Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
гр. София, 20.07.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на тридесет и първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 3347 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.47, т.2, т.4 и т.5 ЗМТА.
Образувано е по предявени от Т. С. К. и В. Ю. У., граждани на Руската Федерация, срещу [фирма] искове с правно основание чл. 47 т.2, т. 4 и т.5 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 2/ 28.07.15г. по арб.д. № 1/2015г. на Арбитражен съд Б.. С арбитражното решение Т. С. К. и В. Ю. У., са осъдени да заплатят на [фирма] сума от общо 3022,23 евро- такси за управление и поддръжка на общите части на[жк]Б. за периода 2013г.-2015г. и неустойка за забава плащането им, както и законна лихва от 05.05.2015г. до окончателното плащане на сумите.
Ищците искат отмяна на атакуваното арбитражно решение, поради липса на арбитражно споразумение, като се поддържа, че представеното пред арбитража споразумение не е сключвано и подписано от тях, съответно е недействително, поради противоречие със закона. Ответниците по арбитражното дело не са били надлежно уведомени за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, като по независещи от тях причини не са могли да вземат участие в това производство. Те не са уведомени за подадената срещу тях искова молба, по арбитражното дело не е насрочено и провеждано съдебно заседание с участие на страните, като след подаване на исковата молба арбитражният съд директно е пристъпил към постановяване на арбитражното решение, за което са изказани съмнения, че е и антидатирано. Само Т. К. устно е получила информация за заведеното дело, като пощенската пратка, с която е изпратен отговор на исковата молба, е върната с отбелязване в обратната разписка, че Арбитражния съд Б. е непознат на посочения адрес. На последно място се сочи, че решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение и съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Иска се присъждане на направените по настоящото дело разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, [фирма], счита исковете за неоснователни по съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба. Иска присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищците са закупели на 31.08.2012г. в съсобственост апартамент в сграда в Б., която е в режим на етажна собственост –[жк]. Управителят на етажната собственост, упълномощен с решения от 18.08.2012г. и от 01.03.2014г. на общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в ЖС „П. Л.”, с които са взети и решения за продължаване на договора за управление и поддръжка на „П. Л.” с ответника по иска, съответно за сключване на нов договор с него при същите условия, е сключил на 19.08.2012г. и 05.08.2014г. договори за поддръжка на общите части на комплекса с „Б. Пропърти Мениджмънт”. В чл.24 от тези договори е предвидено, че евентуалните спорове, възникнали по тълкуването или прилагането на договорите ще се уреждат от Арбитражен съд Б., Сдружение”П.”, в съответствие с неговия правилник.
Съгласно чл.11, т.11 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/, в правомощията на общото събрание на етажната собственост е да приема решения за възлагане на дейности по поддръжката на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на управителя, които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица. В случая, управителят именно въз основа на упълномощаване от общото събрание на собствениците в етажна собственост[жк]и в изпълнение на неговите решения е сключил от името на собствениците в етажната собственост два договора с ответното дружество за поддържане на общите части срещу заплащане на определени такси от всеки собственик, като съгласно изричната разпоредба на чл.11, ал.4 ЗУЕС, приетите решения от общото събрание обвързват и новите собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост. Неснователни са твърденията на ищците по настоящото дело, че в протоколите на общото събрание няма упълномощаване на управителя, съответно, че договорите са сключени от неперсонифициран субект – етажна собственост, тъй като твърденията са в противоречие с текстовото съдържание на представените протоколи и договори. Според чл.23, ал.1, т.5 и ал.3 от ЗУЕС, управителят представлява етажната собственост в отношенията й с други правни субекти, като представлява собствениците при извършване на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на етажната собственост, каквито са и дейностите по поддръжка на общите части. С оглед очертаната правна уредба в ЗУЕС, ищците се явяват обвързани от клаузите на сключените от управителя на етажната собственост с ответника договори за поддръжка на общите части, вкл. относно съдържащата се в тях арбитражната клауза. И на двете посочени по-горе общи събрания на собствениците на етажната собственост е взето решение договорите да са при същите условия, при които вече са били сключени договори между същите страни, с което се формира и решение на общото събрание арбитражните клаузи в новите договори да съответстват на тези в сключените преди това договори. Отмяна на решенията на общото събрание не е искана в сроковете и по реда на чл.40 ЗУЕС, поради което ищците не могат да се позовават на незаконосъобразност на същите. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че ищците, в качеството си на собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост, са страни по договорите за поддръжка на общите части вкл. по инкорпорираните в тях процесуални договори за арбитруемост на споровете по изпълнение на договорите, при сключването на които са били надлежно представлявани от управителя на етажната собственост. Ето защо, не е налице първото сочено от ищците основание по чл.47, т.2 ЗМТА- липса на арбитражно споразумение, съответно недействителност на същото, като в исковата молба не се сочи от какво се извежда противоречието на споразумението със закона.
