О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
гр. София, 21.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 6 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 1922 от 13.07.2015г., постановено по ч. т. д. № 2668/2015г. от Апелативен съд – София, с което след отмяна на определение № 4017 от 02.06.2015г. по т.д. № 3215/2015г. на Софийски градски съд, е допуснато обезпечение на предявен от [фирма] иск с правно основание чл.327 ТЗ против [фирма], чрез налагане на запор върху движими вещи- налични пари в каси и сейфове / трезори в супермаркетите „П. Мол С.” и „П. Мол София” до общата сума от 26 760,22 лева, при представяне на гаранция от 2676 лева..
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, с оглед на което иска отмяната му. Поддържа, че допуснатата обезпечителна мярка е недопустима.
Ответникът по жалбата, [фирма], излага подробни съображения за нейната неоснователност в депозирания отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното определение и допусне обезпечение на предявения иск по чл.327 ТЗ, въззивният съд е приел, че въпреки, че фактурите не са подписани от страните, наличието на договорна обвързаност между страните по договора за търговска покупко-продажба се установява от приложения към исковата молба договор, сключен на 01.01.2013г., като наред с това, съгласно постигната между страните договорка в чл.52 от сключения между тях договор за търговска продажба, документооборотът между страните се извършва по електронен път. Решаващият състав се е позовал и на разясненията, дадени в ТР №6/ 14.03.2014г. по тълк.д. № 6/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, според които преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства – при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл.180 и чл.181 ЗЗД т.е. законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно – чл.391, ал.3 ГПК, каквато гаранция в настоящия случай е определена на 2 676 лева. Изведено е, че е налице обезпечителна нужда, тъй като с оглед размера на претендираната сума и поведението на ответника, без исканото обезпечение, реализирането на правата по евентуално осъдително решение, несъмнено би било затруднено. С оглед цената на предявените искове, е прието, че нуждата от обезпечението е очевидна, като при липса на данни, които да я опровергават, същата се предполага. Прието е, че исканата обезпечителна мярка – запор върху налични пари в каси и сейфове / трезори е подходяща и съответстваща на търсената защита с цел гарантиране на интереса на ищеца по предявените искове за реализиране на изпълнението при евентуално благоприятно за него окончателно решение и адекватна защита на защитаваното субективно право.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК се твърди, че обусловилият изхода на спора правен въпрос, разрешени от въззивния съд, допустима ли е обезпечителна мярка по ГПК – запор на налични пари в каса и сейфове / трезори, като движими вещи, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по формулирания от частния касатор въпрос, допустима ли е обезпечителна мярка по ГПК – запор на налични пари в каса и сейфове / трезори, тъй като въпросът е обуславящ даденото с атакуваното определение разрешение и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, доколкото приносът в тълкуването на закона ще осигури решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона.
По въпроса, обусловил касационния контрол, настоящият състав приема следното:
Парите са специфични движими вещи, които освен носители и мярка на стойност са и платежно средство. Въпреки тази им специфика, същите могат да бъдат обект на обезпечение, ако са индивидуализирани чрез местоположението и лицето, в което се съхраняват, доколкото самите изпълнителни способи целят да трансформират останалите вещи или вземания в пари за нуждите на изпълнителния процес, които нужди се предохраняват именно с обезпечителния процес. Изпълнението върху парични средства ще се характеризира с това, че не се провежда осребряване, а изпълнението е посредством предаването им, като съответно приложение ще намери изпълнението върху вземания.
С оглед горното, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения правен въпрос: Допустима е обезпечителна мярка по ГПК – запор на налични пари в каса и сейфове / трезори.
Доколкото въззивното определение е в съответствие с даденото разрешение по реда на чл.274, ал.3 ГПК, същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1922 от 13.07.2015г., постановено по ч. т. д. № 2668/2015г. от Апелативен съд – София.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1922 от 13.07.2015г., постановено по ч. т. д. № 2668/2015г. от Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.