О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
гр. София, 13.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 3293 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. П., действаща като [фирма] срещу решение от 30.04.2014г. по в.гр.д. № 12541/2010г. на Софийски градски съд, ГО, с което е потвърдено решение № I -14-31/ 30.12.2009г. по гр.д. № 1356 / 2002г. на Софийски районен съд. С него, на основание чл.297, ал.2 ГПК /отм./, по искане на [фирма], е обезсилено решение от 01.11.2007г., постановено по гр.д. № 1195 / 2003г. на СГС, с което е обявен за окончателен на основание чл.19, ал.3ЗД сключения на 05.10.2000г. между страните предварителен договор при условие на чл.297, ал.1 ГПК /отм./, че касаторката заплати на [фирма] сумата от 14 000 щ.д.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата не представя отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено обезсилването по реда на чл.297, ал.2 ГПК /отм./ на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че по делото не е установено от ищцата, с оглед доказателствената й тежест, че е изпълнила условието, при което е постановено решението по чл.19, ал.3 ЗЗД – заплащане на сумата от 14 000 щ.д., и в полза на продавача – ответник е възникнало правото да иска обезсилване на влязлото в сила решение, като се позове на пълно неизпълнение. Изложени са съображения, че конститутивното решение, постановено в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД, поражда последиците на окончателния договор, като с него се замества обещания между страните договор, поради което източникът на паричното задължение в случая е облигационното отношение, възникнало от влязлото в сила конститутивно решение. Аргументирано е, че обезсилването на решението, постановено по чл.19, ал.3 ЗЗД, е равнозначно на разваляне с обратна сила на гражданските последици на решението, поради което в това производство по аналогия намират правилата за разваляне на договорите по ЗЗД, както и тези за неизпълнение т.е. нормите на чл.81, ал.1 ЗЗД и чл.87, ал.4 ЗЗД. Посочено е, че ищцата не твърди да е изпълнила задължението си в посочения в чл.297, ал.1, изр.2 ГПК /отм./ срок, нито навежда твърдения, че не е могла да го изпълни по извинителни причини, респективно поради обстоятелства, които не могат да й се вменят във вина, каквото е и забавата на самия кредитор. Същата не се позовава и на извършено в срока по чл.297, ал.1 ГПК /отм./ възражение за прихващане с дължими й от ответника суми. Всички направени от касаторката възражения, както и ангажираните по делото доказателства, са свързани с установяване на факта, че тя е изплатила на ответника дължимото по обявения за окончателен предварителен договор още преди постановяване на обезсиленото решение, поради което не дължи нищо по него. Решаващият състав е счел тези възражения за преклудирани, доколкото касаят факти, които са настъпили преди приключване на устните състезания по делото, по което е постановено влязлото в сила решение по чл.19, ал.3 ЗЗД. Посочено е, че в производството по молбата по чл.297, ал.2 ГПК /отм./ е недопустимо съдът да ревизира влязлото в сила решение за обявяване на предварителния договор за окончателен, включително и по отношение на условието по чл.297, ал.1 ГПК /отм./, при което същото е постановено.
Касаторката в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е налице необходимост от отстраняване чрез тълкуване на непълноти в закона във връзка с обуславящия изхода на спора въпрос, дали решението по чл.19, ал.3 ЗЗД може да бъде обезсилено, въпреки, че ищецът не е изпълнил паричното си задължение в указания от съда срок, но доказва по безспорен начин, че не дължи парични средства по предварителния договор и ответникът е неизправна страна по него.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Формулираният от жалбоподателката въпрос за основателността на молбата по чл.297, ал.2 ГПК /отм./ при недължимост на сумите по предварителния договор и неизправност на насрещната страна по него, не е обусловил изхода на делото, тъй като въззивният съд не е обсъждал изпълнението по този договор, поради преклудиращото действие на влязлото в сила решението по чл.19, ал.3 ЗЗД спрямо тези възражения, основаващи се на факти, осъществени преди устните състезания по делото по обявяване на предварителния договор за окончателен.
С оглед т.1 от Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, безпредметно е обсъждането на наведената от касаторката допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.04.2014г. по в.гр.д. № 12541/2010г. на Софийски градски съд, ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.