Производството пред Арбитражен съд Б. при Сдружение „П.” е образувано с разпореждане на председателя на съда от 11.05.2015г. по постъпила на 05.05.2015г. искова молба от [фирма], като са назначени арбитър и заместник – арбитър. В изпълнение на разпореждането са изготвени и съобщения до ответниците по тези искове, с които им се указва, че на основание чл.9, ал.2 от Правилника на Арбитражния съд, имат право в срок от 30 дни от получаването на препис от исковата молба да подадат писмен отговор, който следва да съдържа становище по допустимостта и основателността на иска, становище по обстоятелствата, на които се основава искът, възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, както и да посочат конкретни доказателства и конкретните обстоятелства, които ще доказват с тях и се представят всички писмени доказателства, с които разполагат. Указано е, че може да се предяви насрещен иск или възражение за прихващане, ако спорът относно вземането е от компетентността на арбитражния съд. Дава се 7-дневен срок от получаване на съобщението да се заяви, дали ответниците по исковете са съгласни арбитражното дело да бъде разгледано от посочения в разпореждането на председателя на АС арбитър или да се направи отвод на арбитъра или заместник арбитъра, като е пояснено, че при наличие на основание за отвод, председателят на АС ще назначи други. Съобщенията до ответниците в арбитражното производство, ведно с исковата молба с доказателствата са връчени на същите посредством куриерска служба на 28.05.2015г. на адреса им в Русия чрез дъщеря имq срещу подпис на същата, съгласно удостоверенията и товарителниците на куриерската служба – D.. Решаващия състав е извършил преценка за разглеждане на делото в закрито заседание на основание чл.58, ал.2 от Правилника на Арбитражен съд Б.. Разпоредбата на чл.58, ал.1 от Правилника на арбитража предвижда, че след изтичане на срока за отговор на исковата молба, съответно на срока за отговор на насрещния иск, като вземе предвид изявленията на страните, техните искания и доказателства, решаващият състав с определение в подготвителното заседание определя реда, начина и сроковете за разглеждане на делото. Според ал.2 на чл.58 от Правилника, решаващият орган пристъпва към решение в закрито заседание само въз основа на представените доказателства и ако прецени може да предостави на страните срок за писмено становище и реплики.
С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че ответниците са били надлежно уведомени за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, като са могли да вземат участие в това производство, тъй като са били редовно уведомени за него съобразно правилника на арбитражния съд, към който препраща арбитражното споразумение, вкл. им са връчени преписи от исковата молба с доказателствата и са им разяснени правата и задълженията във връзка с участието им в арбитражното дело. Фактът, че арбитражното решение е постановено след провеждане на закрито, а не на открито заседание на арбитражния съд не може да обуслови извод за лишаване на страните от участие в производството, тъй като преценката за това, съобразно правилника на арбитража, е от компетентността на арбитъра, в случая обусловена от липсата на отговор на исковата молба от ответниците в арбитражното производство. Недоказано е и твърдението на ищците, че постановеното в арбитражното производство решение е антидатирано, за което те носят тежестта на доказване. Въпреки връщане в цялост на обратната разписка, с която ищцата по настоящото дело твърди, че е изпратила до арбитражния съд отговор на исковата молба, с обозначението, че получателят не е познат на адреса, настоящият състав приема, че арбитражът се помещава на адреса, тъй като именно от същия адрес е изискано от ВКС приложеното арбитражно дело. Следва да се има предвид и факта, че изпращането на отговора на исковата молба е на 06.08.2015г. след изтичане на 28.06.2015г. на 30-дневния срок за отговор и след постановяване на арбитражното решение на 28.07.2015г. Ето защо, искът по чл.47, т.4 от ЗМТА също се явява неоснователен.
А. съд се е произнесъл в рамките на сезирането си, като разрешеният от него спор за такси за поддръжка на общите части на етажната собственост и за заплащане на мораторна неустойка и лихви, попада в предметния обхват на арбитражното споразумение, поради което не е налице и основанието по чл.47, т.5 ЗМТА.
Предвид изложеното, исковете по чл.47, т.2, т.4 и т.5 ЗМТА подлежат на отхвърляне като неоснователни.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. С. К., [дата на раждане] , и В. Ю. У., [дата на раждане] , граждани на Руската Федерация, срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], искове с правно основание чл. 47 т.2, т. 4 и т.5 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 2/ 28.07.15г. по арб.д. № 1/2015г. на Арбитражен съд Б..
ОСЪЖДА Т. С. К., [дата на раждане] , и В. Ю. У., [дата на раждане] , граждани на Руската Федерация, със съдебен адресат адв. Д. П., [населено място], [улица], ет.2, да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.