гр.д. № 53885 / 2014г. на Софийски районен съд за прекратяване на производството по предявените при субективно пасивно съединени отрицателни установителни искове за установяване недължимост на парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Частният жалбоподател моли да бъде отменено атакуваното определение като неправилно по съображения, подробно изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството, въззивният съд е приел, че ищцата не е защитила правата си срещу издадената заповед по реда на чл.414 ГПК, нито сочи наличието на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства по см. на чл.424 ГПК. Изтеклият срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, на който ищцата се позовава, няма характер на новооткрито обстоятелство по см. на чл.424 ГПК, тъй като й е било известно към датата на узнаване за издадената заповед за изпълнение и образуване на изпълнителното производство. Посочено е, че доводите относно начина на връчване на заповедта за изпълнение не са от значение за спора, тъй като те биха могли да бъдат основание за приемане на възражението по чл.423 ГПК, но такива не са релевирани в законоустановения едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение и в случай, че са били налице и останали предвидени в тази разпоредба предпоставки. Пропускането на сроковете по чл.414 ГПК и чл.423 ГПК води до неблагоприятни за длъжника последици, но това не дава основание на длъжника да търси защита чрез друг иск извън предвидените, което произтича от целите и предназначението на заповедното производство.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК не се сочат правните въпроси, обуславящи изхода на спора, а се преповтарят твърденията в касационната жалба относно неправилността на акта. Съгласно т.1 от ТР № 1 / 19.02.2010г. по тълк.д. № 1 / 2009г. на ОСГТК на ВКС, въпросът по чл.280, ал.1 ГПК не може да се извежда от оплакванията в жалбата, които се преповтарят в изложението и са относими за правилността на акта, както с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, така и предвид различието между основанията за допускане на касационния контрол и основанията за касация на въззивния акт, като последните не могат да обусловят успешното провеждане на селективната фаза на касационното производство.
Ето защо, обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касация, като релевираните допълнителни критерии не следва да бъдат обсъждани, предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Нещо повече, допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК са във връзка с чл.147, ал.1 ЗЗД и чл.423 ГПК, които не са обусловили изхода на спора, изведен на плоскостта на липсата на допустимост на иска чл.424 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 21746 от 05.11.2015г., постановено по ч. гр. д. № 12602/2015г. от Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.